IBEX ще изследва границите на Слънчевата система

НАСА пусна новия орбитален изследователски апарат IBEX (Interstellar Boundary Explorer), който ще изследва далечните граници на Слънчевата система.
Стартът бе тази вечер с ракетата носител Пегас, която бе изстреляна от Маршаловите острови.

Ракетата издигна апарата само на 260 километра над Земята, а по-нататък той набрал височина за необходимата орбита с помощта на специален блок с твърдо гориво, който трябва да го откара на рекордните 160 000 километра от Земята.

IBEX е снабден с нови научни инструменти, които могат да видят границата на Слънчевата система, а така също и междузвездното пространство, разположено непосредствено зад нея.
Апаратът ще изследва този район 2 години, след което НАСА ще реши дали да продължи мисията или да доведе апарата в орбита, отбелязва електронното издание CyberSecurity.

По думите на астрономите границата на Слънчевата система е много условно понятие.
В общия случай граница на нашата система се нарича мястото, където слънчевият вятър се забавя до свръхзвукова скорост, става по-плътен, топъл и турбулентен.
Моментът на този преход се нарича граница на ударната вълна (termination shock) и се намира на около 95 астрономически единици от Слънцето. (Една астрономическа единица AU, е приблизително равна на средното разстояние между Земята и Слънцето, б. ред.)

След още 40 астрономически единици слънчевият вятър се сблъсква с междузвездното вещество и окончателно спира.
Тази граница, отделяща междузвездното вещество от веществото в Слънчевата система, се нарича хелиопауза. По форма тя прилича на мехур, изтеглен в противоположна на движението на Слънцето посока.
Областта от пространството, ограничена от хелиопаузата, се нарича хелиосфера.

От космическите апарати, изстреляни от Земята, само сондите Вояджър 1 и Вояджър 2 са достигали до границите на Слънчевата система и в момента се намират в региона на хелиопаузата.
За да долетят до там, на апаратите бяха необходими 30 години.

Изучаването на границите на Слънчевата система е много важно, тъй като именно те ни защитават от силните галактически лъчи, гама-лъчите и много опасния космически фон.
Ако нямаше такива граници, Земята щеше непрекъснато да бъде атакувана от вредни за полата излъчвания, коментира Дейвид Маккомас, ръководител на проекта IBEX.
По думите му единствената практическа информация, която хората имат за границите на Слънчевата система, са данните от Вояджър 1 и Вояджър 2.
Вояджър 1 достигна границите на ударната вълна през декември 2004 година и потвърди, че там слънчевият вятър окончателно губи скоростта си и се превръща в газ.

При настоящата скорост сондите ще достигнат зоната на хелиопаузата през 2010.
През 2020 година обаче НАСА окончателно ще изгуби връзка с тях, той като плутониевите генератори на двата апарата ще се изтощят окончателно.

IBEX би трябвало да попълни празнината в знанията с помощта на камери, които улавят енергетично неутралните атоми и съставят на тази база фотография на района.
Освен това сондата има няколко инструмента за измерване на радиацията и изследване на пространството зад границата на Слънчевата система.
Апаратът тежи 462 кг, а размерите му са 97 х 52 см.