Слънчевата енергия би била по-добрият вариант за марсиански мисии с екипаж близо до екватора на планетата, заключава ново проучване.
Изследователи откриха, че мисия на Червената планета от шест души може да бъде достатъчно захранвана от фотоволтаични системи, добавяйки към десетилетия изследвания ползите от слънчевата енергия, използвана от роботизирани изследователи на Марс на NASA, като роувърите Spirit и Opportunity и спускаемия апарат InSight.
Освен това има възможност слънчевитете панели да бъдат механично почиствани, като по този начин ще бъде предотвратен проблемът с натрупването на прах, който тормози космическите кораби на Марс през годините. Именно голяма прашна буря спря Opportunity през 2018 г.
Работата по моделиране на екипа предполага, че докато мисията с екипаж се намира близо до богатия на слънце марсиански екватор, показателите за слънчевия интензитет и температурата на повърхността биха имали превъзходен компромис спрямо ядрена система за делене по отношение на необходимата маса и генерираната енергия.
Моделът предполага, че слънчевата енергия може да се съхранява на място с помощта на енергийна система със сгъстен водород (тъй като водородът вероятно би бил осъществим за добиване на марсианската повърхност, ако е необходимо).
„По-близо до екватора слънчевата енергия печели; по-близо до полюсите печели ядрената“, казва в изявление водещият автор на изследването Аарън Берлинър, студент по биоинженерство в лабораторията „Аркин“ в Калифорнийския университет в Бъркли.
Марсианските полюси обаче са по-екстремна среда, която трудно ще издържат астронавтите; с по-малко слънчева светлина и по-големи температурни колебания от екваториалните места.
Проучването взема предвид не само масата и енергията на двете конкуриращи се системи, но и условията на околната среда, като например как газовете и частиците в атмосферата на Марс абсорбират или разсейват светлината. Целта е била да се разбере по-добре колко слънчева радиация ще достигне повърхността на Марс и къде е най-добре да се разположат слънчеви решетки.
Слънчевите решетки ще използват електричество, за да разделят водните молекули на кислород и водород, като водородът се поставя в съдове под налягане за съхранение. По-късно водородът ще бъде електрифициран в горивните клетки, за да произведе енергия. Ненужният водород може да бъде пренасочен, като помага за генерирането на амоняк за наторяване на растенията, стига водородът да се комбинира с азот, подобно на начина, по който това се прави на Земята.
Изследователите признаха, че други технологии като водна електролиза за създаване на водород и водородни горивни клетки също могат да бъдат използвани на Марс. Тези системи обикновено са скъпи на Земята, но биха могли да „променят играта“ на повърхността на Червената планета, където всичко ще трябва да бъде изпратено с големи разходи от нашата собствена планета или произведено с наличните ресурси на повърхността.
Снимка: Unsplash
Виж още: Вижте това слънчево затъмнение, уловено от Марс (ВИДЕО)