Къде са ядрените технологии, обещани през 60-те години на XX век?! Все още чакам кола, задвижвана от „мощта на атома“, за да си извадя книжка. Къде е? Защо все още разчитаме на втечнени динозаври за енергията си и какво ще правим, ако след Китай и Индия цяла Африка започне да разчита на тях?

АЕЦ Козлодуй ни е стар познайник – източник на над 1/3 от електричеството в България. АЕЦ Белене е на върха на езика на всеки политик вече няколко години, темата дотолкова се изтърка, че вече могат да я построят върху основи, направени изцяло от политически клишета. През 2011 г. 11% от електричеството по света е произведено от атомни електроцентрали. Тогава какво пречи на по-малките технологии да се включат в купона? Саботаж на еко активисти или конспирация на петролните магнати, които искат да запазят прихода си от фосилни горива?

Защо нямаме ядрени автомобили?

Както можете да се сетите, най-големият проблем с впрягането на атома е радиацията. Некачествените щитове могат да доведат до редица неприятни и болезнени финали на пътуването за всички във и около превозното средство. Качествените щитове, от друга страна, имат навика да тежат. А колите, самолетите и всички неподводни превозни средства не са почитатели на излишното тегло.

СССР и САЩ създават планове за атомни бомбардировачи по време на Студената война. За съжаление преди реализацията им се появяват термоядрените трансконтинентални ракети, които обезсмислят бомбардировката като цяло.

Всъщност има няколко реализирани кораба с ядрен двигател. NS Savannah например е построен по времето на президента Айзенхауер трансатлантически пътнически кораб, захранван с енергията на атома. Флагман за мирната употреба на ядрена енергия, "Савана" има един недостатък – отделя малки количества нискорадиационни отпадъци с относително кратък период на полуразпад – желязо 55 с 2.4 г. и кобалт 6 с 5.2 г. С други думи - населението се паникьосва, въпреки че тогавашните кораби замърсяват природата доста повече с постоянни течове на гориво при дизеловите и огромни въглеродни завеси от тези на въглища. Това, заедно с някои финансови проблеми при заплатите на екипажа, е причина корабът да превозва пътници само година – от 1964 до 1965 г. След това още 6 години NS Savannah (NS - Nuclear-powered ship, кораб с ядрено задвижване) е товарен кораб, а оттогава насам – музеен експонат.

Най-близкият ни досег с ядрена кола е Форд Нуклеон – концепция за автомобил, задвижван от атомен реактор и парен двигател, подобно на атомните подводници. Но за целта се нуждаем от малък реактор. Най-новите атомни електроцентрали, четвърто поколение, са и най-ефикасни като съотношение между размер и енергия. И все пак най-малките от тях, които генерират по 25 мегавата електричество, имат 50-тонов реактор. Естествено няма как да разберем колко би тежал и колко би бил ефективен един реактор с размера на автомобилен двигател – никой все още не е пробвал да направи такъв.

Тогава… три пъти „ура“ за мъртвите динозаври?

ТЕЦ-овете ни са един от най-големите замърсители на въздуха. И не само. Въглищата, петролът и всички останали фосилни горива имат газови, твърди и течни отпадъчни продукти в неприлични количества. И трябва да ги правим нещо. За момента най-добрите ни идеи за въглеродния диоксид са две.

Първата включва изпомпване на частта въглероден диоксид, която все пак сме успели да уловим в недрата на Земята, докато налягането не го превърне в полутечност и не се намести в малки фрактури в скалата. Какъв е ефектът от това? Засега сме сигурни само, че променя химичния състав на скалите, в които попива, и превръща вулканичните камъни в нещо подобно на варовик. Това е всичко, което знаем за този процес. Дългосрочни последствия? Никаква идея. Фундаментални изменения в земната кора? Определено. Какво лошо може да се случи?

Другата гениална идея за изкарване на огромния въглероден слон от стаята е, като го покрием в океана. Под 4000 м въглеродният диоксид се превръща в лепкава каша, която спокойно пада до дъното на основната причина Земята да поддържа живот. Tова също изглежда напълно безопасно и дори полезно за околната среда, нали?

Разбира се, това е само началото. Освен въглеродния диоксид има два други основни отпадъчни продукта от ТЕЦ-овете. Летливата пепел и въглищната каша са две "прекрасни" неща, които излизат от задния край на всяка топлоелектрическа централа. Произвеждат се в милиарди кубици и често са по-радиоактивни от радиоактивните отпадъци. Какво правим с тях? Държим ги в контейнери. Които понякога изтичат. И заливат четири милиона квадратни метра с 1.8 м дебела слуз. Става дума за милиарди тонове черно, лепкаво, задушливо и летливо радиоактивно нещо.

На следващата страница: Атомните електроцентрали са бомби със закъснител

Атомните електроцентрали са бомби със закъснител

Атомната енергия за последно е имала позитивно обществено мнение през 60-те години на XX в. След това сме решили да се върнем на фосилни горива, за да избегнем радиоактивните отпадъци и кризи, подобни на тази в Чернобил. Когато алтернативата на радиацията има толкова опасни отпадъци, заливащи цели градове, значи има нещо грешно в сметките.

Разбира се, ядрените катастрофи като при реактора във Фукушима са трагични. Двама души са починали директно вследствие на пробива във Фукушима - и двамата от удавяне. Просто напомняне - реакторът беше ударен от земетресение степен 9.0 по Рихтер и 14-метрово цунами. Умряха двама души. Като тук говорим за самата авария, въпреки че последиците засягат хиляди.

Защо реакторът откача, опитва се да разтопи щита и да избие половин Япония? Защото дизеловите охладители отказват. Атомната катастрофа на XXI в. е предизвикана от фосилни генератори.

Но Чернобил, Чернобил е истинска катастрофа! Очаквани са над 40 000 жертви, директно свързани с радиационното облъчване, и много други косвени. През 2005 г. Световната здравна организация публикува доклад за последствията от чернобилската трагедия. 4000 случая на рак на щитовидната жлеза са документирани у деца и подрастващи по време на инцидента. От тях мъртви са девет, което е много нисък процент в сравнение с около 50 смъртност от ебола.

1000 служители, над 200 000 работници и бежанци са облъчени с високи количества радиация. От тях мъртви, в пряко следствие на облъчването към 2005 г., са 50 души, а близо 4000 умират от рак и левкемия впоследствие. 2% е смъртността при инцидент, предизвикан от дефектен реактор, който не е преминал през контрол на качеството и е управляван от неадекватно обучен екип.

Разбира се, ефектът върху животните и растенията в тези райони също е крайно негативен, но те доказано се приспособяват към това. В района край Чернобил растителността е буйна, а нови проучвания показват, че популацията от птици се адаптира към йонизиращата остатъчна радиация, дори избягал табун от коне на Пржевалски живее там. По улиците на някои градове са забелязани вълци и глигани.

Правителството на Япония смята презаселването на района около Фукушима за трудно повече заради огромната популация на плъхове и други животни, заселили се там, отколкото заради радиационния фон. Толкова много животни обитават префектурата, че голяма част от сградите са понесли огромни структурни щети.

За сравнение при петролния разлив в Мексиканския залив през 2010 г. 11 души умират директно от експлозията. Още 143 случая на постъпили в болница от излагане на суров петрол са регистрирани в двата месеца след разлива. 50% от рибната популация в Залива е с документирани лезии, смъртните случаи при бебета делфини са удесеторени, а трупове на птици и риби все още се отмиват по бреговете на Флорида, покрити в петрол. При полет над Залива през 2013 г. бивш физик от НАСА отбелязва явна „оскъдица на морски живот“ в радиус от 80 км около бившата петролна платформа.

Възобновяемите източници на енергия са нещо наистина прекрасно – водата, вятърът, слънцето са бъдещето на електричеството, но защо половин век сме горили мъртви динозаври за електричество? Защо и до днес продължаваме да ги изсмукваме от земята, обработваме и палим? Като отговори на тези въпроси не трябва да сочим само петролните магнати и „изгодата на корпорациите“. Общественото мнение е дамгосало атомната енергия, превърнало я е в мръсна тема, модерно табу.

А соларните панели например се строят на обработваема площ, докато човечеството все по-силно усеща недостига на храна. Вятърните генератори забавят обмена на въздух и убиват птици. ВЕЦ-овете отнемат от естествената кинетична енергия на водата, изменят водоеми и унищожават хабитати. Защо не направим и тях табу? Да горим мъртви динозаври, докато не заемем в някой момент мястото им, за да ни смуче бъдеща цивилизация от земята, да ни пали и да захранва своите домове. Всяко вмешателство в природата с цел използване на ресурсите ѝ има негативни последици. Въпросът е защо все още най-широко използвано е това, което е и най-вредно?