Току що гледах Капитан Марвел. МНОГО ми хареса! Не, изобщо не се шегувам – най-новото попълнение в кино вселената на DC Extended Universe е един от най-забавните, различни и готини комикс филми в последно време.

Обърках ли ви? Прощавайте, вината не е изцяло моя. Защото героят, който по-голяма част от масовата публика (т.е. практически всички, освен най-вманиачените комикс нърове) днес и за в бъдеще ще свързват с името SHAZAM!, всъщност е оригиналният Капитан Марвел – поне докато Marvel Comics не го пришиват на техния собствен герой (пардон героиня), през 1967-ма. В действителност обаче името, под което супергероичната персонификация на хлапето Били Батсън се появява през далечната 1939-та година, създадена от художника C. C. Beck и автора Bill Parker, е именно Капитан Марвел. Тя обаче не е публикувана от DC, а от малко издателство на име Fawcett Comics.

Тогава SHAZAM! е просто съкращение от основните суперсили на Били, произтичащи от седемте безсмъртни мъдреци: Solomon, Hercules, Atlas, Zeus, Achilles, Mercury и ! (да именно !). Няколко години по-късно обаче Fawcett са принудени да се откажат от името в резултат на дълга и досадна серия от юридически перипетии. Причината за тях са... DC Comics, които твърдят, че концепцията за Шазам копира не кой да е, а техният... Superman!

След дълга серия от съдебни дела Fawcett са принудени да заплатят солена глоба на DC и да спрат всякакви публикации под името Капитан Марвел. През 1953 издателството прекратява дейност и уволнява всички комикс автори.

Десетина години по-късно обаче интересът към графичните новели пламва с нова сила. В средата на 60-те – епоха известна днес като Сребърната ера на комиксите, DC решават да възродят героя Били Батсън и неговото супергеройско алтер его. Междувременно обаче Marvel Comics вече са лицензирали свой собствен персонаж под името Капитан Марвел (или по-скоро Mar-Vell). В крайна сметка DC са принудени да публикуват новия си/стар комикс под ново име – SHAZAM!, първият брой от който излиза през февруари 1973. Останалото, както се казва е история.

Различен!

Това е основната супер сила на този персонаж. След близо 11 години в компанията на Marvel Cinematic Universe, цял куп Batman-и и Superman-и, X-Men-и и прочее, днес публиката определено има нужда от герой, които да разчупи шаблона.

Истината е, че през дългогодишната си история Marvel и DC многократно са се „вдъхновявали“ едни от други. Не е особено трудно човек да открие герои от едната вселена, които подозрително напомнят на герои от другата. В същото време и двата стожера на комикс културата имат някой наистина оригинални, дори шантави персонажи, които са си изцяло техни – уникални и неповторими.

За DC един от най-ярките примери в това отношение безспорно е SHAZAM!

Първо и преди всичко SHAZAM! в действителност дори не е супер герой. Той е обикновено 14 годишно хлапе на име Били Батсън – сирак, прекарал целият си живот от един приемен дом в друг, докато древен магьосник на име SHAZAM! не решава да му предаде магическите си способности, превръщайки го в свой шампион.
Така невръстният Били се сдобива с мъдростта на Соломон, силата на Херкулес, издръжливостта на Атлас, могъществото на Зевс, смелостта на Ахил и скоростта на Меркурий.

Пак тук (в многобройните графични истории за SHAZAM!) ще срещнете говорещ тигър, който ходи на два крака защото много иска да е човек, супер злодей, който в действителност е извънземен червей с телепатични способности и...възрастен, плешив чичка на име Чичо Марвел, който – шокиращо – също е супер герой.

Така, че каквото и да ви разправят феновете на оная другата, по-шарената и луда вселена, DC също си имат тяхната собствена порция от шантави персонажи и не всичко е “So, so dark” (с каквото впечатление ни оставяха Warner Brothers през последните десетина години).

Family movie

Всъщност след мега успешния и меко казано лекосърдечен Aquaman в края на миналата година и дебютиралия в началото на тази Doom Patrol TV series, SHAZAM! е просто поредното доказателство, че DC вселената също може да бъде забавна, откачена, шарена и както изглежда – финансово успешна.

Приносът на SHAZAM! към това уравнение е най-вече в частта „family friendly”. Проблемът с повечето DC базирани филми напоследък (в рязък контраст със строго T-рейтинг закотвените Marvel конкуренти) беше, че нито един от тях не беше преживяване, което спокойно и без притеснения можеш да споделиш с невръстният си малчуган в кино салона.

Dark Knight трилогията, която и до днес е еталон за „сериозна“ комикс базирана, кино драма, очарователно мрачният, но стряскащо актуален Watchmen, дори неща от по-ново време като Man of Steel, Batman vs. Superman и Suicide Squad са чудесни заглавия, но подчертано ориентирани към по-зряла, възрастна аудитория. Никой отговорен родител с мозък в главата не би си завел хлапето, за да гледа подобни филми, а дори и да го стори едва ли би било особено забавно преживяване, заради подчертано сериозният, „за големи“ тон на всеки един от изброените.

За добро или лошо този поход, въпреки че има не малко фенове, в крайна сметка се оказа не особено печеливш за Warner – най-вече в частта от DCEU поставена под креативния контрол на Знак Снайдър.

В резултат на студиото му се наложи да вземе някой нелеки решения в това число и да уволни тихо мълком култовия режисьор под предтекста „семейни проблеми“.
След това на негово място беше нает легендата Джос Уидън, който получи буквално невъзможната задача да превърне Justice League – филм, който трябваше да бъде венецът на дългогодишни усилия за изграждане на органична, DCEU вселена по модела на MCU, в нещо шарено, забавно и разбира се касово успешно.

Е, Уидън направи каквото можа, но предвид на факта, че човека получи почти на 100% заснета лента в крайна сметка това, което получиха зрителите и DC феновете беше някакво странно животно – нито риба, нито рак, което се опитваше да бъде сериозно, дарк, шарено и фън едновременно.

Макар, че филма беше почти единодушно обявен за всеобщо разочарование от този неприятен експеримент произтече един изключително полезен резултат. Warner схванаха, че не могат да продължават да се опитват сляпо да копират Marvel – поне не по начина по който я бяха подхванали.

Why so dark?

Вместо това студиото реши да заложи на самостоятелни филми, организирани около отделни герои от DC комиксите, които обаче практически изцяло изоставиха непопулярната „запазена марка“ "So dark” (с която не само Deadpool, а и SHAZAM! откровено си прави майтап)

Доколко успешен е един такъв подход? Ами ако съдя по SHAZAM! – право в десетката.
Както казах един от най-солидните плюсове на филма е, че той е различен. Защото героят, за който той разказва, е много, много различен от всичко комикс базирано, което сме виждали до момента на голям екран.

Още по-големият плюс на SHAZAM! обаче е, че той е забавен. Дяволски, дяволски забавен. И смешен! Но в най-добрия смисъл на думата – филмът прелива от комедия и което е по-радващото практически нулево ниво на криндж, което беше сред основните ми опасения по отношение на кино реализцията на персонаж като SHAZAM!.

Двете основни хлапета в ключовите роли на Били Батсън (Ъшър Ейнджъл) и неговият верен помощник Фреди Фриймън (Джак Дилън Грейзър) се справят виртуозно с ролите си. Възрастното алтер его на Батсън - Закъри Леви, като пораствалия SHAZAM! също е отлично каст попадение и честно казано не бих могъл да си представя друг актьор, който да предаде по толкова естествен и очарователен начин детското излъчване на едно 14 годишно хлапе в тялото на възрастен мъж. (Освен може би Том Хенкс в Big, но това е една друга тема)

Кудос и за Марк Стронг в ролята на супер злодея доктор Сивана – както много правилно отбелязваше Том Хилдълстън (Loki) в една култова реклама навремето – “Brits play the best villain”.

Цялата шарена амалгама, която са забъркали режисьорът Дейвид Сандбърг (The Conjuring) и сценаристът Хенри Гайдън (Earth to Echo) освен, че представлява отличен genesis филм (доста по-добре балансиран и забавен от последният опит на MCU по темата – Captain Marvel IMO), но е и както вече споменах истинско “family” преживяване. Всъщност в сърцето на тази лента е именно темата за семейството, за дома и как понякога човек може да открие обич, разбиране и щастие дори и сред хора, с които всъщност няма кръвна връзка.

Разбира се това са основни мотиви и в оригиналната комикс поредица, но фактът, че Warner са избрали да поставят историята за произхода на героя именно в тази светлина според мен е отличен ход от страна на студиото. Защото очевидно дългосрочната цел тук е не просто поредният "stand alone" DC филм, колкото и Warner да се кълнат на килимче по въпроса. Очевидно пичовете се прицелват в по-широкомащабен франчайз, но ще избера да не изпадам в подробна аргументация по тази тема, понеже рискувам да навляза сериозно в спойлър територията.

Нека просто кажем, че ако SHAZAM! постигне финансовия успех, който предвиждам че ще постигне, тепърва ще видим нови истории за Били Бетсън и неговата весела банда непълнолетни мародери.

E for everyone

Какво бих могъл да кажа в заключение за този филм? Гледайте го! Заведете на него хлапето си, за да се посмеете заедно. Вземете съпругата си – колкото и анти-комикс настроена да е тя и да е остро „против“ всякакви филми, в които възрастни мъже в шарени чорапогащници летят насам натам. На прожекция на SHAZAM! можете да вземете дори баба си и гаранция всички ще се забавлявате на макс в кино салона. Да, защото SHAZAM! е точно такъв филм. Палци горе, Warner! Keep up the good work!