Идеята за клониране на човешки същества е жива от много десетилетия насам. Започнала още от страниците на научнофантастичните романи, продължена от откриването на ДНК и развитието на генетиката, тази мечта днес е напълно осъществима. Но доколко морална е тя, трябва ли да се хвърлят огромни средства около нея и какво всъщност представлява клонирането? Задавали ли сте си тези въпроси?

Като чисто биологичен процес клонирането представлява начин за получаване на няколко идентични организма по безполов (включително вегетативен) начин за размножаване. В наши дни терминът „клониране“ се използва по правило в по-различен смисъл и означава копиране на клетки, гени, антитела и даже на многоклетъчни организми в лабораторни условия. Екземплярите, които се появяват в резултат на безполовото размножаване, принципно са генетично еднакви, но дори при тях може да се наблюдава наследствена изменчивост, която се обуславя от случайни мутации. Факти, чиито подробности ще разберете след малко.

Клонингите на практика

Научната дума „клонинг“ (от гръцки klon – клон, израстък) се отнася до редица следващи едно след друго поколения на наследствено близки потомци на един-единствен организъм (растение, животно, микроорганизъм), който се образува в резултат на безполово размножаване. Класически пример за такова нещо е размножаването на амебата, чиято клетка се дели, а всяка от двете получени се дели наново, образувайки нови 4 и т.н. В основите на методиката на клонирането лежи моделът на размножаване, при който вътре в клетката протича и разделяне на генетичната информация.

Клонирането на хора се постига чрез техника, базирана на трансфер на клетъчни ядра от нормални соматични клетки (SCNT). Процесът включва вкарване на материал от ядрото на клетката, обикновено от кожата, в ооцит – женска първична яйцеклетка, която все още не е преминала процеса на трансформация към зряла яйцеклетка. Ядрото на ооцита се премахва или се деактивира, като се внася ядрото от чуждата клетка. След това ооцитът се превръща в зряла яйцеклетка, която не е нужно да бъде фертилизирана (оплождана), защото вече съдържа нужното количество генетична информация. Новият организъм започва да се дели и нараства, оформяйки новия човешки ембрион.

Клонингите не са ксерокопия или двойници на човека

Повечето хора всъщност не разбират как протича самият процес на клониране. Даже повечето грешно си представят, че клонингът на дадено животно или човек е нещо като ксерокопие – хоп и от лабораторията излиза ваш (или на някой друг) готов двойник. Е, разбира се, това далеч не е така.

Днес е възможно с клониране да копирате живи организми по безполов начин и да отглеждате копия на живи същества, включително бозайници (каквито са хората). Но човешките клонинги, ако можете да ги създавате, всъщност са нещо като близнаци на другия човек, само че с разлика в годините. Тоест – ако искате да клонирате себе си, човек, да речем, на около 40-годишна възраст, то може да го направите, но ще трябва да изчакате той да се роди и порасне в следващите 40 години – т.е. НЕ можете да го отгледате в лабораторни условия директно като жив екземпляр на 40 години. За тази грешна представа са виновни предимно научнофантастичните филми (като например сериалите Westworld, Altered Carbon и др.), в които клонингите се отглеждат за нула време и са възрастни, напълно годни за живот хора… или истински чудовища.

Човешките клонинги, ако изобщо ги има сред нас, са съвсем нормални човешки същества. Те са износени в утробата на истинска жена в продължение на 9 месеца, родили са се, възпитавани са в семейства, както всяко нормално дете. Така че идентичното копие на изходния човек е с няколко десетилетия по-младо от оригинала и няма как да ги объркате.

Ето и научното обяснение – клонингите не възпроизвеждат точно генетичния материал на донора. Всички човешки клетки, включително яйцеклетките и сперматозоидите, съдържат малки, произвеждащи енергия органели, наречени митохондрии. Те съдържат малко количество собствена ДНК, която има специфични генетични заложби за изработката на няколко уникални митохондриални белтъци. SCNT процесът трансферира ядро от чужда клетка в ооцита, но последният съдържа митохондриална ДНК на донора. И по този начин, точно като при сексуалната репродукция ембрионът се формира, съдържайки генетичен материал от два различни индивида.

Клонирането всъщност не е безопасно и безгрешно

Не си мислете, че можете просто да клонирате някакъв организъм, а след това да го ползвате с лекота за „резервни части“. Поради липсващи изключително важни взаимодействия между яйцеклетката и сперматозоида винаги се появяват генетични грешки при възпроизвеждането, които се наследяват от клонинга. Това води до непредсказуеми, случайни генетични промени и индивидуални „дефекти“, които често при нормалните организми водят до израждане на клетките, по-известни като ракови образувания.

Точно заради тези дефекти клетките, които вземате впоследствие от клонинга и инжектирате обратно в донора, винаги се отхвърлят заради генетичните разлики от митохондриалната ДНК и неспособността на вече „остарелите“ клетки да се впишат правилно в тъканите на възрастния донорски организъм. Този факт е едно от най-големите препятствия за използването на материали от клонирани ембриони за лечението на болести, макар и пробиви в тази област да се правят постоянно.  

Защо клонирането е толкова желано и вълнуващо?

Като цяло от хуманна гледна точка клонирането би било полезно най-вече поради две причини: за да дадем възможност на бездетни семейства да имат свои деца, а втората е малко по-егоистична – да можем да създаваме копия на личности с изключителни качества – умствени, физически и т.н.

Втората причина обаче наистина води и до множество морални проблеми. Дори да ви се струва логично да клонирате знаменити учени, творци, интелектуалци, спортисти, то няма гаранция, че тяхното идентично копие ще има същия принос за цивилизацията като оригинала. Вземете например Алберт Айнщайн. Дори да отгледате негово ДНК копие, приличащо на него като две капки вода, то няма никаква гаранция, че отгледаното дете ще иска да стане физик, а не например обущар или шофьор. Житейските фактори около един човек оказват огромно влияние над решенията и бъдещето му. Така че Айнщайн-клонингът може да не прояви същата гениалност, въпреки че всички очакват това от него. Същото се отнася и за известните личности в други области. На практика не можете да разчитате, че едно копие на Ганди или Жул Верн ще попадне в същите житейски обстоятелства, които са формирали първия като борец за независимост, а втория като писател. Или още по-забавно – представете си, че почитателите на Мерилин Монро я клонират, а след 20 години новата красавица се огледа наоколо и си каже „Господи, в какъв мрачен лош свят съм се родила!“ – и реши да отиде в манастир?

Според данни на статистически агенции 9 от 10 американци считат, че клонирането на човека вече е възможно или поне ще е възможно в близко бъдеще, като то задължително трябва да бъде забранено поради ред причини. Почти същото число хора са против клонирането и на животни. Но така или иначе днес живеем в общество, в което мнението на болшинството (или на богатите) може да се окаже решаващо. И въпреки забраните и опасенията компании като "Клонейд" намират всякакви начини да заобиколят закона и да правят опити с хора. "Клонейд" вече дори официално е обявявала за старта на програмата си за клониране на починало на 10 месеца момиченце, чиито родители са заплатили 560 000 долара. А това е само една от многото заявки към компанията.

Няколко любопитни факта

На 23 февруари 1997 година в лаборатория във Великобритания под ръководството на генетика Ян Вилмут, след цели 277 неуспешни опита се появява „първото в света клонирано животно бозайник“ – овцата Доли. Нейни снимки и статии за нея обикалят с години света и всички медии. В същото време руснаците твърдят, че на практика първият клониран бозайник е мишка с името Маша, клонирана през 1987 година в руска лаборатория.  

Отново в Русия е имало закон за временна забрана за клониране на хора. Издаден е през 2002 година, но е бил за срок от 5 години и е изтекъл. След това е подновен през 2010 година, но през трите години „почивка“ никой не знае дали не са произвеждани човешки клонинги. Медиите мълчат.

Повечето клонирани животни живеят по-кратко от нормалното. Овцата Доли е доживяла до 6 години и половина – по-малко от нормалното за овцете. Създателите ѝ твърдят, че вероятно причината за ранната ѝ смърт е фактът, че за създаването ѝ са взети клетки от възрастен организъм. А както знаем, в клетките на възрастните се намират значително повече теломери – свързани със стареенето участъци на хромозомите. Де факто Доли по рождение вече е била с по-стари клетки.

Успехът на клониране дори днес е доста нисък. В най-добрия случай на клониране на домашни любимци процесът на успех е около 5%. А що се отнася до диви животни – там процентът рядко надвишава 1.

Една от най-желаните области, в които са концентрирани усилията на учени, работещи над клониране, е пресъздаване на отдавна изчезнали видове. Динозаври едва ли скоро ще бъдат създадени, защото намирането на добре запазена ДНК от този период е почти невъзможно. Но в момента екипи на руско-японски научни групи работят над открита добре запазена ДНК от мамут на територията на Сибир. Ако този опит успее, то те ще опитат да клонират древните слонове.

Клонирането и Църквата

Ако с човешките закони всичко може да се нагласи, прокара и лобира, то Божиите закони не могат така лесно да се престъпват, а те са категорично против клонирането. За забраната за клониране на хора са се изказвали представители на всички религии, като мнението е приблизително еднакво – изследванията на учените над клонирането на живи същества и човека създават проблеми в съзнанието на вярващите по отношение на идеята за божественото творение на живота на Земята, оскърбявайки институцията на Църквата и брака.

За непримиримата позиция на католическата църква, наброяваща в момента повече от 1 милиард последователи по света, по темата с клонирането е говорил още папа Йоан Павел II през август 2000 г. по време на международен конгрес на специалисти по трансплантации в Рим.

Така че учените, които закачат духовната страна на въпроса, рискуват – и то много. Като минимум – да бъдат отлъчени от Църквата, а по-сериозните проблеми не изключват дори погроми над тях от религиозни фанатици.

За и против клонингите

Науката днес е доказала по опитен път, че дори копирането на ДНК не дава възможност за получаване на напълно идентично същество. Така например клонирани котки получават различна окраска в сравнение с тази на майката – донор на генетичния материал. Много учени считат, че тази технология дава възможност за „възкресяване“ на домашни любимци, а дори и на умрели хора. Но разглеждането на клонирането като клон на репродуктивната медицина днес не е на дневен ред. В същото време развитието на нейния потенциал в терапевтичната област е напълно възможно. Ако се следват този път на действие и тези идеи, то количеството на противниците на клонирането рязко ще намалее.

Основните преимущества на клонирането са откриващите се възможности за лечение на много сериозни заболявания, възстановяване на пострадали от сериозни изгаряния, подмяна на органи. Но противниците на клонирането с основание поставят въпроса за моралните и етични страни на въпроса – за това, че тези технологии ще трябва да убиват зараждащия се живот, за да вземат единствено някой орган, стволови клетки и др. Кой е прав - тези за или тези против, - това е въпрос на гледна точка, а не на научни доказателства.