"Етюд-и-те на София": фоторазказ за живота в забързаната ни столица

Говорим си с Иван Шишиев, който стои зад една от най-успешните фотостраници във Facebook за България – “Етюд-и-те на София“. С над 40 000 фенове тя е огледало на характера, чара и потайностите на столицата, а ние нямаше как да не попитаме създателя й какво го е вдъхновило да я направи. Приятно четене!

Интервю: Цветомира Панчева

Представи се с няколко думи.

Казвам се Иван Шишиев, на 24 години и се занимавам с това да снимам за „Етюд-и-те на София“.

Как започна да се занимаваш с фотография и какво те привлече в това изкуство?

От доста малък се занимавам с фотография, но едва преди 3 години успях да си купя по-добър фотоапарат.

Привлякоха ме непринудеността, реализмът и възможността да показваш толкова много само с един малък куп от лещи, електроника (филм) и спусък.

Заедно

Кога реши да поставиш във фокуса на фотографията си града в неговите най-различни лица?

Когато ми казаха за пореден път, че София е грозна. Може да се каже, че този израз ме амбицира да снимам всеки ден. Вече снимам София повече от три години, а поддържам „Етюд-и-те на София“ малко повече от година и резултатът от това е налице. София е красива, стига да имаме очи да я видим.

Изход

С какво снимаш?

Винаги съм бил фен на Nikon. В момента снимам с Nikon D5200. С два обектива: китов 18-55mm и дългофокусен 55-300mm.

Кой е твоето вдъхновение/модел в света на професионалната и/или любителска фотография?

Двама са! Себастиао Салгадо – заради изключителните социални фотографии. Брандън Стантън, авторът на Humans of New York – заради това, което никой друг в света не може да направи. Особено в последната една година.

Кое е най-силното послание, което се опитваш да предадеш през снимките си?

София е красива, истинска, на моменти жестока, но прекрасна столица за живеене. Всички ние - от просяците, през уличните музиканти, до студентите и работниците - сме част от нея, подвижната й част.

Нощта е самотно занимание

Къде и в какво си откривал най-голямата красота на София?

Улица „Граф Игнатиев“ през първите часове от деня (вижте галерията). Слънцето тъкмо изгрява. Оцветява в розово телевизионната кула. Трамвай №18 пътува в посока площад „Журналист“. Градът се събужда и ускорява пулса си за ежедневието. Това е една от най-красивите гледки, които съм наблюдавал. Толкова е обикновено и същевременно забито в съзнанието ми.

Има още едно – в камбанарията на катедрала „Св. Александър Невски“ по време на буря. Да усещаш наелектризирането на въздуха преди гръмотевицата. Не мога да опиша какво е въодушевление и страх от такива размери. Трябва да бъдеш там и да го усетиш сам.

Опиши стила си на снимане с три думи.

Геометрия, красота, усещане.

По една песен на Led Zeppelin

Как се поддържа такава фотографска страница в интернет, с близо 40 000 харесвания? Колко време отнема?

И лесно, и трудно. Трябва да накараш публиката да усети какво си искал да кажеш с дадена снимка. Всеки може да снима човешко същество, птица, парче дърво, камък, сграда. Но не всеки може да те накара да се усмихнеш или натъжиш.

Кой е най-любимият ти кадър и каква е историята му?

Един от най-трудните въпроси! Не мисля, че мога да отговоря само с една снимка. Ще посоча няколко:

Замръзналото Панчаревско езеро и старицата, ловяща риби върху ледената му кора

Беше минус 20 градуса. Студът се просмукваше през дрехите и обувките ми. Чудих се защо изобщо съм тук. Тогава видях една старица сред прибиращите се ловци на риба. Тя обаче остана да лови. Покрай нея имаше множество дупки, а тя седеше върху малко столче в мрачния ден и чакаше. За пръв път от доста време през миналата зима ме налегна спокойствие.

 Любовта не признава възраст. Един старец с балон във формата на сърце на 14 февруари (вижте галерията). Накара ме да се замисля върху любовта и колко дълго може да живее. После се загледах в снимката. Отговорът бе един – вечно.

Сподели любима случка с фен/коментар или разкажи някаква интересна история, свързана със снимането за страницата.

Снимах бул. „Витоша“ от интересен ъгъл с много хора отпред, а в далечината се виждаше Черни връх. Няколко хора написаха „Чудесен колаж“ и започна една дискусия на тема „Възможно ли е да се направи такава снимка“. Впрочем снимката не е нищо особено.

Новият брой на списание HiComm е посветен именно на фотографията, но този път не наблягаме на техниката, а на хората зад нея. И по-точно талантливите български творци. Ще ви запознаем с най-добрите ни сънародници в Instagram, но и с фотографите, които са превърнали страстта си в професия.