Създаването на пореден филм по история, която до този момент e екранизирана множество пъти, е рисков ход. Особено когато става въпрос за една от новелите на най-известната писателка на криминални истории в света. Всеки е чувал за „Убийство в Ориент Експрес”, а мнозина са чели книгата на Агата Кристи, гледали са първия филм (1974), епизода в сериала по новелите на авторката (1989), театралните постановки или дори са играли компютърната игра (2006) на AWE Games. В този ред на мисли ми беше много трудно да преценя последната екранизация на режисьора Кенет Брана поради липсата на съществуващ съспенс в съзнанието ми.

Според мен самият той също е стигнал до заключението, че цялата мистерия и нейният заплетен край няма да са достатъчни, за да удовлетворят публиката през 2017 година. Поради това Брана залага на цялостната визия на филма, операторската работа и съзвездието от английски и американски актьори. Няколко думи трябва да бъдат казани за всеки от разнообразните и на пръв поглед случайни персонажи.

Естествено в центъра на всичко е Еркюл Поаро

Белгийският детектив, главният персонаж в повечето книги на Кристи, за пореден път се забърква в най-заплетената мистерия, която само той би могъл да реши. За незапознатите с персоната на мосю Поаро първата сцена във филма успява кратко и ясно с чувство за хумор да ни покаже що за човек е детективът със смешен мустак и защо е най-добрият в професията си. Персонажът е изигран от самия режисьор на филма – Кенет Брана. Годината е 1935. След като приключва поредния случай, този път в Йерусалим, Поаро мечтае за почивка и се качва на най-изисканото влаково пътешествие в Европа по това време - Ориент Експрес. Пътуването от Истанбул до Лондон предлага на детектива така желаното уединение в компанията на текстовете на Дикенс. Там Поаро среща останалите персонажи на филма - кой от кой по-подозрителен.

Джони Деп е американски бизнесмен с тъмно минало

Дейзи Ридли е детегледачка, криеща лична тайна. Австрийски доктор с расистки идеи, изигран от Уилям Дефо, а Джуди Денч е възрастна руска принцеса. Не на последно място са и Пенелопе Крус в ролята на тъжна мисионерка и Мишел Файфър, която безупречно изиграва персонажа на флиртуваща и ексцентрична богата дама. Списъкът продължава, а постепенно става ясно, че най-силният коз на филма са добрите актьорски представяния, макар и тук можем да отворим малко скоба, която ще засегна след малко.

Разбира се, няма да е новелата на Кристи, ако Поаро не се натъкне на убийство - и то в собствения си вагон! Всеки от героите е заподозрян. Далеч от цивилизацията и лишен от всякаква комуникация с външния свят, Еркюл Поаро се нагърбва със задачата сам да открие виновника. Историята бива разказана през погледа на чудатия детектив, а Брана изнася на плещите си целия филм. Представянето му е забавление по своему, докарвайки дори белгийския акцент до съвършенство. Допадна ми фактът, че нямаше сериозни отмествания от характера на Поаро, но същевременно актьорската му игра добавя свой собствен дух към героя, различавайки изиграването му от това на предишните еркюловци.

В технически аспект филмът е красив

Широките кадри на пътуващия влак и пушещия локомотив създават усещането на уют и комфорт в момента, в който камерата влезе в тесните коридорчета на задимените купета. Но Брана отлично тръгва от това усещане, за да изгради и последващите смесени чувства. От една страна е недружелюбната и студена природа извън влака, а от друга – напрежението в самия влак, усещането за надвисналата опасност, където бягството е невъзможно.

За съжаление „Убийство в Ориент Експрес” си остава в най-добрата си форма творба за четене. Действието, което книгата предлага в основата си, преминава през разсъжденията на Поаро и разговорите, които провежда със заподозрените. Екшън елементи почти няма, но те са почти винаги необходими за големия екран. Във филма Поаро е вещ в едно или две бойни изкуства и не се страхува да ги използва, както се вижда в трите екшън сцени, оригинално липсващи в книгата на Кристи.

И да - героите са интересни и много добре изиграни в голямата си част, но някои от персонажите остават претупани и слабо развити поради лошото разпределение на екранното време. Това пречи и на част от актьорите да разгърнат и наполовина от способностите, които знаем, че притежават.

Въпреки това филмът не разочарова

И зарадва със страхотна визия и изпипана естетика за епохата. Актьорският подбор наистина направи преживяването приятно, а Кенет Брана успя да изиграе персонажа на Поаро по начин, по който да се хареса на днешната публика. Като цяло „Убийство в Ориент Експрес” е нов прочит на вечната класика на Агата Кристи, предоставяйки забавление за всички възрасти и разнообразявайки съзнанието ни за два часа с една от най-интригуващите криминални мистерии в света на криминалната литература. Филм, който пренася онзи по-класически образ на Холивуд отпреди няколко десетилетия в днешния ден, без да изглежда вехто и пресилено. Красивата режисура, костюми и интересната мистерия са филмово приключение, което ще изживеете с огромно удоволствие.

Оцени:
Рейтинг: 5
Тагове:
Още от Play

Видео: Кои са най-добрите блокбъстъри тази година?

7 | Преди 20 ч.