Принудителното оставане у дома, докато навън върлува епидемия, не трябва да се превръща в затворническа присъда. Освен да свършите работата си дистанционно, може да използвате времето, за да се върнете към някоя игра, която досега не сте имали възможност да пробвате или завършите. Постарахме се да измислим пъстър списък от заглавия, които да играете и които, надяваме се, ще ви накарат да не мислите толкова за вируса навън. Останете вкъщи и направете престоя по-малко тревожен с тези игри.

Sunset Overdrive

Благодарение на противоречивата политика на Microsoft, Xbox One наистина няма много отличаващи се игри, които да привлекат геймърското внимание дори четири години след проявата на конзолата. Шепата ексклузиви, излезли в първите години, по-нататък бяха масово портнати за РС, но въпреки това сред тях остана едно заглавие колкото недооценено, толкова и уникално. Това е Sunset Overdrive – екшън платформър от трето лице със страхотен отворен шарен свят, дело на Insomniac Games. Да, иронията е пълна – студиото, което три поколения създава едни от най-популярните PlayStation игри, бе призвано да ви накара да си купите Xbox One. Пълна с неподправеното чувство за хумор на студиото, Sunset Overdrive е незабравимо приключение, в което екшънът е умело комбиниран с платформинг елементи (при това често хоризонтални). Играта изглежда шарена, ярка и с леко несериозен тон, като на пръв поглед навява сравнения с успешния Borderlands и не толкова успешния Brink. Не забравяйте и страхотния пънк саундтрак. Да, градът в епицентъра на мутантен апокалипсис наистина никога не е изглеждал толкова готино!

Sony вече притежава марката Sunset Overdrive, обявиха от компанията. Въпреки че първата игра излезе ексклузивно за Xbox One, разработчиците Insomniac Games успяха да запазят правата върху интелектуалната собственост и впоследствие бяха купени от Sony. Имайки предвид, че играта обаче по всяка вероятност няма да бъде портната, Xbox One си (и РС) си остават единствените начини да се забавлявaте със Sunset Overdrive и, повярвайте ни, заради нея си заслужава да гласувате доверие на иначе неубедителната платформа на Microsoft. 

Batman Arkham Knight

Серията Batman Arkham на Rocksteady показа на всички, че е възможно да се направи добра видеоигра по комикс и си спечели обичта на феновете с комбинацията от уважение към първоизточника и иновативна бойна система. С Arkham Knight английското студио поставя края на своето участие в поредицата и го направи по един наистина впечатляващ начин. По традиция игрите от поредицата предлагат достатъчно интересни сюжетни и Arkham Knight не е изключение. Тук Човекът прилеп се завръща, за да спаси Готъм от пъкления план на Scarecrow, който иска да отрови мегаполиса. След като улиците на града са обезлюдени от евакуацията на гражданите (неочаквано позната картинка, нали?!), там може да срещнете само престъпниците от армията на новия злодей с името Arkham Knight.

Историята в играта определено има няколко интересни момента, не на последно място защото съзнанието на Batman е и малко помрачено от страничните ефекти на отровния токсин. Безспорно първата половина от историята е по-интересна, тъй като тогава има много въпросителни относно идентичността на Arkham Knight. През втората половина настъпва време за отговорите, както и за няколко дежурни обрати, които вече попадат в зоната на клишетата. Със сигурност обаче няма да сбъркате, ако отделите малко време на страничните мисии, тъй като някои от тях са доста добри и хвърлят повече светлина върху злодеите, срещу които главният герой се изправя.

Като геймплей механика Arkham Knight се представя доста добре и, разбира се, заслугата за това отново е в гъвкавата бойна система. Комбинацията от атаки, блок, избягване на удари и непрекъснато движение както винаги работи и схватките с половин дузина противници са доста динамично изживяване. Естествено, към битките са добавени и няколко нови елемента като джаджи, които да използвате по времето им, и нови комбо удари, които се отключват постепенно.

Child of Light

Child of Eden е красиво и емоционално приключение с ролеви елемент, което има своите проблеми, но въпреки това представлява добър опит на Ubi Montreal за интересна и визуално грабваща игра. Тук влизате в ролята на малката Аврора, пренесена в един магичен свят. Добавете контрастната визия, походовите битки и ролята на родителя (бащата) и получавате приключение, в което може да се изгубите задълго напук на ставащото навън. Играта наистина изглежда впечатляващо: Аврора е анимирана безупречно и всяко нейно движение вдъхва живот в детската фигурка. Всички нива са като излезли от фантастична приказка и впечатляват с излъчването си. Музикалното оформление, придружаващо приключението, придава допълнителна и леко мистична атмосфера, която засилва усещането, че се намирате в една омагьосана земя, каквато е и Лемурия. Там австрийската принцеса Аврора намира своя нов дом и призвание – да защити обитателите на земята, да освободи слънцето, луната и звездите и след това да се върне при своя тъгуващ баща.

Child of Light не е дълга игра. Можете да я изиграете за не повече от 10 часа, след което, въпреки цялото си вълшебство, Лемурия няма с какво повече да ви задържи. Подобно на приказките, от които играта черпи вдъхновение, тя е нереална, мимолетна и изпълваща ви с удоволствие за един кратък миг, след който трябва да се върнете в реалността. Затова му се насладете максимално.

Resident Evil: Revelations

Въпреки че включва някои познати лица като Крис Редфийлд и Джил Валънтайн, Resident Evil: Revelations не е кой знае колко свързана с главната история в хорър серията. Сюжетът тук се върти около терористична групировка, която се готви да разпространи в моретата опасен нов вирус, способен да превърне морската фауна в хищни и кръвожадни чудовища. От тук историята се разделя в различни посоки, като от една страна Джил и нов герой на име Паркър са изпратени на изоставен луксозен кораб в Средиземно море, докато Крис и партньорката му търсят повече информация за терористичната групировка. Противно на подзаглавието, историята в Revelations не предлага кой знае какви откровения и обрати, но не е и толкова лоша. Като структура тя е разделена на 12 епизода, които може да минете за около 9-10 часа и които представят събитията от различни гледни точки, от различни моменти във времето и от различни локации. Промяната на перспективата върши добра работа и създава по-динамична атмосфера.

В същото време геймплеят определено е по-бавен и това е плюс. Забавянето е наложено поради факта, че вече ви се налага да анализирате околната среда и да търсите и идентифицирате различни форми на Т-вируса. Решението да се пренесе по-голямата част от действието в затвореното пространство на злокобен лайнер определено е печелившо, тъй като тесните коридори, празните складове и зловещото почукване от капещата от стената вода създават напрегната и мрачна атмосфера. Ако пък търсите по-динамичен геймплей, за вас е т.нар. Raid mode, който може да ви осигури доста екшън – както офлайн, така и мултиплейър.

The Witcher 3: Wild Hunt

Какъв по-добър начин да компенсирате оставането по неволя у дома от това да се впуснете в епично приключение пред телевизора? Богатство. Така с една дума можем да опишем най-лесно онова, което ни поднася новото и епично фентъзи RPG приключение The Witcher 3: Wild Hunt. Красотата на огромния отворен свят; разнообразието от куестове, занимания и предизвикателства; подробните диалози; безупречното озвучаване; дълбоката митология; красивият дизайн на героите и атрактивната бойна система – всичко това може да бъде обобщено със същата тази дума. Историята в The Witcher 3, която става толкова дълбока, колкото бихте искали да бъде. Можете да задавате допълнителни въпроси, да поемате множество странични куестове и да играете с избрано от вас темпо. Важно е, че нищо в света на играта не е черно и бяло и повечето решения, които ще вземете, имат последици, изразяващи се по един или друг начин. Историята е интересна и никой от героите ѝ не е застрахован от превратностите на съдбата.

The Witcher 3 дава ново измерение на понятието „отворен свят“ и буквално ни кара да забравим онези скучни и плоски занимания, които толкова често се появяват в подобни игри, претендиращи за разнообразие и свобода. В центъра на този пищен фантастичен свят е Гералт – ловец на митологични зверове, наемник и човек, кръстосващ тези пътища, за да изпълни една лична задача. Пътят му го среща с множество истории, съдби и герои, като от главната линия се разклоняват десетки допълнителни нишки и куестове, някои важни, а други по-дребни. Всички истории обаче са интригуващи и почти няма да видите скучните задачи от типа на „Отиди от точка А до точка Б и убий персонажа С“. Няма да е пресилено да кажем, че The Witcher 3 поставя нов стандарт за начина, по който трябва да бъде структурирано съдържанието в една ролева игра.

Red Dead Redemption 2

Ако фентъзито не е вашата среда, а копнеете за нещо по-реалистично, представяме ви една виртуална разходка до Дивия запад – една наистина интересна тематика, слабо използвана в игрите открай време. Ако първата Red Dead Redemption игра беше свързана с това, как един бандит трябва се справи с това, че е остарял и заплашен от изчезване, тъй като цивилизацията на ХХ век навлиза и пограничните райони са опитомени, продължението показва процеса на това опитомяване във всичките му форми на насилие и размирици. Вие сте Артър Морган, ветеран от същата група престъпници, които ловихте в ролята на Джон Марстън в оригиналната игра, застанал на ръба на своето изчезване.

Светът на играта е като пощенска картичка: тук е богатият граничен град Сент Дени, тук са блатата на Лемойн и зелените простори на Уест Елизабет. Това е като една минала Америка, едновременно безнадеждно стара и невероятно убедителна. Графиката е чудесна и изстисква всичко от машините. Красивото голямо небе, топлите залези и студените нощи – сякаш почти можете да ги усетите през телевизора си.

Като геймплей играта е без забележки главно защото всичко, което очаквате да има в един уестърн, го има и тук. Свободно яздене и ходене от град в град, игри с карти и зарове (а след това можете да станете и да надупчите партньорите си), сбивания, пиене на уиски в бара, дуели по улиците, масивни престрелки с множество бандити, стреляне с онези прочути картечници „Гатлинг“. Намерили са място дори и няколко стелт мисии, в които противниците ви сравнително адекватно се прикриват, местят се, викат и си помагат. Арсеналът в играта е достатъчно богат – от култовия Colt и подобни на него пистолети, през стандартни за Дивия запад пушки, през полуавтоматични версии на тези оръжия (все пак е 1899 г.) до тихи, но смъртоносни ками за мятане и коктейли „Молотов“.

Със своя страхотен жив свят, интересна история, чийто завършек ще ви накара да запомните героя завинаги и множеството неща за правене, Red Dead Redemption 2 все още стои като най-добрата уестърн история, която може да напишете сами.