Текст: Николай Илиевски.

Група млади хора със сериозно академично образование търсят закачката и шегата в науката, използвайки различни похвати от нея. Наред със сериозните си занимания, тези младежи сътворяват какви ли не причудливи неща, за които всеки човек би се запитал: Кому е нужно това?. Но нека да не избързваме, а да се запознаем с тези хора и техните произведения. Това са Уиндел Оскай, Ленор Едмън, Кристиан Брукфийлд и техните асистенти Джели Бийн и Харли. Всички те влизат в групата, обединила в себе си обезумелите учени.

Светещите маси
Оскай е атомен физик, но това не му пречи да измисля какви ли не нестандартни неща. Неговата креативност не престава да изненадва хората около него. Той е и един от авторите на интересния проект за конструиране на интерактивни маси за хранене и кафе. Представете си една романтична вечеря на такава маса. Още докато приближаваме към нея, тя засиява с най-разнообразни цветове. Оборудвана е със светодиоди, които реагират на всяко движение над повърхността на плота и обливат с красива светлина всичко наоколо.

Първоначално масите, сглобявани в лабораторията, били оборудвани с 448 светодиода. След това екипът на Уиндел започнал да изработва цели кит комплекти за самостоятелно сглобяване. Вече наборът от светодиоди може да бъде събиран от стандартни блокове според това какво количество светлинки искате да монтирате. Всеки блок съдържа всичко необходимо за инсталацията платки, светодиоди, транзистори, компоненти, захранващ блок и др. Всъщност изобщо не е мъчно да си направите такава маса. Необходимо е само по цялото й протежение да бъдат разположени фотосензори, а в ъглите мрежа проводници, които да улавят сигналите и да осигуряват включването на отделните групи светодиоди. Няма нищо сложно в тази изработка. Една проста аналогова схема, скрита под плота, малко въображение и всичко е готово.
Вече такива маси могат и да се купят свободно чрез компанията Because We Can, която предлага най-разнообразни нестандартни дизайнерски решения. ова е един доста приятен проект, който би могъл да се впише във всеки интериор и да допринесе за доброто ни настроение.

Бягащата четка
Ето още едно нещо, което би могло да възбуди любопитството ви и да бъде конструирано в домашни условия единствено за забавление. Казвам единствено, тъй като пишейки тези редове, непрекъснато се мъчех да намеря някакво приложение на това иначе симпатично уредче. За целта са нужни четка за зъби, вибриращо устройство от пейджър, парче жица и малка батерийка от часовник. Махате дръжката на четката и отгоре залепвате моторчето. Свързвате го посредством проводника към батерията и... готово! Не е за вярване всъщност каква скорост развива това моторно средство. Естествено, тя зависи до голяма степен от твърдостта на косъма на четката и от това къде се намира центъра на тежестта.
Безспорно това творение ще предизвика интерес, ако не у вас, то поне у вашите деца, в случай че решите да им направите такава самоходна четка. А защо не и да ги приучи да използват по-често истинската.

Мултиплициращият се триъгълник
Но това, което наистина си заслужава да видим, е следващото изобретение. Iterative Algorithmic Plastic Sculpture: Fimo Fractals е един малък шедьовър на приложната математика. Направен от полимерна глина, той възпроизвежда ефекта на триъгълника на Серпински. За целта е нужна глина в два цвята със светъл и тъмен оттенък. От тях се моделират четири парчета във формата на равностранни триъгълници. Три тъмни и едно от светлата глина, като се внимава да бъдат с еднакви размери по цялата си дължина. След това тъмните парчета се поставят по страните на светлия триъгълник, с което първата итерация (повторение) е завършена. Получената фигура се разтегля по дължина четири пъти, като се внимава формата на триъгълник да бъде запазена,. След това се нарязва на четири равни части. Изготвя се още един триъгълник от светла глина със същите размери като на получените и към него се слагат три от готовите вече двуцветни парчета. Останалото, четвъртото, се изтегля наново и се повтарят същите действия както преди. Отново три се добавят към нарастващата фигура, а четвъртото остава за следващата итерация. И така до момента, в който триъгълниците просто ще започнат да се сливат. Необичайното е, че всичко това става пред нас, нагледно без компютърна програма. А освен това този триъгълник може да бъде използван за направата на сувенири.

Може да се говори още много за шегите на тези странни хора. Всяко нещо в ежедневието за тях е предизвикателство. Не са пожалили дори храната, която използваме. Кренвирш за хотдог, изпечен с променлив ток направо от мрежата. Снакс във формата на електронна платка. Или кондензатор, направен от солети... Така или иначе ясно е, че странните учени умеят да се забавляват. А в напрегнатото ни ежедневие това качество безспорно е безценно.

Тагове: