От „Нова надежда“, през „Отмъщението на ситите“, та чак до „Силата се пробужда“ - дълги години наблюдавахме войната през погледа на бляскави герои и джедаи, но и през този на най-големите злодеи. Време е това да се промени. Войната не е просто битката между Люк Скайуокър и Дарт Вейдър. Между черното и бялото. Тя има много повече нива и пластове. Някъде надолу, далеч от космическите битки хората търсят своето спасение и се опитват да преживеят в ежедневие, белязано от сражения и потисничество. Между атентати от страна на по-радикалните бунтовници и сблъсъци със силите на Империята. И именно затова „Rogue One: История от Междузвездни войни“ е толкова важен и интересен филм. Той за първи път насочва фокуса от добре познатите ни герои и злодеи към нормалните хора във Вселената. И още нещо. Този път не джедаите ще се опитат да потърсят баланса и да се справят с надвисналата опасност, а личности, които не владеят Силата, за които трудно можем да кажем, че са изцяло добри. Този поглед ще ни откъсне от двуцветната битка между добро и зло, за да надникнем в сивите полета на бунта срещу Империята. А надеждата, тя винаги е там. Наравно със Силата…

Влязох на ранната прожекция на Rogue One именно с надеждата, че ще видя филм, достоен да бъде част от вселената на “Междузвездни войни”. Излязох доволен. Още тук искам да кажа, че няма да споделям детайли от сюжета, тъй като искам сами да изживеете филма. Поне не детайли, които вече не са ни познати от трейлърите и от “Нова надежда”.

 

 

За да видим края на Империята, започнал именно с Епизод IV, първо трябваше да видим края на "Звездата на смъртта" - огромната станция, способна да унищожава цели планети. Още тогава нейната мощ беше онагледена, когато родната планета на принцеса Лея бе раздробена на дребни късчета. А причината? Желанието за връщане на плановете на бойната станция, откраднати от група бунтовници и изпратени до Лея. Именно тази малка подробност от първата трилогия, която е не повече от две изречения, дава историята на Rogue One. Кои са бунтовниците, успели да откраднат така ценните планове, каква е тяхната съдба и какво им е коствало това? И филмът на Гарет Едуардс (“Чудовища”, “Годзила”) ни дава тези отговори. Той ни запознава с Джин Ерсо (Фелисити Джоунс, “Ад”, “Теория на всичко") и екипа бунтовници, застанали с нея в едно начинание, отхвърляно от мнозина като невъзможно и прекалено рисково.

Както казах по-горе, напуснах киното доволен. Но мога ли да определя Rogue One като перфектен филм? Не, далеч съм от тази мисъл. Но Едуардс е изградил наистина уникално изживяване, което не е част от основната линия на “Междузвездни войни”, но я допълва по един много елегантен, фин и достоен начин. В Rogue One няма излишни неща, не се търси нотката на носталгия чрез извеждане на познати персонажи на преден план. Тук героите са нови, непознати, но за съжаление много от тях остават именно такива. Все пак Едуардс е сложил достатъчно намигвания към феновете на Сагата, които да уловят, на които да се усмихнат леко, но и които няма да ги подразнят. Тази елегантност ми допада, защото Rogue One ясно заявява, че е достатъчно интересен филм сам по себе си, за да не разчита на евтини трикове. И е напълно прав в тази си самооценка.

Едуардс се справя блестящо и на още едно ниво - визуалния и естетическия стил на филма. Още с “Чудовища”, а след това и с “Годзила” този режисьор ни показа, че може да структурира и заснема широки и красиви кадри, пълни с детайли. Независимо от спорния успех на „Годзила“ и някои от проблемите в историята му, това беше един от най-красиво заснетите филми през последните години. Това се пренася в Rogue One. Независимо дали става въпрос за битки в Космоса, на повърхността на планета или между тях, Едуардс успява да постави героите в неравнопоставени ситуации, те изглеждат малки на фона на огромната Империя. Самите битки са достойни за военен филм, като дори могат да се доближат до някои от класиките в този стил, но пренесени във фантастичния свят на “Междузвездни войни”. Поглеждаме от перспективата на героите, изживяваме техните загуби, но и малките им победи, за да напреднат още малко, да се сблъскат със следващата вълна щурмоваци.

 

 

Но не само това. Филмът е красив дори тогава, когато нямаме смайващите битки. Режисьорът успява да разкаже история, в която персонажите са на преден план, но и да я подплати с достатъчно екшън и приключение, за да създаде неповторима атмосфера. Силно впечатление прави и мащабът на действията. Тук той е намален, притъпен. Rogue One има по-голям фокус и не действа с огромния размах на другите продукции. Въпреки че героите пътуват през различни светове, историята винаги се усеща по-лична, по-концентрирана.

Може би единственият аспект в Rogue One, за който мога да изкажа известна критика, са персонажите. Една сериозна част от тях не получават нужното внимание и нужното развитие, за да можем да се привържем към тях, да ги опознаем, да разберем мотивите им. Единствено Джин Ерсо има своята почти пълна арка, но сякаш пак е недостатъчно развита. Тя е дъщеря на Гален Ерсо (Мадс Микелсен), човекът, помогнал на Империята да създаде "Звездата на смъртта". Това не става по негово желание, но една от причините да продължава да работи по проекта е именно любовта към дъщеря му и желанието му да я предпази.

Джин е въвлечена в конфликта, когато баща й изпраща съобщение към съпротивата и по-специално към Соу Герара (Форест Уитакър), човекът, отгледал малката Джин. Тя дълго време мисли баща си за мъртъв (или поне така й е по-лесно, както сама отбелязва), не желае да се бори срещу Империята, но неговото съобщение я откъсва от тази летаргия към надвисващото зло. Тук сблъсъкът става по-личен и това се вижда в действията й.

 

 

 

Трудно мога да кажа, че мотивите на останалата част от екипа са толкова ясни. Касиян Андор (Диего Луна) е бунтовник откакто се помни, готов е да убива за каузата, но ако изключим една по-разпалена реч, неговият персонаж е прекалено изтънен. За останалите може да се каже същото. Те са симпатични, забавни, но това е всичко, което ще запомните за тях. K-2SO (Алън Тудик), бивш имперски войник, осигурява невероятно количество забавни моменти и бързо ще се превърне в любимия ви робот от “Междузвездни войни”. Хапливият му хумор не може да остане незабелязан. Лек хумор добавя и слепият воин Чирут Имве (Дони Йен), но на него по-скоро ще припиша впечатляващите бойни сцени. Въпреки че той не владее Силата, вярва в нея и й се доверява напълно. В екипа са още Бодхи Рук (Риз Ахмед) и Бейз Малбус (Джианг Вен), които са достатъчно симпатични персонажи, изиграващи своите важни роли. Всеки един, част от Rogue One, получава своята кратка интродукция в първия акт на филма. Той от своя страна седи леко разпокъсан, но втората част наваксва, показа формирането на екипа Rogue One, за да стигнем до истинската силна трета част - до голяма степен една от най-добрите в Сагата. Но и една от най-различните, доближаваща се като тон само до последните минути на “Империята отвръща на удара”. Надеждата я има, но тя е трудно спечелена, заслужена, след страданията, след битките.

 

 

Като основен злодей в Rogue One се оформя Орсон Креник (Бен Меднелсън), човекът, под чийто контрол се осъществява Звездата на смъртта. Неговата жажда за власт и безкомпромисност бързо го изграждат като силен злодей, а последващото му падение и липса на истинска сила добавят към реалността на образа му. Именно слабостта и силната му злоба го правят интересен, макар Креник да остава далеч от най-добрите антагонисти във Вселената на “Междузвездни войни”. Във филма ще видим още и един познат персонаж от страната на Империята, който има неочаквано голяма роля. Не, не говоря за Дарт Вейдър, който получава една изключително силна сцена, но като цяло присъствието му е ограничено до минимум. Дотолкова, че бих предпочел или да му бяха дали повече време (вместо познатия ни персонаж, който няма да назова), или да не го бяха включвали. Но това са по-скоро малките камъчета, които не са достатъчно големи, за да обърнат филма.

Rogue One е наистина добър филм, който излиза извън познатите ни “Междузвездни войни”, за да ни покаже по-различната гледна точка. И той се справя в това си начинание като самостоятелна история, която разширява вселената на Сагата.

Прочетете и мнението за Rogue One на Илия Темелков.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от Play

Sega пусна пет свои ретро игри за Android и iOS, и то напълно безплатно

55 | 25.06.2017