Магнитните полета са отговорни за колебанията в яркостта на излъчването от краищата на черните дупки.
До този извод са достигнали астрономи от Европейската организация за астрономически изследвания със седалище в Южен Хемпшир.

В рамките на изследването учените наблюдавали черните дупки GX 339-4 и SWIFT J1753.5-0127.
И двата обекта влизат в двойни звездни системи всяка от дупките се върти около собствена звезда придружител.
Както е известно, самите черни дупки не излъчват нищо, тъй като гравитационното им поле е толкова силно, че дори светлината не може да го напусне.

Източникът на излъчването е материята, попадаща в черната дупка, която тя взима от съседа си.

Изследванията са правени в оптичния диапазон с помощта на камерите на телескопа Very Large Telescope на обсерваторията.
Скоростта на снимане е 20 кадъра в секунда. В рентгеновия диапазон наблюденията са правени със спътника на НАСА RXTE (Rossi X-ray Timing Explorer).

До скоро се смяташе, че оптичното излъчване е вторично: то се предизвиква от светенето на газа по краищата на черната дупка след рентгеново избухване.
Новите данни опровергават тази гледна точка: интензивността на колебанията в излъчването във видимия спектър се оказва по-висока, отколкото в рентгеновия.

Според изследователите анализът на данните показва, че на двата вида излъчване се основават на общ механизъм.
Учените предполагат, че ключова роля в тези процеса играят силните магнитни полета, създавани от материята по краищата на черната дупка.

Тагове: