Изкуственият интелект и машинното обучение все повече навлизат в най-различни сфери от потребителската електроника до фармацевтиката и военното дело. Един учен обаче има още по-големи планове за тях.

Хироаки Китано, директор на Sony Computer Science Laboratories, иска изкуственият интелект не просто да обработва големи масиви от данни и да извършва тромави изчисления, а самият той да води развойната дейност.

За Китано бъдещето на машинното обучение представлява хибридна форма, която обединява технология и биология, за да създаде изкуствен интелект, който е толкова способен, колкото най-добрите учени днес. Крайната цел на Китано е такава система да спечели Нобелова награда до 2050 г.

„Трябва да дадем ново определение на понятието за научни открития. Машините на бъдещето трябва да правят открития непрекъснато и самостоятелно. Един AI учен ще може да генерира огромен брой хипотези, някои от които да се превърнат в основа на бъдещи големи открития“, пише японецът.

Днешните AI системи са резултат на десетилетия научна дейност, която започва още от 50-те години, когато известният учен Алан Тюринг публикува прочутото си съчинение Computing, Machinery and Intelligence. През годините тези системи постепенно се превърнаха от причудливи иновации в жизненоважни аналитични инструменти, но Китано иска те да еволюират в динамично общуваща система от софтуер и хардуер, способна да решава самостоятелно задачи.

Снимка: Piкrepo

Виж още: Гробище на Луната ще приема тленни останки на богати покойници