През 2021 г. Земята достигна мрачен етап: концентрацията на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата стигна 150% от стойността си в доиндустриалното време според данни на британската метеорологична служба. За да се предотвратят най-лошите последици от изменението на климата, жителите на планетата ни трябва да намалят нетните емисии на въглероден диоксид до нула към 2050 г.

Но дори и да постигнем тази цел, това няма да наложи внезапно спиране на повишаването на температурата, защото е необходимо време, за да се видят ефектите от намаляването на CO2 върху глобалните температури; отрицателното въздействие на глобалното затопляне ще продължи десетилетия. Но има ли нещо друго, което можем да направим, за да намалим температурите по-бързо?

Изследователска група от Харвардския университет смята, че може да е възможно да се постигне временно намаляване на глобалните температури чрез промяна на състава на горните слоеве на Земята. Изследователите се надяваха да изпробват част от тази технология - и жизнеспособността на тяхната теория - това лято в това, което те наричат ​​Експеримент за контролирано смущение в стратосферата (SCoPEx). Въпреки че работата е спряна, екипът все още се надява експериментът да продължи в не толкова далечното бъдеще.

Най-големият източник на топлина на Земята е Слънцето, което къпе дневната страна на планетата в постоянен поток от инфрачервено лъчение. Около 30% от него се отразява обратно в Космоса от атмосферата, докато останалото затопля планетата през деня и се излъчва обратно в необятната шир през нощта. В деликатния баланс, който преобладаваше в доиндустриалните времена, входящата топлина беше точно компенсирана от количеството, загубено в Космоса, гарантирайки, че средните глобални температури остават постоянни.

Основната идея - наречена аерозолна инжекция в стратосфера или SAI - е проста. Високолетящ самолет или балон с хелий би разпределял партиди от микроскопични частици, наречени аерозоли, в стратосферата на височина 20 километра или повече - много по-висока, отколкото самолетите обикновено летят. Аерозолите ще останат във въздуха, твърде малки, за да се виждат като облаци от повърхността на Земята, но достатъчно непрозрачни, за да отразят част от слънчевата енергия обратно в Космоса.

Екипът иска да разположи голям хелиев балон, който би бил подобен на стандартен метеорологичен такъв, с изключение на това, че ще бъде снабден с витла, за да позволи на екипа да го маневрира контролирано. Със съдействието на шведската космическа корпорация учените планираха да изстрелят балона близо до Кируна, Швеция.

При първия си полет, който е предварително планиран за следващата година, балонът няма изпуска нищо в стратосферата. Вместо това той ще се изкачи на височина 18 км, където екипът ще тества системата за маневриране и ще провери дали всички научни инструменти и комуникации функционират правилно.

Ако пробният пробег бъде успешен, втори полет ще да извърши контролирано освобождаване от 1 до 2 килограма калциев карбонат на същата височина. Балонът ще се движи стабилно по права линия по време на освобождаването, така че аерозолните частици ще образуват тясна ивица с дължина около 1 км. След това балонът ще наблюдава как частиците се разпръскват с течение на времето и степента, в която отразяват слънчевата светлина.

Снимка: Pikrepo

Виж още: Windows 11 ще изисква всички лаптопи да имат висококачествена камера