За по-малко от седем десетилетия човечеството премина от липса на активна технология за полети до ходене на Луната. Само за малко повече от век се стигна от първия базов компютър до джобно устройство, което дава възможност за широк достъп до почти цялото човешко знание в рамките на секунди. Въз основа на тази технологична траектория съществува трайно предположение, че нашите технологични възможности са неограничени.

Това схващане, заедно с откритието, че обитаемите светове са често срещани в целия Космос, оказа влияние върху един въпрос, който от десетилетия озадачава учени и други хора: „Защо Вселената е толкова празна?“. Тази главоблъсканица, за която се твърди, че е предложена от физика Енрико Ферми през 1950 г., е известна като Парадокса на Ферми. Ако нашата Слънчева система е млада в сравнение с останалата част от Вселената и ако един ден хората биха могли да бъдат способни на междузвездни пътувания, не би ли трябвало досега да сме видели признаци, че други разумни същества са се разпространили из Космоса?

Или в общи линии - къде са извънземните?

Може би не сме се сблъскали с извънземни цивилизации, защото за всеки интелигентен вид във Вселената съществува „универсален лимит на технологично развитие“ (УЛТР) и този лимит се намира доста под способността на една цивилизация да колонизира цяла галактика - предлага Антонио Желис-Фильо, изследовател в областта на обществената политика във Фондация „Гетулио Варгас“ към Училището по бизнес администрация в Бразилия, в неотдавнашна статия, публикувана в списание Futures.

„Ако хипотезата за това ограничение е вярна, никога не е имало, няма и няма да има нещо като междузвездна цивилизация или нещо подобно на „междузвезден разговор“, казва Желис-Фильо.

Въз основа на историята на възхода и падението на човешките цивилизации възможността за изграждане и изпълнение на научни проекти, които разширяват знанията и технологиите ни, както и очевидната липса на технологичен интелект другаде в Космоса, Желис-Фильо смята, че трябва да сме внимателни, когато приемаме, че технологичните възможности на хората и другите интелигентни същества са неограничени.

Носителят на Нобелова награда за физика Ричард Файнман веднъж каза: „Това, което не мога да създам, не го разбирам“. Най-простото тълкуване на това е, че нашата технология - това, което можем да създадем - е ограничена от нашите знания.

Разбира се, човешките технологии имат естествени граници. Например не можем да пътуваме по права линия със скорост, по-голяма от тази на светлината. Възможно е да съществуват и естествени бариери пред човешкото познание - факти за Вселената, които са завинаги недостъпни за нас поради конфигурацията на нашата биология. Разбира се, ние сме създали технологии, които подпомагат нашите сетива и познание: микроскопите ни позволяват да надникнем в света на малкото, телескопите ни дават възможност да надникнем в света на голямото, а компютрите обработват цифри и данни, които нашият индивидуален ум не е в състояние да обработи.

Технологиите и експериментите, които ни позволяват да разширяваме познанията си, обаче имат все по-висока цена. Проекти като Големия адронен колайдер в ЦЕРН (4.75 млрд. долара за изграждане и 286 млн. долара годишно), Международната космическа станция (3 млрд. долара годишно) и международните усилия за постигане на ядрен синтез в рамките на инженерно-изследователски проект ITER (18 - 20 млрд. долара за изграждане) показват, че човешките усилия за изследване на научните ни хоризонти изискват все повече енергия и ресурси.

„Ако сме откровени, факт е, че последните големи фундаментални постижения в науката за Вселената (макро- и микросфери, космология и квантова механика) са на почти сто години“, казва Желис-Фильо.

Разбира се, черните дупки и други явления днес са много по-добре разбрани, отколкото преди сто години, но теорията им далеч няма такова значение за човешките технологии, каквото имат относителността и квантовата механика, твърди ученият.

Достатъчно е да сравним научната еволюция от 1830 г. (няма теория на еволюцията, няма теория на електромагнетизма) до 1930 г. (относителността и квантовата механика вече са налице) и от 1930 г. до 2024 г. (все още няма обединяваща теория), за да забележим, че темповете на напредък, меко казано, се забавят. „Ниско висящите плодове вече са събрани. Останалите сякаш висят на невъзможно високи клони“, казва Желис-Фильо.

Растящата цена на изследването на границите на човешкото познание означава, че може да решим, че цената е твърде висока. Всъщност Европейската комисия наскоро се отказа от плана си да избере редица водещи научноизследователски проекти на стойност милиард евро, които включваха планове за преобразуване на слънчевата и вятърната енергия в горива и за въвеждане на клетъчни и генни терапии в клинични условия. В такъв случай разработването на нови технологии, които използват нови пробиви в разбирането ни за реалността, също ще спре заедно с мечтите ни да се превърнем в междузвездна цивилизация.

Всяка интелигентна цивилизация в Космоса ще трябва да се сблъска със същия сценарий. В определен момент, независимо колко изобретателни стават, те ще трябва да вземат решение: Дали да построим ускорител на частици, голям колкото Млечния път, за да проверим новата си обединяваща теория, или да изградим необходимата инфраструктура за оцеляването на нашата цивилизация?

„Тъй като законите на физиката са едни и същи в цялата Вселена, всяка отделна цивилизация в крайна сметка ще се сблъска с тази „непреодолима пропаст“, завършва Желис-Фильо.

Разбира се, с допълнителна специализация по-сложните общества могат да произвеждат повече. Когато хората на Земята развиват земеделие например, притокът на храна, осигурен от новата технология, води до нови обществени роли, насочени към по-нататъшно увеличаване на производството. Но с нарастването на нивото на сложност се е увеличила и необходимостта от скъпоструваща инфраструктура, която да я поддържа.

Снимка: Unsplash

Виж още: Старите квартали на София: пътешествие през обектива