Първото нещо, което ще прочетете в практически всяко ревю на Yooka-Laylee, е, че това е едно огромно носталгично пътуване към епохата на Nintendo 64 и класическите 3D платформъри на конзолата. Първото нещо, което ще прочетете в това ревю на Yooka-Laylee, е, че никога не съм притежавал Nintendo 64 и за мен същата тази носталгия е разбираема, но иначе чужда. Разбира се, като всеки сериозен геймър съм добре запознат с платформата и съм играл всички емблематични за нея игри, но по-късно и под друга форма (например римейка на Conker за оригиналния Xbox, Super Mario 64 за DS, версията на Banjo Kazooie за XBLA и т.н.).

Споделям всичко това, за да покажа, че направих първите си стъпки в Yooka-Laylee съвсем необременен от розовите очила на носталгията и без да се прехласвам по играта само защото изпитвам симпатии към произхода ѝ. 25 часа по-късно приключих с шарения платформър с горе-долу същите умерени чувства.

Yooka-Laylee е едно от популярните Kickstarter заглавия заедно с Mighty No. 9 и Bloodstained: Ritual of the Night, които обещават възраждане на класически игри и се радват на особен интерес. До момента Mighty No. 9 вече се издъни жестоко, а Bloodstained все още е далеч от премиера, така че на Yooka-Laylee се пада да защити честта на подобни проекти. За съжаление, макар и да звучи малко клиширано, за всяко добро нещо, което носи, новата игра на Playtonic прави и крачка назад.

Във време на експлозивни шутъри и огромни ролеви игри Yooka-Laylee е препратка към отминалата златна ера на триизмерните платформъри. Студиото Playtonic не крие връзката си с някогашните легендарни майстори Rare и много от служителите му са бивши членове на големите англичани. Тук е и известният композитор Дейвид Уайз, който е правил музиката на поредицата Donkey Kong Country. Черпейки вдъхновение от класическите 3D платформъри като Banjo-Kazooie и Super Mario 64, играта се опитва да ни припомни защо това бе доминиращият жанр в продължение на цяло десетилетие.

Приключението ще ви отведе в шест различни свята в търсене на магическа книга, която злодеят Capital B е откраднал. Той е създал машина, която буквално поглъща всички книги в света и когато тя отмъква специалната книга на Yooka (хамелеон) и Laylee (прилеп) и разпилява страниците ѝ навсякъде, нашите двама герои се впускат в опасно пътуване, за да си я върнат обратно. А това, приятели, е началото на едно дълго пътешествие с много скачане, премятане и пълзене.

Първият свят на име Tribalstack Tropics е отлично въведение в историята и многобройните ѝ герои. Няма да е пресилено да кажем, че буквално на всеки ъгъл ви чака нов персонаж. Някои са интересни и имат уникален характер, други бързо ще забравите, а Laylee непрекъснато реди пиперливи изказвания по адрес на всички вместо вас. Каквато и критика да имам срещу Yooka-Laylee, тя не засяга визията. Светът е красив, цветен и пълен с детайли. Границата между тънкия хумор и сляпата носталгия обаче е трудно доловима и това се усеща в диалога, който често е болезнено несмешен. На някои места лично аз искрено се зачудих дали опитите за шеги са истински, или са някаква форма на самоирония. Освен това "озвучението" под формата на безспирни безсмислени звуци, имитиращи реална реч, никога не е било забавно. През 1998 г. го търпяхме заради ограниченията на технологията, но да го слушаш днес е все едно някой да дращи с нокти по дъска.

Ако опитът ви с 3D платформъри се свежда най-вече до по-съвременните Ratchet & Clank и Super Mario Galaxy, то Yooka-Laylee ще ви изненада с това, че изисква много по-големи технически умения, а отвореният ѝ свят е далеч от общоприетата формула за самостоятелни нива. В това по принцип няма нищо лошо, но дори и малката грешка може да ви коства връщане доста време назад, особено като се има предвид, че играта няма традиционна чекпойнт система. Вместо това, когато умрете, тя ви връща чак до последната врата, през която сте минали.

И така стигаме до най-сериозния проблем с Yooka и Laylee - почти болезненото желание за ретро изживяване, което трябва да ни припомни как изглеждаха игрите преди 20 години. За добро или лошо Yooka-Laylee се придържа прекалено много към някои от традициите на жанра и на епохата, която се опитва да пресъздаде. Да вземем например събирането на различни материали и предмети със или без стойност (т.нар. collectables). Ако мислите, че Donkey Kong 64 прекалява в това отношение, само почакайте да видите какво ще ви предложи Yooka-Laylee.

В играта има наистина огромен брой неща за откриване - от обикновени жетони, които увеличават живота, ви до моменти, с които може да отключите различни миниигри. Най-важните обаче са пера и страници от книгата. Перата се използват за закупуване на нови умения, а страниците са необходими, за да може да отключите всеки следващ свят или да разширите вече отворените. В първия свят не просто увеличават размерите му и включват нови зони, но по-нататък имат и други ефекти - в ледения свят например може да отключите раздел с изометрична камера, който променя не само изгледа, но и начина на игра. Заключването на нива, докато не съберете определен брой страници, няма да се понрави на всеки. Особено неприятна изненада ви чака в края на играта, когато се оказва, че последните нива изискват да съберете поне 100 от 145 страници. Тъй като дотогава е възможно да отключвате предните нива с ограничен брой страници, доста вероятно е, когато стигнете края, да нямате нужните 100. А това на свой ред означава, че след като сте отделили към 20 часа в съвестна игра, за да продължите, ще трябва да се върнете и отново да обикаляте в търсене на пропуснатите предмети.

Yooka-Laylee има и някои технически проблеми като нестабилни кадри в секунда и прекалено чувствителна камера. Докато второто можете да оправите, намалявайки чувствителността докрай от менюто, периодичният спад в кадрите си остава дразнещ.

В заключение сигурно съм оставил впечатление, че негативното преобладава в Yooka-Laylee. Това в голяма степен е така, защото по умишлен дизайн или недоглеждане играта се придържа прекалено много към елементите на периода, който иска да пресъздаде. Проблемът е, че геймингът се разви много оттогава и носталгията е готина до момента, когато не започнеш да изпитваш непосредствено нейната тежест. Въпреки че не развива жанра на 3D платформърите по никакъв начин, Yooka-Laylee е красива, пълна с чар и с отлична музика игра, чието главно прегрешение е, че се стреми прекалено много да напомня за миналото. Нищо в нея не е фундаментално счупено и като цяло геймплеят е забавен и на ниво, но е очевидно, че повече усилия са вложени, за да се възстанови миналото, отколкото да се гради бъдещето. Това може и да не е най-тежката критика, отправяна към игра, но означава, че Yooka-Laylee трябва да се задоволи с това да бъде една страхотна носталгична игра, а не един страхотен 3D платформър.