Четирима професори от СУ „Св. Климент Охридски“ – Валентин Делийски, Галин Гюлчев, Петя Недкова и Стойчо Язаджиев, са близо до това да направят откритие, което може да промени всичко, което знаем за Космоса. Те изучават линейната поляризация, идваща от акреционния диск на клас статични проходими червееви дупки. Проблемът е, че все още няма категорично доказателство, което да затвърди съществуването на тези космически проходи, затова нека започнем с това какво би трябвало да представляват.

На теория червеевите дупки са като преки пътища в галактиката, които позволяват изминаването на огромни разстояния (светлинни години) за отрицателно време. Не бива да се бъркат с черните дупки, които изсмукват всичко около себе си, включително и светлината (заради това се наричат „черни“). Намесвам ги, защото проблемът при червеевите дупки е, че приличат на черни дупки.

В момента не разполагаме с технология, която да ни позволи да наблюдаваме отблизо което и да е от двете явления, затова ни остава само да изучаваме гравитационните вълни и космическата фонова радиация, за да разберем какво се крие зад границата на видимото. Дотук имаме два големи казуса – не знаем дали червеевите дупки изобщо съществуват, и ако да, не можем да ги различим от черните дупки.

Как тогава откриваме черните дупки? Благодарение на данните, събрани от телескопи като Хъбъл и Джеймс Уеб. Тези данни представляват цифри, получени от измерването на радиационни интензитети, плътност, позиция, посока и всичко останало, което може да бъде изчислено по някакъв начин. Учените съпоставят тези данни и правят сравнения между различните явления. Представете си състезание с коли, в което всички автомобили освен един са невидими и според това, което знаете за него, трябва да посочите точната локация на всеки от другите.

Може да вземете предвид размерите на въпросната кола, скоростта с която се движи, трасето, което е еднакво за всички, общия брой участници и в крайна сметка е възможно да определите позициите на всеки един, но е задача с повишена трудност. Откриването на червееви дупки е сходно, само че в пъти по-сложно, защото нямаме нито граници на терена, нито отправна точка, нито знаем общо колко са обектите. Вместо това началната ни точка е едноклетъчен организъм, заседнал в гумите на една от колите.

За наше щастие Айнщайн ни е оставил няколко математически уравнения, които ни дават известна представа за въздействието на гравитацията из Вселената. Точно чрез решаване на тези уравнения учените достигат до нови теории относно всякакви космически тела, включително и червееви дупки. Говорейки чисто математически, ако допуснем съществуването на черни дупки, то тогава бихме могли да направим същото и за червеевите.

Сега започват въпросите – колко са големи, колко са далеч, възможно ли е да достигнем до тях, има ли условия при които е възможно да бъдат използвани за безопасно пътуване точно както във филмите? За да отговорим на всичко това, първо е необходимо да докажем съществуването им, но за момента разполагаме само с теории.

Тук идва скорошното изследване на професорите от Софийския университет, които предлагат няколко промени в методологията за откриване на черни дупки, които могат да бъдат приложени и за червеевите. Новият метод включва откриване на изключително специфични машинации на светлината (определен тип поляризация, която се случва в теоретичното „гърло“ на червеевата дупка), които могат да разграничат гравитационната радиация, излъчвана от черните и червеевите дупки.

Ако учените се окажат прави, може да бъде извлечено доказателство за съществуването на червееви дупки от данните които вече сме събрали. Съществува и вероятност да се окаже, че тяло, което сме определили за черна дупка, всъщност е червеева. Оставям линк към проучването, за да може всеки да го прочете в целия му вид: https://journals.aps.org/prd/abstract/10.1103/PhysRevD.106.104024

Вижте още: Вашето послание може да полети около Луната