Кратко ръководство за избор на обектив

Да притежавате DSLR или модерна безогледална камера и да не се възползвате от фантастичните креативни и артистични възможности, които предлага опцията за използването й с много и различни обективи, е като да сте собственик на Порше, но да го карате само по тесните градски улички с 20 км/ч.
Изборът на обективи винаги е бил една от най-вълнуващите, но и най-предизвикателни задачи, стоящи пред всеки начинаещ (а и недотам начинаещ) фотограф. Тя е свързана с отговор на много въпроси – не само относно чисти техническите спецификации на съответното „стъкло“, но и по отношение на предпочитания от вас тип фотография.
На част от тях – максимално достъпно и накратко, ще се опитаме да дадем отговор в това импровизирано ръководство, чиято крайна цел е да ви улесни в честно казано доста трудния понякога избор на най-подходящ за вас и вашите нужди обектив.

Технологичният ъгъл

Всеки обектив е различен. Дори привидно различните модели да споделят някои общи характеристики, спокойно можете да приемете, че от гледна точка на оптичните и технически качества два обектива рядко си приличат. Все пак в основата си всички обективи, предлагани на пазара днес (а те далеч, далеч не са малко), споделят някои общи параметри, които ще ви помогнат по-лесно да се ориентирате по отношение на техните възможности.
Първото, което е нужно да знаете, разбира се, е типът на байонета, за който е предназначен съответният модел. Естествено, той зависи от камерата, която притежавате – обикновено производителят на вашия фотоапарат предлага и определен брой обективи за нея. В случая с наистина големите и добре установени брандове с дълга история, като Nikon, Canon и Sony, разнообразието е буквално стъписващо – 80, 100, че и повече различни модела.
Ако прибавим към това и обективите на странични производители, като Tokina, Sigma, Tamron, Samyang и други, предназначени за същия клас камери (т.е. със съвместим байонет), вариантите стават още повече.
Ако не сте съвсем сигурни точно за тази характеристика, гарантираща съвместимост между камерата, която притежавате,у и избрания от вас обектив, най-добре е да се консултирате със специалист. Обективите по принцип са доста скъпа придобивка и едва ли бихте искали да инвестирате солидна сума в покупка на модел, който после да се окаже несъвместим с вашата камера.
Следващият важен критерий е свързан с така нареченото фокусно разстояние на обектива. От него в много голяма степен зависят креативните възможности на обектива – например способността му да компресира (скъсява) или преувеличава разстоянието между вас и обекта, който снимате.
Основното разграничение, на което ще се натъкнете тук, е наличието или отсъствието на варио опция. Варио обективите, наричани още обективи с променливо фокусно разстояние, покриват значително по-широк диапазон от възможности, но на определена „цена“, свързана с по-скромна светлосила и понижени оптични качества (острота, цветопредаване, изкривявания на перспективата).
Твърдите обективи (или обективите с фиксирано фокусно разстояние) са по-малко гъвкави по отношение на креативните си възможности, но за сметка на това предлагат значително по-добри оптични характеристики и по-добра светлосила.
Последният параметър е от особено значение за едно изкуство, което в буквален превод означава „рисуване със светлина“. Светлосилата (определяна от така нареченото f-число) показва максималното количество светлина, която обективът е способен да улови и да фокусира върху оптичния сензор на камерата.

Колкото по-малко е въпросното число, толкова по светлосилен е съответният обектив. Интересен момент тук е, че при твърдите обективи f-числото е едно и то показва тяхната максимална светлосила (например f/1.4 или f/1.8).
При варио обективите ще откриете нанесена не една, а две такива стойности, разделени с тире – например f/3.5-5.6. Това е така, тъй като при този тип модели с промяна на фокусното разстояние се променя и максималната светлосила, която прогресивно намалява с приближаване на „по-дългия“ им край. Така например класически (и доста масов) варио обектив като 18-200 мм има максимална светлосила от f/3.5 в най-късия си край (18 мм) и едва f/5.6 в най-дългия (200 mm).

Артистичният ъгъл

Погледнати от гледна точка на креативните възможности, които предлагат, обективите изглеждат по малко по-различен начин. Тук нещата могат да бъдат малко объркващи в чисто техническия си аспект заради една много съществена разлика, дължаща се на прехода от лентови медии към цифрово заснемане (дигитални сензори).

В ерата на филмовата фотография стандартът за светлочувствителна медия е бил целулоиден филм с широчина 35 мм. С навлизането на дигиталните сензори обаче те се произвеждат в много и различни размери, като само част от тях покриват формата на класическите фотографски ленти. Въпреки това 35 мм си остава стандарт и днес само най-високият клас дигитални камери разполагат с цифрова матрица с подобен размер (36 х 24 мм). Повечето масови дигитални фотоапарати обаче разполагат със значително по-скромни матрици, които са процентно по-малки от 35-милиметровия стандарт. За да обозначат тази разлика, производителите въвеждат термина crop factor (фактор на изрязване) – част от възприетия стандарт, известен като full frame (пълен кадър).
Проблемът е, че тази разлика освен върху матриците се отразява и върху фокусното разстояние на използвания обектив, което винаги е приравнено към 35 мм стандарт. Ако, да речем, имате 50 мм обектив подръка (наричан още нормален, тъй като покрива зрителен ъгъл, приблизително съвпадащ с този на нормалното човешко зрение) и го поставите на 35 мм лентова или full frame цифрова камера, неговото фокусно разстояние ще е точно 50 мм и нито милиметър повече или по-малко.
Ако обаче решите да го използвате с камера, която разполага с по-малък сензор, ще трябва да увеличите фокусното разстояние със съответния crop factor, за да получите реална картина за крайния резултат. Така 50 мм обектив, монтиран на crop (APS-C) цифрово-огледална камера на Nikon, ще ви даде на практика фокусно разстояние от 75 мм, тъй като при камерите на този производител кроп факторът е 1.5 (т.е. сензорът е 1.5 пъти по-малък от 35-милиметровия full frame формат).

Пак от гледна точка на 35 мм стандарт съществува и една определена разделителната линия (относително условна, но все пак разделителна) между различните обективи. 50 мм обективи, както вече споменахме, са известни като нормални; обективите с по-малко фокусно разстояние (и по-голям зрителен ъгъл) – като широкоъгълни до ултра широкоъгълни, а обективите с по-голямо (и по-тесен зрителен ъгъл) – като дълго- или телефокусни.
Разликите тук се заключават основно в оптичните качества на съответния обектив. Широкоъгълните и ултра широкоъгълните обективи например изкривяват повече перспективата и изкуствено преувеличават относителното разстояние между обектите в кадър. Така тези от тях, които са разположени по-близо до снимащия, изглеждат още по-близо, а тези, които са по-отдалечени – на още по-голяма дистанция.
Телефокусните обективи пък имат точно обратния ефект – те компресират (съкращават) относителното разстояние между обектите. Така човек, сниман с подобен обектив, застанал на фона на далечна планина, изглежда сякаш се намира непосредствено пред нея.
Тези специфични оптични ефекти могат да бъдат използвани за постигане на драматично различни креативни задачи. Широкоъгълните обективи например често са предпочитани от любителите на пейзажната фотография – отчасти заради по-голямото си зрително поле и възможността за обхващане с един кадър на мащабни, природни обекти или феномени.

Телефокусните обективи пък допадат на портретистите, тъй като позволяват ефектно изолиране на обекта от околната среда. Те са любим инструмент и на почитателите на така наречената wild life фотография – снимане на плашливи диви животни, които иначе не биха позволили човек да се доближи достатъчно до тях, за да ги снима отблизо.
Извън тези съвсем общи класове, разбира се, има и цял куп специални обективи, притежаващи редица допълнителни, уникални качества. Макрообективите например, позволяващи фокусиране от изключително близко разстояние, благодарение на което могат да ви осигурят мащаб на възпроизвеждане 1:1 или по-голям. Иначе казано – с тяхна помощ дори нещо супер дребно като малко цвете или буболечка може да бъде заснето така, че да изпълва цялата рамка на кадъра и да изглежда огромно и увеличено.

Как да изберем най-правилния обектив?

Ако неотдавна сте се сдобили с DSLR или безогледална камера, почти сигурно тя е дошла в комплект с някакъв стандартен (наричан още китов) обектив – вероятно варио, покриващ някакво среднофокусно разстояние – от широкоъгълен (18-35 мм) през нормален (50 мм), понякога до телефокусен диапазон (50-105 мм).
Като стартова опция един подобен универсален, гъвкав и не на последно място достъпен обектив е повече от достатъчен, за да установите точно в каква посока бихте искали да развивате фотографските си умения и притежаваната от вас система.
Съветът ни е – снимайте известно време с него нещата, които най-много привличат вниманието ви, които най-силно ви вълнуват и допадат. На по-късен етап отворете албумите си със снимки с произволен редактор за цифрови изображения и обърнете внимание на това, какви фокусни разстояния сте използвали най-често.

Ако, да речем, основната част от кадрите ви гравитира около 50 мм диапазон – значи вероятно ви влече така наречената улична (street) фотография, за която обективите от този клас са най-подходящи.
Ако пък повечето ви снимки попадат в диапазона 18-20 мм, вероятно пейзажната фотография е вашата страст. Можете да помислите за развитие в още по-широкия (ултраширок) диапазон над 18 мм, а защо не и за експерименти с така наречените fisheye обективи – особен клас супер широкоъгълни модели, които напълно изкривяват перспективата по много характерен и уникален начин.
Респективно, ако много от кадрите ви са снимани при фокусни разстояния от 80-100 мм, вероятно бихте искали нещо още „по-дълго“, за да можете да улавяте птици в полет или плашливи горски обитатели.