Пътуване в тръба

От години не сме се радвали на нов вид транспорт. Возим се на автомобили, влакове, самолети, плавателни съдове, които леко се видоизменят, но при тях не се случва нищо кой знае колко свръх революционно. Скоро обаче вероятно ще имаме шанс да получим нов начин за придвижване... във вакуумни тръби.

Идеята е на изобретателя Дарил Остър от Флорида.

От Ню Йорк до Пекин за два часа

Остър е собственик на компанията ET3 - Evacuated Tube Transport Technologies. На базата на ключовите думи в това наименование изобретателят кръстил транспортната система, измислена от него, ETT.

Самата тя би трябвало да представлява херметически затворени капсули на магнитни възглавници, летящи (буквално) във вътрешността на тръби в условия на пълен вакуум. При движението на „вагоните" аеродинамичното съпротивление е сведено на практика до нула, а самите капсули изобщо не докосват стените на тунелите. По тази причина разходите за преместването на подобна композиция в пространството може да бъдат сведени десетократно, в сравнение с най-близкия до ETT транспорт - железопътният.

Типичното трасе за придвижване на магнитните капсули трябва, според проекта, да се състои от две тръби с вградени в тях електрически мотори за осъществяване на движение в двете посоки. Възможно е те да бъдат монтирани както под земята - подобно на стандартните метро композиции, така и над земната повърхност - в зависимост от конкретната местност.

При една добре развита система е възможно и наличието на повече от две тръби, както и обособяването на специфични „кръстовища" - възлови станции със системи, автоматично направляващи капсулите по различните линии. Предвижда се скоростта, развивана от ЕТТ, да достигне първоначално 600 километра в час, а по-късно - невероятните 6500 км/ч. Това би позволило пристигането от Ню Йорк до Пекин да се осъществи за не повече от два часа!

С 8000 километра в час

Остър започнал да работи върху своята транспортна система през 80-те години на миналия век и сега има реален шанс тя да бъде внедрена на практика. Той обаче не е първият изобретател, на когото хрумва тази идея. Негов предшественик е руският физик Борис Вейнберг, който представя подобен проект още през 1914 г. Според неговата теория във вакуумните тръби може да се придвижват вагони, развиващи скорост до 8000 километра в час! Това означава, че преодоляването на разстоянието между два континента би могло да се извърши за време, по-малко от необходимото на самолет за прелитането на същата дестинация.

Дарил Остър продава лицензи за ЕТТ срещу 100 долара и 6-процентен дял от бъдещите приходи от системата. Инженерът се надява, че точно по този начин ще успее да доведе своята идея до практическа реализация. Тъй като интерес към идеята вече е проявен от Китай, където съвсем не си „поплюват", когато става дума за такива проекти, не е изключено скоро наистина да видим ЕТТ в действие.

Въпреки големите очаквания и сигурната икономия на средства и време при пътуване с подобен транспорт, през годините той просто си остава в сферата на фантастиката, а не в реалността. Причината - преодоляването на куп затруднения, с които инженерите биха се сблъскали при създаването на инфраструктура.

Самият Остър обаче е взел много от тези възможни проблеми предвид, описвайки ги детайлно в проекта си. Сред тях е видът на самите капсули, начинът на тяхното окачване, приспособленията за съгласувано ускорение на вагоните, регенеративната спирачна система, контролът на вибрациите, автоматичното управление на капсулите, системата за обогатяване на въздуха с кислород, мерките за безопасност, аварийните отвори за евакуация и т.н.

Кошмарът на клаустрофобика

Авторът на проекта смята, че няма да е трудно ЕТТ да бъде реализирана в няколко модификации, отличаващи се една от друга по размерите на тръбите и големината на капсулите. Според него най-добрият вариант за вагон е с капацитет за шестима пътници с общо тегло 370 кг, размерите на който да достигат 1.3 метра в диаметър и 4.9 метра в дължина. Въпреки сериозните си габарити, съпоставими с тези на лека кола, подобна капсула би могла да тежи не повече от 180-190 килограма. Причината за това е, че подобна „кабина" ще има само пасивна роля - активната роля ще бъде поета от магнитната възглавница, а управлението ще се извършва, благодарение на „посоката и извивките" на самата тръба.

Най-голямата полза от ЕТТ безспорно ще е драстичното съкращаване на времето за изминаване на определено разстояние. Това обаче ще изисква и някои жертви от страна най-вече на пътниците. Те няма да могат да стават, да се раздвижват или да ходят до тоалетната по време на цялото пътуване.

За да не скучаят пътниците по време на своето пътуване, във „вагоните" ще бъдат монтирани екрани за гледане на видеофилми или за игра на различни видеоигри. На виртуални прозорци на капсулите пък ще се изобразява пейзаж по избор на пасажера, за да се чувства той по-удобно в затвореното изцяло пространство.

Освен това използването на ЕТТ от хора с клаустрофобия би се превърнало в истински кошмар за тях или просто би било невъзможно. За тях ще е немислимо например превозването в още по-минималистичния вариант на ЕТТ, предвиждан от Остър - тръба с още по-малък диаметър и едноместна капсула.

Въпреки това авторът е сигурен, че транспортната система ще бъде приета добре от мнозина и, както за всеки влак си има пътници, така и тя ще намери своите пасажери.