Защо триумфът на AlphaGo трябва едновременно да ни радва и плаши

Свърши се – човечеството бе победено от същите тези роботи, които самите ние създадохме. През изминалата седмица един изкуствен интелект се изправи срещу най-добрия шампион сред хората и надделя над него безпрекословно.

За щастие в този конкретен случай бойното поле бе дъската на древната китайска игра Го, а не някоя полуразрушена градска джунгла, сякаш излязла от сценария на научнофантастичен филм. Но резултатът от тази игра може да се окаже по-важен за човечеството, отколкото всяка една битка в нашата история.

Въпросният изкуствен интелект е AlphaGo – мрежа от неврони, която използва комбинация от заучени познания и търсене, допълвани от огромни масиви от данни, извлечени от стратегиите при играта на Го. Интелектът е създаден от английската компания DeepMind, която Google закупи през 2014 г. Самата игра Го е много по-трудна за усвояване от компютър в сравнение с други подобни логически игри като шах например. Наличието на огромен брой варианти при всеки един ход прави заучаването по традиционните AI методи невъзможно, тъй като премислянето на всичките възможности отнема прекалено много време. Всъщност Го е толкова комплексна, че много експерти по изкуствен интелект смело предричаха, че ще минат поне още десет години, преди компютър да успее да победи най-добрите играчи. Дори създателите на AlphaGo останаха изненадани от успеха и самият Демис Хасабис, съосновател на DeepMind, призна, че е „поразен и без думи“, по време на пресконференцията след края на първия двубой.

Тази победа е поредната след доминацията, която изкуственият интелект постигна в игри като шах и дама през последните десетилетия, и вероятно е последният крайъгълен камък от този вид.

„От една определена гледна точка това е краят на една епоха. Видяхме, че логическите игри на практика се изчерпаха и е време да продължим напред“, казва експертът Мъри Кемпбъл, който работи за IBM по създаването на компютъра, победил Гари Каспаров на шах през 1997 г.

Какво ни чака оттук насетне?

Самият Хасабис намекна, че поне що се отнася до плановете на DeepMind, вероятната следваща цел са видео игрите. Двубоят на AlphaGo се състоя в Южна Корея, където стратегията в реално време StarCraft е изключително популярна и в нея хората са много по-добри от компютрите.

„Стратегическите игри изискват високо ниво на стратегическо мислене в една среда, където информацията не е достатъчна“, изтъква Хасабис и уточнява, че игрите все пак са само пробен етап преди по-големите и реални проблеми.

„Целта на DeepMind не е само да побеждаваме на игри, колкото и забавно да е това. Искаме да сме полезни в области като здравеопазването и да помагаме при взимането на решения и отправянето на препоръки. В дългосрочен план подходът на обучение на изкуствения интелект може да донесе много ползи. Представете си колко готино ще бъде, ако един ден изкуствен интелект участва в откриването на някоя нова частица“, възкликва той.

AlphaGo представлява това, което експертите наричат „ограничен“ и „слаб“ интелект – той може да си съперничи с хората в една област или задача, но не може да се съревновава в други. За разлика от него „силният“ или „общият“ интелект има широк обхват, сходен с капацитета на хората. Очевидно е, че пътят към него минава през експерименти като AlphaGo. В същото време изкуственият интелект ужасява същите тези хора, които го познават най-добре. През януари 2015 г. група учени и предприемачи, сред които Стивън Хокинг и Илон Мъск, с отворено писмо призоваха най-напред да проучим по-добре евентуалните перспективи пред развитието на комплексен изкуствен интелект, преди да се втурнем стремглаво да го разработваме. Със същата тази цел през декември 2015 г. Мъск основа неправителствената организация OpenAI.

За Мъск, Хокинг и останалите бъдещето не е особено добро. Според тях, след като веднъж постигнем изкуствен интелект на нивото на човешкия, на практика няма шанс да спрем разработката. Подобен интелект почти сигурно ще започне да работи по подобрения по себе си и темповете му на развитие ще задминат нашите собствени.

„Един супер умен изкуствен интелект ще може изключително ефективно да реализира целите си и ако те не съвпадат с нашите, ще имаме проблем“, предупреди наскоро самият Стивън Хокинг в АМА сесия в Reddit.

Показателен е фактът, че когато DeepMind се съгласи на офертата на Google, компанията поиска гигантът да гарантира етичните и безопасните рамки, в които ще става по-нататъшната разработка, и бяха създадени правила относно това, как Google може и не може да използва изкуствения интелект. Не са случайни и думите на самия Шейн Лег, другия съосновател на DeepMind:

„В момента все още не сме напълно сигурни какво точно е изкуствен интелект и как можем да го измерим. А как тогава ще направим нещо безопасно, когато тепърва трябва да разберем какво е то и как функционира? Смятам, че в някакъв момент човечеството ще бъде изправено пред изчезване и най-вероятно технологията ще има роля в това. За мен това е най-големият риск на този век“.

Затова можем само да се надяваме, че преди да развием прекалено много изкуствения интелект и да се изправим лице в лице с последиците от това, трябва да сме развили своя собствен интелект и познания за посоката, в която вървим.

Виж още: Изкуственият интелект AlphaGo надви човешкия си противник за трети път