Същото гигантско слънчево петно, което предизвика историческа геомагнитна буря на Земята в средата на май, няколко дни по-късно доведе до легендарна буря на Марс.

На 20 май данните от европейския космически апарат Solar Orbiter показаха, че от слънчевото петно AR3664 (преименувано на AR3697 при второто си обикаляне около Слънцето) е избухнал слънчев изблик с приблизителна стойност Х12 - най-силния тип по скалата за класификация на изблиците. Последва мощно изхвърляне на коронарна маса, което изпрати огромен облак свръхгореща слънчева плазма към Марс със скорост милиони километра в час.

Въздействията от това слънчево събитие бяха доста интересни за учените, които наблюдаваха развоя на събитията. Изследователите от орбиталния апарат на НАСА MAVEN, орбиталния апарат "Марс Одисей 2001" и марсохода "Кюриосити" изиграха ключова роля в събирането на данни от събитието, които ще ни помогнат да разберем по-добре съседната ни планета и да планираме бъдещи посещения с екипаж на нея.

"От 11 до 20 май наистина получихме пълния спектър от космическо време на Марс - от големи изригвания на коронарна маса и екстремно избухване на слънчеви енергийни частици - и едва сега започнахме да анализираме данните. Избухването на 14 май наистина се оказа такова, каквото се очакваше", казва Ед Тиеман, хелиофизик от Лабораторията за атмосферна и космическа физика (LASP) към Университета на Колорадо в Боулдър.

"Изригването наистина разду и нагря атмосферата на Марс, както се очакваше, а изхвърлената коронарна маса наистина предизвика полярни сияния", добавя Тиеман.

MAVEN (съкращение от Mars Atmosphere and Volatile Evolution) имаше място на първия ред за зрелищното показване на полярните сияния над Марс. Но начинът, по който се създават полярните сияния в марсианската атмосфера, е много по-различен от този, който се случва тук, на Земята.

Земята има магнитно поле, което ни предпазва от заредени частици. Това поле насочва тези частици към полюсите, поради което полярните сияния обикновено се виждат само от високи географски ширини. Марс, от друга страна, е загубил магнитното си поле в древни времена и затова не е защитен от тези частици. Затова, когато частиците попаднат в атмосферата на Марс, полярните сияния се разпространяват по цялата планета.

Уредът RAD (Radiation Assessment Detector) на Curiosity може да улови най-енергичните частици, които достигат до повърхността на Червената планета, но именно по-малко енергийните частици създават зашеметяващите полярни сияния. Именно тук се намесва инструментът за слънчеви енергийни частици на MAVEN, който позволява на учените да измерят енергията, създаваща полярното сияние, и да пресъздадат събитието.

"Това беше най-голямото събитие със слънчеви енергийни частици, което MAVEN някога е наблюдавал", казва Кристина Лий, ръководител на космическото време на MAVEN в Лабораторията за космически науки на Калифорнийския университет в Бъркли, в скорошно съобщение на НАСА. "През изминалите седмици имаше няколко слънчеви събития, така че видяхме вълна след вълна от частици, които удряха Марс."

Инструментът RAD на "Кюриосити" също изигра важна роля, събирайки информация, която да помогне на учените да се запознаят по-добре с това как слънчевите бури оказват въздействие върху марсианската повърхност.

Например данните от RAD показаха колко радиация е генерирала бурята от частици в околностите на "Кюриосити" - доза от около 8100 микроградуса. Ако по това време човек е стоял до марсохода, той е щял да поеме радиация, еквивалентна на 30 рентгенови снимки. Това е най-големият скок, засичан някога през 12-годишния живот на "Кюриосити" на Марс. За да добиете представа колко слънчева енергия е била генерирана от това събитие, просто погледнете черно-бялото изображение от навигационната камера на "Кюриосити". При удара на бурята в марсианската повърхност е имало толкова много енергия, че бели петна "сняг" са се разпръснали по снимката, когато заредените частици са ударили камерата!

Междувременно, когато "Одисей" се сблъска с енергийните частици в орбитата на Марс, звездната му камера (която се използва за ориентиране на орбиталния апарат) получи удар и за момент беше изключена. Дори и след краткия неуспех орбиталният апарат успя да събере подробна информация за заредените частици, както и за рентгеновите и гама-лъчите с високоенергийния си детектор за неутрони.

Учените твърдят, че това количество радиация не би било смъртоносно за хората, но все пак ни напомня, че бъдещите посетители на Червената планета ще трябва да бъдат подходящо защитени. Събраната информация ни дава по-добра представа за това как можем да осигурим безопасността на нашите астронавти на Марс в случай на мощни слънчеви бури, казват изследователите.

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech

Виж още: Първият в света биопроцесор, изработен от човешка мозъчна тъкан, използва милион пъти по-малко енергия