Изучаване на клинописните таблици от Британския музей е показало, че в древен Вавилон са били запознати с наченките на висшата математика. Матю Осендрайвър от Университета Хумболт в Берлин, специалист по археоастрономия, в продължение на 14 години се е опитвал да разгадае значението на няколко вавилонски таблички, датиращи от 350 до 50 години пр.н.е. Да систематизира наблюденията си му е помогнала още една древна таблица, на която са били дадени указания за построяването на трапецовидна фигура и провеждане на свързаните с нея изчисления.

 

Тук ученият е разбрал, че става въпрос за изчисляване движението на Юпитер в небосвода в продължение на 60 дни. Още повече, съдейки по всичко, с помощта на трапеца вавилонците са изчислявали интегралната показателна функция, построявайки графика, свързваща времето и скоростта на придвижване на планетата. Според Осендрайвър това говори, че в древен Вавилон вече са владеели абстрактните математически и геометрични похвати във връзка с отношението между движението и позицията във времето и пространството, които са ясни за всеки модерен физик или математик. Ако изводите на учения се потвърдят, това ще означава, че развитието на математиката във Вавилон е изпреварило нивото на науката в древна Гърция и не само – следващите подобни изчисления се появяват едва чрез „оксфордските калкулатори“ и учените, работещи през XIV век, и техния френски съвременник Никол Орем.

Вавилонските жреци са прочути със своите знания за астрономията – неслучайно именно от Вавилон до нас е достигнало делението на годината на 12 месеца и много други понятия, свързани с календара, хронологията и астрономията.