Засега животът процъфтява на нашата богата на кислород планета, но Земята невинаги е била такава - и учените прогнозират, че в бъдеще атмосферата ще се върне към периода, когато съставът й е бил богат на метан и с ниско съдържание на кислород.
Според проучване от тази година прогнозата вероятно няма да се осъществи поне още около милиард години. Но когато промяната дойде, процесът ще е доста бърз.
Подобни изменения ще върнат планетата обратно в етап отпреди около 2.4 милиарда години - състояние, известно като Great Oxidation Event.
Нещо повече - учените, провеждащи новото изследване, твърдят, че атмосферният кислород е малко вероятно да бъде постоянна характеристика на обитаемите светове като цяло, което има отражение върху усилията ни да открием признаци на живот някъде във Вселената.

„Моделът предполага намаляването на кислород в атмосферата с чисто съдържание на O2, рязко спадащо до нивата, напомнящи за еона Архай, най-вероятно ще бъде задействана преди началото на влажните парникови условия в климатичната система на Земята и преди значителната загуба на вода в атмосферата“, пишат изследователите в публикуваната си статия.
В конкретния момент това ще бъде краят за човешките същества и повечето други форми на живот, които разчитат на кислород, за да преживеят, така че нека се надяваме, че ще разберем как да напуснем планетата в през следващите милиард години.
За да стигнат до своите заключения, изследователите са разработили подробни модели на биосферата на Земята, като вземат предвид промените в яркостта на Слънцето и съответния спад в нивата на въглероден диоксид, тъй като газът се разгражда при увеличени нива на топлина. По-малко въглероден диоксид означава по-малко фотосинтезиращи организми като растенията например, което би довело до по-малко кислород.
Учените и преди това са предвиждали, че увеличената радиация от Слънцето ще изпари океанските води от лицето на нашата планета в рамките на около 2 милиарда години, но новият модел - базиран на средно малко под 400 000 симулации - твърди, че намаляването на кислорода първо ще убие живота.
„Спадът на кислорода е много, много краен“, казва ученият Крис Райнхард от Технологичния институт на Джорджия пред New Scientist по-рано тази година. „Говорим за милион пъти по-малко кислород, отколкото е наличното количество към днешна дата.“
Това, което прави изследването особено актуално, е нашето търсене на обитаеми планети извън Слънчевата система.
В експлоатация се появяват все по-мощни телескопи и учените искат да знаят какво трябва да търсят в купчините данни, които тези инструменти събират. Освен кислорода според изследователите е възможно да се наложи да търсим други биоресурси, за да имаме най-добри шансове да забележим подходящи условия за живот. Тяхното проучване е част от проекта NASA NExSS (Nexus for Exoplanet System Science), който изследва обитаемостта на планети, различни от нашата.
Според изчисленията, проведени от Райнхард и еколога Казуми Озаки от университета Тохо в Япония, богатата на кислород обитаема среда на Земята ще може да поддържа едва 20 - 30 процента от живота на планетата, а микробите ще продължат да съществуват дълго след като ни няма.
„Атмосферата след голямото дезоксигениране се характеризира с повишен метан, ниски нива на CO2 и безозонов слой“, казав Озаки. „Земната система вероятно ще бъде свят на анаеробни форми на живот.“

Снимка: Pikrepo

Виж още: Няколко мрачни аспекта на изкуствения интелект, които вещаят опасности за човечеството