След няколко милиарда години нашето Слънце ще се превърне в червен гигант, раздувайки се стотици пъти, а това ще унищожи живота на Земята. И макар до това катастрофално събитие да ни дели доста време, учените обмислят различни варианти за спасяването на планетата ни. Част от тях предвиждат преселване на Марс или отместване на земната орбита.
Червеният гигант
Звездата HD 102272 е разположена на 1200 светлинни години от нас в съзвездието Лъв. Тя е червен гигант, който показва какво ще се случи със Слънцето след около 5 милиарда години. Известните полски астрономи Александър Волщайн и колегата му Анджей Недзелски с помощта на 9.2-метровия телескоп Hobby-Eberly в тексаската обсерватория McDonald наблюдават промяната на спектъра на тази далечна звезда. Изненадващо те установиха периодични отмествания на спектралните линии, което сигнализира за присъствие на планети. Анализирайки наблюденията си учените стигнаха до удивителен извод една от тях се намира само на 0,6 астрономични единици от своята звезда и на практика е захваната в нейните горещи обятия.
Откритата през 2008 година планета е с 6 пъти по-голяма маса от Юпитер и затова близостта до нажежения гигант не е толкова опасна. Не е ясно защо тази огромна планета не е засмукана от потоците материя, изригващи от звездата. Астрономите предполагат, че около HD 102272 има т.нар. спасителна зона, чрез която планетата се предпазва от гравитацията на раздуващото се слънце.
Бъдещето на Земята
На учените са известни обекти, които могат да съществуват в близост до огромни червени гиганти. Става дума или за т.нар. кафяви джуджета, или за газовите гиганти. И при двата примера обаче голямата им маса е залог за оцеляване. Какво ще се случи с нашата планета? Преди окончателно да се превърне в червен гигант, Слънцето постепенно ще се разширява и ще увеличава яркостта си. Само след 1,1 милиарда години то ще свети с 11% по-силно, а това ще доведе до повишаване на средната температура на Земята между 14 и 50 градуса по Целзий. При подобно нагряване океаните ще се изпаряват бързо, при което атмосферата ще се уплътни и ще се засили парниковият ефект. Животът би бил невъзможен на повърхността на нажежения свят. Затова дотогава човечеството трябва да е открило ефективни спасителни варианти за оцеляване.
Едно от решенията е преселване на съседна планета. Когато в района на земната орбита стане нетърпимо горещо, Марс (където има достатъчно лед) и някои от спътниците на Юпитер, биха се оказали по-приятни места за обитаване. Днес можем само да гадаем с какви технологии ще разполага човечеството тогава, но е трудно да си представим евакуация на целия свят. Да се пренесат на друга планета 10 милиарда души означава познатите ни совалки да се изстрелват по три пъти на ден в продължение на 2700 години...
Друга алтернатива е да се измести орбитата на Земята, така че да се отдалечи на безопасно разстояние от Слънцето. За да стане това, най-лесният на пръв поглед начин е да се изстрелват ракети от повърхността само в една посока, при което траекторията на планетата ни ще се измества слабо и постепенно. За съжаление обаче даже изстрелването на 1 милиард 10-тонни ракети би довело до изменение на орбиталната скорост на Земята само с 20 нанометра в секунда, което е незначително в сравнение с нейната нормална скорост (30 километра в секунда).
Манипулация с астероиди
Астрофизиците Грег Лафлин от обсерваторията на Калифорнийския университет и Фред Адамс от университета Мичиган предлагат да се отмести земната орбита с помощта на преминаващи покрай нас обекти от пояса на Койпер астероидна област отвъд орбитата на Нептун. Оказва се, че е необходим слаб импулс, за да се насочат тези тела в Слънчевата система. Същевременно се изисква и изключителна точност в промяната на траекторията им, така че те да преминат на разстояние от 10 хиляди километра от повърхността на Земята. Гравитационните взаимодействия при всяко такова приближаване ще доведат до изменение на земната орбита. Необходими са милиони подобни сближавания, за да се увеличи радиусът на земната траектория с 50%. Учените предлагат един и същи обект да се използва многократно при правилни изчисления след първото им преминаване покрай Земята астероидите ще се връщат към Юпитер и получавайки импулс от него, ще се насочват отново към нас.
За ускоряване на тези обекти учените смятат да използват собствената им тяга, като поставят на повърхността им устройства, които да изпаряват леда и отделящата се пара да служи за задвижването им. Същественият минус на това начинание е, че подобно отместване на Земята е изключително опасно. Само един погрешно попаднал астероид на Земята (а всеки от тях трябва да е поне 100 километра в диаметър, което значително надвишава размера на астероида, погубил динозаврите) ще доведе до пълното унищожение на живота, предупреждава Лафлин.
От Албена Йорданова
Пълният текст - във февруарския брой на HiComm
Червеният гигант
Звездата HD 102272 е разположена на 1200 светлинни години от нас в съзвездието Лъв. Тя е червен гигант, който показва какво ще се случи със Слънцето след около 5 милиарда години. Известните полски астрономи Александър Волщайн и колегата му Анджей Недзелски с помощта на 9.2-метровия телескоп Hobby-Eberly в тексаската обсерватория McDonald наблюдават промяната на спектъра на тази далечна звезда. Изненадващо те установиха периодични отмествания на спектралните линии, което сигнализира за присъствие на планети. Анализирайки наблюденията си учените стигнаха до удивителен извод една от тях се намира само на 0,6 астрономични единици от своята звезда и на практика е захваната в нейните горещи обятия.
Откритата през 2008 година планета е с 6 пъти по-голяма маса от Юпитер и затова близостта до нажежения гигант не е толкова опасна. Не е ясно защо тази огромна планета не е засмукана от потоците материя, изригващи от звездата. Астрономите предполагат, че около HD 102272 има т.нар. спасителна зона, чрез която планетата се предпазва от гравитацията на раздуващото се слънце.
Бъдещето на Земята
На учените са известни обекти, които могат да съществуват в близост до огромни червени гиганти. Става дума или за т.нар. кафяви джуджета, или за газовите гиганти. И при двата примера обаче голямата им маса е залог за оцеляване. Какво ще се случи с нашата планета? Преди окончателно да се превърне в червен гигант, Слънцето постепенно ще се разширява и ще увеличава яркостта си. Само след 1,1 милиарда години то ще свети с 11% по-силно, а това ще доведе до повишаване на средната температура на Земята между 14 и 50 градуса по Целзий. При подобно нагряване океаните ще се изпаряват бързо, при което атмосферата ще се уплътни и ще се засили парниковият ефект. Животът би бил невъзможен на повърхността на нажежения свят. Затова дотогава човечеството трябва да е открило ефективни спасителни варианти за оцеляване.
Едно от решенията е преселване на съседна планета. Когато в района на земната орбита стане нетърпимо горещо, Марс (където има достатъчно лед) и някои от спътниците на Юпитер, биха се оказали по-приятни места за обитаване. Днес можем само да гадаем с какви технологии ще разполага човечеството тогава, но е трудно да си представим евакуация на целия свят. Да се пренесат на друга планета 10 милиарда души означава познатите ни совалки да се изстрелват по три пъти на ден в продължение на 2700 години...
Друга алтернатива е да се измести орбитата на Земята, така че да се отдалечи на безопасно разстояние от Слънцето. За да стане това, най-лесният на пръв поглед начин е да се изстрелват ракети от повърхността само в една посока, при което траекторията на планетата ни ще се измества слабо и постепенно. За съжаление обаче даже изстрелването на 1 милиард 10-тонни ракети би довело до изменение на орбиталната скорост на Земята само с 20 нанометра в секунда, което е незначително в сравнение с нейната нормална скорост (30 километра в секунда).
Манипулация с астероиди
Астрофизиците Грег Лафлин от обсерваторията на Калифорнийския университет и Фред Адамс от университета Мичиган предлагат да се отмести земната орбита с помощта на преминаващи покрай нас обекти от пояса на Койпер астероидна област отвъд орбитата на Нептун. Оказва се, че е необходим слаб импулс, за да се насочат тези тела в Слънчевата система. Същевременно се изисква и изключителна точност в промяната на траекторията им, така че те да преминат на разстояние от 10 хиляди километра от повърхността на Земята. Гравитационните взаимодействия при всяко такова приближаване ще доведат до изменение на земната орбита. Необходими са милиони подобни сближавания, за да се увеличи радиусът на земната траектория с 50%. Учените предлагат един и същи обект да се използва многократно при правилни изчисления след първото им преминаване покрай Земята астероидите ще се връщат към Юпитер и получавайки импулс от него, ще се насочват отново към нас.
За ускоряване на тези обекти учените смятат да използват собствената им тяга, като поставят на повърхността им устройства, които да изпаряват леда и отделящата се пара да служи за задвижването им. Същественият минус на това начинание е, че подобно отместване на Земята е изключително опасно. Само един погрешно попаднал астероид на Земята (а всеки от тях трябва да е поне 100 километра в диаметър, което значително надвишава размера на астероида, погубил динозаврите) ще доведе до пълното унищожение на живота, предупреждава Лафлин.
От Албена Йорданова
Пълният текст - във февруарския брой на HiComm
Коментари (0)
Още от HiEnd
Препоръчано
Може Да Харесате
Избрано от редактора
Селекция от статии и ревюта от редакторите на HiComm
