Когато в темата са намесени технологиите, лесно можем да забравим какво беше преди тях. Човешкият ум е устроен така, че в миналото остават предимно положителните чувства. А дори онези досадни задължения, трудности и всички проблеми днес наричаме “романтика”. Романтично е да чакаш седмици и месеци, за да разбереш какво се случва с любимия ти музикален артист. Или да превърташ станциите с часове, заредил празна касетка в дека, за да чуеш новата си любима песен и да я запишеш. Или може би с надежда да прелистваш вестници и да пре­щракваш каналите, за да уловиш някаква нова музикална информация.

Автор: Виктор Джамбов

Днес всичко това е на един клик. Вече почти не записваме музика, тъй като тя е в облака, към който телефонът ни има постоянна връзка. Просто пускаме Spotify или друга стрийминг услуга. Днес знаем повече и съпреживяваме всеки обяд на любимите си изпълнители – понякога те са ни по-близки, отколкото онзи човек, с който сте прекарали 6 години на един чин. Днес творците са навсякъде около нас, допускат ни да сме част от живота им. Ние ги приемаме с широки обятия, а те раздават с шепи – за да сме им верни последователи.

Промяната в установения ред

В натурата ни е да се бунтуваме срещу корпорациите, които сякаш винаги се опитват да живеят на наш гръб. И те всъщност го правят, но често ни осигуряват нещо ценно, без което не можем. Подобна сякаш е и нагласата към звукозаписните и музикалните компании (или лейбълите), които „изстискват“ артистите. Но последните вече имат възможност на избор. Или почти.

Какъв най-основно беше установеният ред. Музикантът трябва да убеди лейбъла, че е достатъчно добър, за да подпише с него. След това трябва да убеди и публиката, че наистина е добър. А корпорацията се залавя с налагането и популяризирането му. А какво се случва днес, със силното развитие на социалните мрежи? Днес звезди се създават в рамките на дни, в рамките на едно видео в YouTube – въздействайки чрез звук и картина.

Няколкото гледания прерастват в милиони, вирусният ефект е трудно да бъде спрян. По подобен начин започва Джъстин Бийбър (мениджър вижда видео­то и му уговаря среща с Ъшър), Лана дел Рей (въпреки че вече прави музика, успехът идва, когато пуска видеото Video Games в YouTube), Soulja Boy, Карли Рей Джепсън, Шон Мендес и други. Това е изключителна възможност за всеки даровит изпълнител, но днес не е достатъчно само да изгрееш, трябва постоянно да подклаждаш интереса към себе си.

Независимо какво е мнението ви за Джъстин Бийбър, той има талант, който го извежда до голямата сцена. Но не и без помощта на YouTube. Преди почти 10 години е качен клип на 12-годишния Бийбър, който пее песента So Sick на Ne-yo. Видеото попада в полезрението на Ъшър и така започва историята...

Контролът в музиканта

Може би най-големият плюс както за изпълнителя, така и за неговите почитатели е разрушаването на стената между тях. Това започна още в зората на MySpace, а днес достига невиждани измерения – звездите вече са абсолютно зависими от со­циалните медии. Тази пряка връзка позволява не само феновете да се почувстват по-близки с изпълнителите, но творците получават нещо много важно, което ми убягваше преди години. Става въпрос за контрола, който вече не е само на лейбъла. Преди именно звукозаписните компании носеха огромна част от силата да определят точно какво искат да стигне до потребителя, точно каква музика да получи. Сега всеки творец, независимо дали е прохождащ или установен, има възможността да представи това, което обича – чрез YouTube, Facebook, Instagram, Twitter, Soundcloud и всички останали канали. Социалните мрежи дават на творците и силата, когато искат да разгласят за нов концерт, нов албум или нещо друго за продан.

Още по-интересно е, че изпълнителите могат да прекрачат още една крачка – техните почитатели не само да са консуматорите на изкуството им, но да са част от него, да са отговорни за създаването му. Множество музиканти, макар и с възможност за работа с лейбъл по даден проект, избират общественото финансиране. Пример са Black Lab, които стартираха Kickstarter кампания, за да създадат новия си албум. Бяха събрани над 70 хиляди долара, а да прочетеш благодарността на артиста – чувството истински ценно за всеки фен. Това е рядката връзка, човешката връзка, която музикантите могат да засилят. Ако са по-известни, често страниците им се поддържат от много хора, които обаче са опознали нрава и разбиранията им. От другата страна са по-малките групи и творци, които говорят директно на последователите си. Споделят не само личните си изживявания и новостите около проектите си, но и проблемите си и предизвикателствата пред тях. Това е един от най-успешните начини да имаш високо ниво на ангажираност с публиката.

Celldweller е завършен творец. Всестранно развит музикант с нюх към новите течения и огромно присъствие в социалните мрежи. Днес той има собствен лейбъл (FiXT), продуцира изпълнители, създава тонове музика, но и намира време за ежесед­мични клипове с въпроси и отговори в YouTube, качване на видеа от работния процес и въпроси и дискусии, насочени към феновете

Ненужни ли са лейбълите?

В тази приятна ситуация, обрисувана по-горе, сякаш единственият трън са музикалните компании. И да, и не. Лесно можем да си представим картина, в която благодарение на социалните мрежи, на сайтовете за обществено финансиране и YouTube изпълнителите и продуцентите им са в директен контакт с феновете, продават им директно и контролират целия процес. И това е възможно при малки размери, но за растеж е нужно повече и лейбълите могат да го осигурят. Типичен пример за това е един от най-даровитите и симпатични музиканти, които имат силна връзка с почитателите – Ед Шийрън. Първоначално британ­ският изпълнител и продуцентът му Джейк Гослинг инициират всичко сами – правят музика, пускат я в iTunes, където достига високи позиции в класациите, продуцират клипове и постигат известен успех – всичко това без лейбъл. „Това, което направихме с Ед, доказа на лейбълите, че го можем – можем да се оправим сами, но те могат да ни помогнат с финансовата подкрепа, да ни изведат до повече хора, да ни осигурят участия в телевизионни предавания – това са трудни неща, когато си самостоятелен“, коментира пред The Guardian Гос­линг. Но умелото използване на со­циалните канали още преди сделката оказва влияние – помага им да имат по-голяма свобода при създаването на музиката, но и да договорят по-добри условия за себе си.

Големите компании разполагат с огромни екипи, разбират музиката на много континенти и често знаят къде да натиснат. Това ги прави безценни за музикантите и всъщност са нужният посредник. Но не винаги…

Beyonce не започва кариерата си от YouTube, но е сред изпълнителите с най-успешно присъствие в социалните мрежи. Тя има огромна база от последователи, като екипът й борави много внимателно с различните канали. Ако Instagram е най-подходящ за по-интимен поглед към живота й, Facebook е подходяща платформа за рекламирането й. Но това става с огромно внимание

Стриймингът: продължението на социалния контакт

Ще се върна още веднъж към спомена с касетката в дека и чакането на любимата песен по радиото. Днес просто отварям приложението за стрийминг и имам достъп до милиони часове музика. Това е и най-пряката ми връзка с твореца. Най-лесният начин да слушам легално труда му, без дори да съм задължен да закупя целия му албум. Ако отново се върна към Ед Шийрън, той и много подобни изпълнители споделят положителното си мнение за стрийминг услугите, като Spotify, Apple Music, Tidal и т.н. Причината е, че това е още един лесен достъп с феновете, още едно удобно поле за изява.

От другата страна обаче често са днешните суперзвезди. Най-силният пример е Тейлър Суифт, която се обяви против безплатния вариант на ползване на Spotify и изтегли цялата си музика от там. Причината са малките приходи, които тя ще получи и срещу които може да се обяви, стъпила върху огромните си физически продажби (и не само). Силата на г-ца Суифт се показа най-много и в писмото й към Apple във връзка с тяхната стрийминг услуга. Проблемът беше тримесечният безплатен период на Music за потребителите – период, през който и изпълнителите не трябваше да получават пари. Суифт успя да промени това, а по-късно качи музиката си в тази услуга. Вероятната причина е договорка на по-добри условия.

Сред лошите последствия от стрийминг услугите е скромната сума, която често отива при някои от важните участници в създаването на песента. Пример е Кевин Кадиш, текстописец на хита отпреди година All About That Bass на Меган Трейнър. Песента е стриймвана над 178 млн. пъти. Това му носи... малко под 6000 долара

Къде е истината?

Днес музикалните услуги запазват 30% от приходите си, а останалите се разпределят. И огромна сума отива при музикалната компания, която определя и разпределението към всички участници в „парчето“ – често мъгливо заради неясни правила в договорите, остарели норми, които не отговарят на дигиталното развитие, и други. Понякога данните дори не са достъпни за самите изпълнители, които трябва да се доверят на своя лейбъл. И наистина много от творците не са доволни, което може да навреди на стрийминг услугите, а оттук и на нас, слушателите, и директния ни канал към творчеството на изпълнителите. Примерът със Суифт не е единствен, към нея се присъединяват Принс, Tool, King Crimson, Dr. Dre, Black Keys и други. Въпреки че някои от тях не изтеглят изцяло музиката си от света на стрийминга, те правят някои от албумите си ексклузивни за определени услуги или оставят налична само по-старата си музика.

Тhe Weeknd излиза бурно на музикалната сцена, когато през 2010 година започва да качва клипове в YouTube. Песните привличат сериозен интерес, включително и вниманието на носителя на „Грами“ Дрейк. През септември 2012 година The Weeknd подписва с Republic Records, но твори под своя лейбъл XO. Днес е една от най-големите звезди на R&B сцената

Близки, социални, търсени

Наистина онлайн пространството осигурява почти неограничени възможности за развитие на твореца. То крие и неизвестности, но е естествена стъпка в развитието на твореца. Днес те са нашите приятели, нашите познати.