Ново проучване за търсенето на извънземна интелигентност (SETI) предложи най-подходящите места за търсене на сигнали от извънземни цивилизации, като предполага, че това би могло значително да повиши шансовете ни за откриване на такива.

Освен търсенето на потенциално обитаеми екзопланети и търсенето в небето на признаци за извънземни мегаструктури учените, които търсят извънземен живот, са се фокусирали върху търсенето на електромагнитни предавания. Те могат да бъдат прекъсващи, но умишлено насочени сигнали (извънземни, които казват „здрасти“) или просто изтичане на постоянни сигнали.

Реално разполагаме с малко данни за извънземни цивилизации, като се има предвид, че през век на търсене не сме открили нищо. Поради това изследователите са се опитали да разгледат нашите собствени признаци на интелигентност и как те се разпространяват в Космоса.

„Предишни проучвания са предложили различни видове радиотехносигнатури, излъчвани от човечеството, оценили тяхната откриваемост и често са описвали търсенето на тези техносигнатури като търсене на „цивилизации на нивото на Земята“, обяснява екипът в новата си статия, добавяйки, че проучванията са установили, че най-откриваемите от нашите сигнали идват от прекъсващи се, насочени към небесните тела радиопредавания и постоянни, насочени към небесните тела радиопредавания.

Периодични радиопредавания, насочени към небесните тела, включват целенасочени предавания като съобщението „Аресибо“ или планетарния радар на НАСА. Тези предавания обаче са много спорадични по отношение на времето и посоката. За разлика от тях постоянните радиопредавания, насочени към небесните тела, включват много по-чести предавания между наземни станции и космически кораби в Дълбокия космос, като например тези от Deep Space Network (DSN) на НАСА.

Новото проучване се фокусира именно върху Deep Space Network на НАСА. Това е мрежа от антени, използвани за комуникация с космически кораби, включително и най-отдалечените от Земята, които в момента са на разстояние над 25 милиона километра. Според екипа, ако извънземните използват подобни методи за комуникация със своите сонди в слънчевите си системи, това би могло значително да подобри шансовете ни да засечем изгубен извънземен сигнал, защото ни дава някои точни места, където да търсим.

„Хората комуникират предимно с космическите кораби и сонди, които сме изпратили, за да изследват други планети като Марс“, обяснява Пинчен Фан, докторант по астрономия и астрофизика и един от авторите на статията.

„Планета като Марс не блокира цялото предаване, така че отдалечен космически кораб или планета, разположени по пътя на тези междупланетни комуникации, биха могли потенциално да засекат излъчването; това би се случило, когато Земята и друга планета от Слънчевата система се подредят от тяхната перспектива. Това предполага, че трябва да търсим подреждане на планети извън нашата Слънчева система, когато търсим извънземни комуникации.“

Идеята е подобна на друго предложение, което предполага, че по време на супернова събития извънземните могат да решат да насочат своя сигнал към звездата, знаейки, че други може да искат да я разгледат по-отблизо. Тогава всеки, който гледа суперновата отзад, може да улови сигнала. Но в този случай може би не е нужно да чакаме супернова събитие, а вместо това трябва да се опитаме да наблюдаваме екзопланети около други звезди, когато те са добре подредени спрямо телескопите на Земята.

Екипът анализира данни от комуникациите на DSN на НАСА през последните две десетилетия, както и позицията в Слънчевата система на космическия кораб, с който са комуникирали.

„Deep Space Network на НАСА осигурява важната връзка между Земята и нейните междупланетни мисии, като космическия кораб New Horizons, който в момента напуска Слънчевата система, и космическия телескоп „Джеймс Уеб“, добавя Джоузеф Лацио, научен сътрудник в НАСА и съавтор на статията. „Тя изпраща в Космоса едни от най-силните и устойчиви радиосигнали на човечеството, а публичните регистри на нейните предавания позволиха на нашия екип да установи временните и пространствени модели на тези предавания за последните 20 години.“

Фокусирайки се върху най-мощните комуникации – а не върху нискоенергийните комуникации със сателити, орбитиращи около Земята, – екипът установи, че сигналите са насочени предимно към Марс, като някои от тях достигат до по-далечни космически кораби, например разположени в точките на Лагранж между Слънцето и Земята, удобни за паркиране на нашите космически телескопи.

„Въз основа на данни от последните 20 години открихме, че ако извънземна интелигентност се намира на място, от което може да наблюдава подреждането на Земята и Марс, има 77% вероятност тя да се намира на пътя на една от нашите предавания – което е с порядъци по-вероятно, отколкото да се намира на случайно място в случаен момент“, обяснява Фан.

Според екипа сигналите от DSN могат да бъдат засечени от разстояние около 23 светлинни години с помощта на телескопи, подобни на нашите. Учените сега планират да идентифицират екзопланетни системи, които са „на ръба“ на равнината на нашата Слънчева система, и да разбере колко често те биха могли да приемат сигнали, докато ние комуникираме с нашите космически кораби.

В Млечния път има приблизително 10 милиарда бели джуджета. Тъй като тези звезди са по-студени от другите, учените дълго време смятаха, че вероятно не биха поддържали обитаеми екзопланети. Сега обаче знаем, че много повече звезди в галактиката ни може да са дом на планети, които биха могли да поддържат живот. Новите компютърни симулации показват, че ако в орбитите им съществуват скалисти планети, тези планети биха могли да имат по-големи територии, подходящи за обитаване, отколкото се смяташе досега.

Изследователите вече приложиха тази техника към една от най-близките и най-известни системи, която отговаря на тези критерии: TRAPPIST-1. Системата има седем транзитиращи скалисти екзопланети, разположени в близост до своята звезда, което я прави идеална лаборатория за тази техника. Екипът използва телескопа Allen Telescope Array, за да проведе 28-часово радиотехническо търсене на TRAPPIST-1 с тази техника за планетно подреждане.

Учените наблюдаваха системата по време на седем прогнозирани „затъмнения на планети“ – точните моменти, в които една планета преминаваше пред друга от нашата гледна точка. След внимателно филтриране на милиони потенциални сигнали изследователите докладваха нулев резултат: не намериха доказателства за сигнали от нечовешки произход.

Макар и да не е откритието, на което се надяват учените от SETI, резултатът демонстрира практическата приложимост на метода.

Снимка: Unsplash/Zayna Sheikh, CC BY-SA

Виж още: Дългоочакваната конзола на Valve се появи в тест с по-скромна от очакваното конфигурация