Терминът Smart TV, популяризиран най-вече от Samsung, заля медийното пространство преди няколко години и дори днес не спираме да го чуваме. Всички добре знаем какво означава “умен телевизор”, но никога не съм намирал дефиницията за особено точна. Мнението ми за нея се базира на лични наблюдения и е особено неангажиращо, ще се радвам да бъда оборен в коментарите. Големият въпрос, който все по-често си задавам, е “Кои умни възможности на умните телевизори използваме ежедневно”?


Продажбите на сеттоп устройства са показателни

С развитието и популяризирането на умните телевизори, които вече са в почти всички ценови категории, логично е да вярваме, че продажбите на сеттоп устройства би трябвало да се забавят. Голяма част от тяхната функционалност е покрита от вградените възможности на телевизора, нали? Наблюдаваме обратна тенденция.

Google, Apple и Amazon се радват на най-добрите продажби на Chromecast, Apple TV и Fire TV. Нещо повече, в актуалните си версии и трите устройства с разработени след зората на умните телевизори. Поправка: след времето, когато се предполага, че те са масово навлезли. Очевидно дори малко и достъпно устройство като Chromecast има какво да предложи, дори на фона на умен телевизор от висок клас. На теория, обаче, голяма част от функционалността му би трябвало да е вградена в повечето съвременни умни телевизори.


Личен опит

Сдобих се с телевизора, който използвам и днес, малко след масовото навлизане на умните модели. Дори тогава бих предпочел да избера модел с по-добри аудио/видео параметри, жертвайки умната функционалност, но на пазара просто нямаше подобно предложение. Слизайки в ниския клас, smart възможностите се свеждаха до минимум, но и диагоналите, контрастът и озвучителната мощ също страдаха. Като много други потребители бях принуден да направя компромис, макар да използвам телевизора си само за конзолни игри, YouTube и Netflix.

Напълно честно, дадох множество шансове на смарт функционалността на телевизора, с изключение на браузъра, който все още намирам за абсурден. YouTube плеърът, след три ъпдейта в рамките на четири години, продължава да забива след третото възпроизведено видео. Twitter и Facebook (също странни за използване на телевизор) са напълно откъснати от съвременните възможности на уеб, iOS и Android версиите, а съвкупността от всички останали икони, чиито имена дори не помня, никога не е била привлекателна. Единствената наистина полезна възможност на телевизора ми, DLNA, го категоризира по-скоро като “свързан”, а не като “умен”.


Потребителско изживяване

Както вече споменах, макар и да не е статистически обосновано, мнението ми не се базира само на личен опит. Не познавам много потребители, както в Европа, така и в САЩ, които използват умните възможности на телевизорите си. Често отварям темата, интересно ми е да узная защо се случва това. През годините на импровизирано изследване стигнах до следните изводи:

  • голяма част от потребителите дори не предполагат за умните възможности на телевизорите си
  • също толкова голяма част са добре запознати с тях, но се отказват заради трагичното потребителско изживяване
  • все повече домакинства обмислят дали следващият им телевизор ще бъде умен
  • хората, които заменят телевизора с проектор, са повече, отколкото бих предположил

Умните телевизори изглежда спадат в една от онези продуктови категории, където продажбите не индикират проблем, но реалната употреба е, меко казано, разочароваща. Склонен съм да вярвам, че основна заслуга за това има потребителското изживяване. С всеки изминал ден свикваме с все по-изпипани и интуитивни интерфейси, особено под iOS и Android. Летвата, която производителите на телевизори трябва да прескочат, е твърде висока. Не можем да очакваме екипите, работещи по софтуера за умни телевизори, да са конкурентни на инженерите и дизайнерите на Apple и Google. За съжаление дори днес повечето умни телевизори, които не използват Android, продължават да се усещат като незавършени проекти.


Android TV — глътка свеж въздух

Сеттоп устройствата продължават да се купуват най-вече заради потребителското изживяване: по-добри интерфейси, по-смислени дистанционни, по-добра интеграция с услугите, които вече използвате. Накратко: по-близо до нивото на смартфон, таблет или компютър. Все пак, в категорията има лъч светлина в лицето на Android TV.

Макар да използвам повече устройства в екосистемата на Apple (включително Apple TV), Android TV се усеща страхотно в сравнение със софтуерите на всички останали умни телевизори. Наличието на пълноценен хардуер, комбиниран със смислен софтуер, доближава усещането при работа с Android TV телевизор до използването на голям таблет.

Какво е вашето мнение по темата? Прочетете и коментара на Дарън Орф от Gizmodo (английски).