Microsoft предостави актуализация на изследванията си по Project Silica за съхранение на данни. Според неотдавнашна публикация в блога и видеоклип гигантът в областта на софтуера и устройствата сега позиционира Project Silica като устойчиво решение за съхранение, което да отговори на пазара на сървъри за съхранение в облака. С помощта на технологията Project Silica е възможно да се съхраняват приблизително 1.75 милиона песни или около 3500 филма на парче стъкло с размер на длан. Нещо повече, Microsoft твърди, че паметта от 7 TB на стъклен лист поддържа целостта на данните в продължение на 10 000 години.

От последния доклад през юни 2022 г. досега в проекта Silica са направени няколко подобрения. Тогава носителите изглеждаха идентични по размери, но оттогава процесът на писане е усъвършенстван с цел постигане на бързина и издръжливост. Също така отбелязваме, че фокусът изглежда се е променил от целите на музикалното архивиране към съхранението на данни на облачен сървър.

В новия видеоклип Ант Роустрон, заместник-директор на лаборатория в Microsoft Research Cambridge, очертава голямата привлекателност на проекта Silica за справяне с все по-нарастващото количество данни, генерирани от хората и в облачните хранилища.

Очертавайки ограниченията на магнитното съхранение, традиционно средство за съхранение на данни в облачни сървъри, Роустрон подчертава необходимостта от обновяване на данните на всеки пет години при използване на твърди дискове. Обновяването на носителите може да бъде трудоемко, да доведе до загуба на енергия и до възможност за повреждане на данните.

За разлика от тях данните, съхранявани в стъкло, с неговата естествена устойчивост на вода, електромагнитни импулси, екстремни температури и надраскване на повърхността могат да бъдат стабилни в продължение на хиляди години.

Видеоклипът ни запознава и с четирите стъпки за съхранение: има четири "лаборатории", които участват в съхранението и извличането на данни по проекта Silica, както следва:

Лаборатория за запис: кратки лазерни импулси записват данните в стъклото като воксели (3D пиксели).
Лаборатория за четене: компютърно управляван микроскоп чете данните.
Лаборатория за декодиране: тук прочетените данни се декодират обратно в стандартни компютърни формати с помощта на Azure AI.
Лаборатория на библиотеката: когато бъдат поискани данни за извличане, робот в библиотеката отива да вземе подходящото парче и го вкарва в четец.

Цялата сложност и мощ на системата е в робота. Любопитно е какво би станало, ако роботът падне или изпусне парче стъкло, но в блога на Microsoft не се обсъжда тази възможност.

Снимка: Microsoft Research

Виж още: Ще получите до 15 000 долара, ако объркате Bing