Северният ледовит океан изпуска метан, вече не е толкова ледовит

Глобалното затопляне е все по-често коментирана тема, дори леко изтъркана. Климатолозите внимателно ни предупреждават за опасностите от него от десетилетия. Огромните, страшни промени вече са налице и учените стават по-директни:

If even a small fraction of Arctic sea floor carbon is released to the atmosphere, we're f'd.

— Jason Box (@climate_ice) July 29, 2014

Туитът от професор Джейсън Бокс от геоложкия институт на Дания и Гренландия звучи, в свободен превод: „Ако дори малка част от въглерода по дъното на Северния ледовит океан се освободи, сме прецакани.“

Според учените топло течение прониква в океана и дестабилизира метанните хидрати по шелфа. Наскоро шведски експедиции са наблюдавали газови балони, излизащи на повърхността на водата и докладват миризма на метан. Има прецеденти за освобождаване на метан от дънните пластове, но би трябвало да се разтвори и да бъде усвоен от микроорганизми, преди да достигне повърхността.

Какъв е проблемът? Ние също отделяме метан. CH4 не е токсичен, но е 20 пъти по-ефективен е от въглеродния двуокис за отразяване на инфрачервените лъчи под формата на парников ефект. Като доказателство за това е темпът на затопляне на полярния пояс – най-голям от цялата Земя. Това образува омагьосан кръг, в който метанът затопля водата, която освобождава повече метан за по-бързо затопляне и така още доста – на дъното са натрупани разложените останки на мъхове, растения и животни и риби от милиони години.

Джейсън Бокс коментира „На траекторията на неспасяемо затопляне и трябва да се махнем оттам. В някакъв момент сме прецакани, нали? Просто става неуправляемо. Ръчкаме климатичния дракон и той в някакъв момент ще се ядоса достатъчно, за да унищожи всичко.“