Всичко започва с нея. В началото образът й е чист, неопетнен, идеализиран. Тя е обичана, обгрижвана, често се заражда от мечтата и има силата да вдъхновява. Излиза извън пределите на един човек и покорява други. Заразява ги със своя магичен образ и ги приобщава към себе си. Това е силата на Идеята. Лошата новина е, че в желанието тя да бъде реализирана може да се достигне до нейното изменение или до загуба на чистото й начало. Причината може да е породена от огромната корпорация, която би искала да нагласи Идеята според своите разбирания, които най-често не са никак безкористни. Какво може да доведе до това и винаги ли последствията са апокалиптични? Не, разбира се. Такива са и надеждите ни, когато говорим за една противоречива сделка – Oculus VR (в ролята на Идеята) и Facebook (в ролята на огромната корпорация).
И всичко започна в един гараж...
Очилата за виртуална реалност не са нещо ново. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че първите опити се правят още през 80-те и 90-те години на миналия век. Създаването на масов продукт се оказва неуспешно, а основната причина сякаш е времето – технологиите не са на нужното ниво, а и потребителите не са готови за тази революция. Те все още трябва първо да изживеят умните устройства.
Въпреки че днешното общество също не е напълно готово за скока във виртуалното, вече има нужните основи, които да дадат началото. Смартфоните и таблетите продължават да бъдат хит, но съвсем скоро щафетата ще трябва да бъде поета от друг вид комуникация, а най-сериозният претендент – и по мнението на Марк Зукърбърг – е точно виртуалното. А кой е по-подходящ да бъде основната движеща сила за това от най-голямата социална мрежа и най-нашумелия продукт за виртуална реалност – Oculus Rift. И това ако не е подходяща сцена за Идеята!
Палмър Лъкей е пленен от книгите и филмите, посветени на виртуалната реалност. Първоначално търси технология, която ще му даде именно това – възможност да се потопи в света на игрите, но (за радост) не открива подходящия продукт. Напуска университета, в който учи, а неговият гараж се превръща в първата му работилница. Събира различни модели очила и технологии за виртуално изживяване от целия свят, за да разбере как работят. След това, въпреки липсата на инженерно образование, решава да създаде продукт, който да превъзхожда тези недодялани според него джаджи. През юни 2012 той дава своя прототип на Джон Кармак, създател на Doom 3 и пионер в света на видеоигрите. Демото впечатлява първите тестери, а два месеца по-късно е дадено началото на Kickstarter кампания, която да предостави и финансовата подкрепа, нужна за реализирането на Идеята, наречена Oculus Rift. Лъкей иска да събере 250 000 долара – цел, която e постигната само за няколко часа. Два дни по-късно събраните пари надхвърлят 1 млн. долара, а в края на кампанията сумата вече наброява впечатляващите 2.5 млн. долара. И така Идеята получи своята възможност да блесне.
„Мисията на Oculus е да ви позволи да изживеете невъзможното. Технологията отваря врати за съвсем ново приключение. Пълно потапяне в играта е началото, а Oculus има големи планове, които няма да променяме, а се надяваме, че ще ускорим.“ М. Зукърбърг
Вниманието на феновете, вниманието на големите
Вниманието на феновете със сигурност беше приковано. За това говори споменатото финансово постижение – почти 10 000 човека се довериха на Лъкей и приеха неговата Идея. Те се настройваха за устройство, което ще ги пренесе в света на игрите по начин, който до този момент не съществува, а компанията на Лъкей Oculus VR със сигурност показа амбиция това да стане факт. Работата по проекта беше сериозна, а най-голямо потвърждение за това е фактът, че всяка следваща версия на очилата ставаше все по-добра. Идеята привлече на своя страна не само Кармак, който напусна id Software, за да се фокусира напълно върху Oculus Rift, но и получи допълнително финансиране, възлизащо на над 75 млн. долара. Много разработчици на игри започнаха да създават демо заглавия за очилата за виртуална реалност – и то без заплащане. В този списък влезе и Маркус Персон, създател на най-големия инди хит в игровия свят за последните години – Minecraft. Oculus VR започна и партньорство с едни от най-големите в света на игрите – Valve, а Шухеи Йошита от PlayStation подразделението на Sony изказа своите ласкави думи за работата на Лъкей и компания.
„Това, което направи Oculus толкова страхотен, беше самият "направи си сам" проект, създаден в мазето на едно хлапе, който привлече вниманието на Джон Кармак. Какво е направил Facebook за игрите? Нищо. Ако бяха Valve, щях да полудея от радост. Apple, Google, Sony, Nintendo… дори Microsoft щяха да са по-подходящи от Facebook“, пише Джордан Орели, разработчик.
Последният модел Oculus, който видяхме, беше представен на CES 2014. Той за пореден път показа доброто развитие на технологията. В Crystal Cove се елиминира един от най-големите недостатъци на системата – предизвикването на световъртеж и неприятно чувство в стомаха. Голяма крачка, но не единствена. Новата версия е оборудвана и със специални сензори и малка камера. В комбинация те обогатяват изживяването, тъй като отчитат с много по-голяма точност движенията на главата и тялото. Виртуалният свят е по-плавен и реагира много по-точно на движенията на играещия, включително всяко накланяне, поклащане, сядане, оглеждане и т.н. Ето в това е най-голямата сила на тази джаджа – виртуалната среда отговаря прецизно на движенията в истинския свят. Към този момент обичта на феновете само растеше, но същото правеше и интересът на големите технологични акули.
ИзНЕнадващата сделка
И така в тази среда на любов, разбирателство и колегиалност Идеята процъфтяваше. Тя все още си оставаше също толкова привлекателна и нежна, но вече беше обсипана с накити от фенове и инвеститори. Беше обогатена от светилата, които допринесоха със своите хрумки. Да, Идеята се развиваше и живееше добре. Но една сутрин, в която все още лениво се изтягаше, на ръцете й бяха щракнати тежки златни белезници и тя беше отведена във владенията на Голямата корпорация, наречена Facebook. Сигурни сме, че голяма част от потребителите имат точно такова мнение за социалната мрежа и Марк Зукърбърг. Много от тях споделиха своите мнения, които прераснаха в заплахи за живота не само на Лъкей, но и на семействата на служителите на Oculus VR. Но малко избързахме, нека ви кажем за сделката.
Сделката
Интересните стартъпи имат бъдеще, което често включва придобиване от някой корпоративен гигант. Поради тази причина сделката не беше толкова изненадваща. Изненадващ беше купувачът. Ако ни бяха казали, че Oculus VR се е договорила с някоя компания, а ние трябваше да познем коя е тя, със сигурност Facebook нямаше да попадне в списъка на заподозрените. Valve, Google, Apple, Microsoft... всички те звучат логично, но Facebook... Та социалната мрежа няма нищо общо със сферата на игрите и виртуална реалност. Поне до този момент.
"Не мога да опиша колко предаден се чувствам от тази сделка“, пише спонсор. „Чувствам се измамен. Подкрепих визия за бъдещето на игрите – такова, каквото си го представях. Сега искам парите си обратно.“ Друг пише: „Разочарован съм.“
Ако можем да използваме думата, която има много сериозно присъствие в мненията на феновете, Oculus VR се „продаде“ на Марк Зукърбърг за 2 млрд. долара – 400 млн. от тях са в брой, а останалите са под формата на 23.1 млн. акции във Facebook. Шок и изненада. Въпреки че Зукърбърг и Лъкей излязоха с успокояващи коментари, феновете сякаш не им повярваха – за тях сделката е началото на края на Идеята. Създателят на Oculus смело заяви: „Няма да ви разочароваме“, а този на най-сериозната по размери социална мрежа обясни, че промени в плана няма. Отново – хората сякаш не им повярваха. Но независимо от това сделката е факт. Вече няма нужда да се питаме защо, тъй като този въпрос се обезсмисля, а трябва по-скоро да запитаме какво ни очаква. Това ли ще е краят?
„Не се изръсих с десет хилядарки, за да подхраня проект, който да е достатъчно интересен за придобиване от Facebook. Няма да работя с Facebook. Мотивите им са твърде неясни и непостоянни, а и в исторически план не са много стабилна платформа.“ М. Персон
Какво да очакваме?
От Facebook се опитаха да бъдат максимално ясни – това не е опит за навлизане в света на игрите, а ще бъде използвано за развиване на бъдещето на виртуалната реалност – точно както беше стартирана революцията в света на социалните мрежи. Зукърбърг смята, че виртуалното пространство е бъдещето – следващото „голямо нещо“. Разбира се, в момента е трудно да си представим, че виртуалната реалност ще направи скоро това, което направиха смартфоните и таблетите, но и тяхната революция беше до някъде изненадваща. Не трябва да забравяме и друго важно нещо – не всяка потенциална революция се развива по начина, по който се очаква (или ни се иска). Достатъчно е да споменем 3D дисплеите и телевизорите, контрола чрез жестове или... дори виртуалната реалност, която се очакваше още преди 20 години. Тези неща не бяха пълен провал, но не успяха да отговорят подобаващо на емоционалните очаквания, които витаеха във въздуха – те просто не промениха света около нас. Преди 3 години Microsoft се опита да наложи виртуалната интеракция с приложението Avatar Kinect за Xbox 360. Системата залагаше на специалния контролер, който да улови движението и мимиките на лицето, прехвърляйки ги върху дигитален аватар. Резултатите не впечатлиха.
Хората, подпомогнали проекта, не търсеха облага, а подкрепиха една Идея. Какво щеше да бъде, ако те бях получили акции, а не незавършени очила и постер за своите 300 долара? Ако беше така, щяха да са по-богати с по 43 500 долара.
Oculus Rift също не е перфектен продукт. Не трябва да забравяме, че в момента той дори не е в своята финална версия – това ще стане след между 5 и 10 години. Много хора коментираха, че това е краят на Oculus (поне по начина, по който го виждаме в момета). Според тях Facebook ще затвори платформата и ще я изпълни с реклами, акаунти, cookies и всичко, което е налично в социалната мрежа. Другият вариант е, че очилата ще бъдат евтини устройства със сериозни медийни и социални възможности, но почти никаква игрова поддръжка.
Съмняваме се, че това ще е точно така – вижте Instagram. Зукърбърг обясни, че усилията му ще бъдат фокусирани върху развитие на Идеите на Oculus и изпълнение на гейминг амбициите, но в момента, в който това бъде отхвърлено като задача, технологията ще бъде развита и в други сфери: „Представете си, че наблюдавате спортно събитие от най-добрите места, учите в класна стая с ученици и учители от всички краища на света, консултирате се с доктор лице в лице – и всичко това, слагайки очилата за виртуална реалност от удобството на своя дом.“
В интервю Лъки каза, че малко неща ще се променят в ежедневната им работа. „Защо да се продадем на някой като Microsoft или Apple? За да разделят компанията, а парчетата да използват за създаване на своите собствени виждания за виртуалната реалност? Това не е вариант... гарантирам ви, че няма да трябва да се вписвате с Facebook акаунта си, за да използвате Oculus Rift.“ Разбира се, това са точно думите, които една новопридобита компания би казала, за да успокои публиката. А дори и това да е така, корпоративните планове често се променят.
Добрата новина е, че сякаш самият Зукърбърг е развълнуван от Oculus – като фен. Ако говорим за негативите да си част от огромна компания, не трябва да забравяме и един много важен позитив – финансирането, което може да доведе до по-ниска цена на самите устройства. Лошата е, че независимо от това, което се говори в момента, сделки се правят за постигане на финансови облаги. Това означава, че рано или късно Facebook ще трябва да монетаризира новата си придобивка. „Не искаме да правим приходи от самите устройства“, обяснява Зукърбърг. Явно те ще дойдат от софтуера и услугите, които ще са достъпни през очилата за виртуална реалност.
Възоможни последствия - на страница трета
Възможни последствия от покупката
Положителната страна е, че Facebook разполага със сериозен капитал, който ще даде тласък в развитието на технологията. Очакваме и по-евтин краен продукт. „Сега имаме ресурсите, с които да произвеждаме собствен хардуер, а не да разчитаме на парчетии от мобилната индустрия“, обяснява Лъкей. Но не трябва да се залъгваме, тъй като негативните коментари не са напълно безпочвени. Трябва да си отговорим на въпроса, защо хората не харесват Facebook? Защото мрежата не ги уважава (в известен смисъл). Настройките за лично пространство са относително зле направени и работещи, а самата мрежа събира данни, които продава на рекламодатели.
Лъкей загуби част от обществената подкрепа, която имаше, включително и няколко големи имена. Част от успеха на системата се дължи на всички разработчици, които правеха безплатни демо заглавия, за да подпомагат развитието на идеята. Сега евентуалното партньорство, което се очакваше с Valve, може би ще бъде преустановено. Не трябва да забравяме още нещо много важно – Facebook вече притежава патентите на Oculus VR. Възможно ли е социалната мрежа да се превърне в патентен трол и да преследва останалите производители на очила за виртуална реалност? До този момент общността беше много дружелюбна и отворена, но истината е една – никой не знае точно какво ще се случи.
Разсеях се за малко и Facebook се превърна в Google
Технологичните компании остават на върха, когато предприемат смели действия, които са инвестиции за бъдещето, а не търсят непременно бързи печалби. Странността на покупката се потвърди и от спада на цената на акциите на социалната мрежа с 10% – търговците не разбират какво се случва. Но смятаме, че Зукърбърг предприема правилни действия, които да разширят компанията извън пределите на социалната мрежа – виртуалната реалност може да бъде нещо много важно, когато се провеждат конферентни връзки, говорим с роднини и т.н. Компанията закупи 13 фирми през последната година, сред които WhatsApp, Instagram, беше направен опит за придобиване на Titan Aerospace (производител на безпилотни летателни устройства – дронове). Може би това са „малките“ стъпки, които ще осигурят едно интересно бъдеще. Първо Зукърбърг ще свърже следващите 5 млрд. души, а след няколко години и Oculus може да влезе в употреба. Това означава, че подобно на Google, и Facebook може да извърви интересен път и да се трансформира от социална мрежа в нещо много по-сложно и комплексно. Преди почти 10 години Google придоби Android – почти неизвестна компания, а сделката беше определена като повече от нетипична. Е, 10 години по-късно виждаме какво се случва.
Ready Player One*
В момента, в който научихме за сделката, първата ни асоциация беше свързана с една книга. Ready Player One на Ърнест Клайн е заглавие, което се отличава. Ние, хората, имаме голямо желание да погубим своя свят, но обожаваме и да описваме всички възможни изходи. Е, в Ready Player One светът не е приятен – богатите са малко (но за сметка на това разполагат с впечатляващи средства), а бедните са много. За вторите единственият изход е във виртуалното пространство – свят, наречен ОАЗИС.
Хората поставят специалните си очила и се свързват към конзола, която ги пренася в свят, в който можеш да бъдеш какъвто искаш... или почти. Там също има разделение, но то може да бъде (много трудно) нарушено, ако си достатъчно съобразителен или хитър. В ОАЗИС потребителите посещават училища, университети, а знанията им важат и в истинския свят. Някои дори работят там, а други залагат на изпълнение на вълнуващи задачи (точно като в RPG игрите). Смятаме, че това наподобява бъдещето, което търси и Facebook – социална мрежа от друго, виртуално измерение. Разбира се, за подобен тип технология ще трябва да почакаме сериозно количество години, но в основата си... До известна степен фактът, че Oculus VR стана собственост именно на Марк Зукърбърг и компания, е положителен, тъй като технологията ще бъде развита извън пределите на гейминг индустрията. От друга страна оставаме с притеснения за начина, по който придобивката ще трябва да изработи похарчените за нея пари. Идеята вече не е онова наивно и чисто нещо, което се зароди в мечтите на един тийнейджър с блян към виртуалното. Тя е видоизменена, хулена и загубила вярата на много от хората, които я обожаваха. Въпреки всичко тя съществува и все още може да ни изненада. Истината е, че Лъкей е прав – ние не знаем нищо за това, което се случва, и единственото, което ни остава, е да чакаме и да се надяваме на най-доброто, тъй като виртуалната реалност ще е следващото голямо нещо. Пригответе се за игра.
*Книгата не е издавана на български език и няма официален превод. Тъй като заглавието е препратка към аркадните игри, трябва да означава „Играч едно, приготви се [за игра]“.
*От брой 156, сп. HiComm
Вижте още: Могат ли да оцелеят независимите платформи?