Разработено ексклузивно за PlayStation VR, Blood & Truth е поредното доказателство, че VR технологията не само променя представите за жанровите възможности при развлекателния софтуер, но и съживява към днешна дата изчезнали жанрове.

Разработено от лондонското подразделение на SIE, Blood & Truth е AAA VR продукт, който в основата си представлява модернизирана версия на класики като Virtua Cop, House of the Dead и Time Crisis. При въпросните игри действието се придвижва почти ексклузивно по релси, а основната цел на играещия е да унищожи почти всеки жив индивид на екрана.

С добавена VR функционалност и сюжет, кръстоска между ранните ленти на Гай Ричи и Джеймс Бонд, Blood & Truth е знаков за платформата проект, който в личен план неколкократно ми зашлеви такива визуални шамари, че усетих всяка фибра по тялото ми да потреперва.

За съжаление нямам представа как изглежда играта на стандартния PS4, но на PS4 Pro продуктът на лондончани е една от най-впечатляващата визуално игри за VR, а в съчетание с адекватни слушалки (тези, които идват с хедсета, са в най-добрият случай посредствени) за около 6-7 часа тотално ще напуснеш настоящата ни реалност, влизайки в ролята на бивш военен от британски произход.

Сюжетната линия е силно вдъхновена от класическите британски гангстерски ленти и предлага доволно количество обрати, лош език, британски хумор и запомнящи се моменти. Трудно обаче може да мине за наративна класика, а при преки сравнения с преждеспоменатия Гай Ричи разказът определено не блести. Ако финалът (да не се бърка с финалната сцена, която е смазваща) не беше толкова скучен (въпросният е по-скоро даващ начало, а не предлага развръзка) може би написаното в този абзац би било с малко по-различна тоналност, но не би.

Моушън кепчърингът е с изключително ниво, а актьорите и по-конкретно моделите им, освен че изглеждат досущ като реалните си еквиваленти, се справят отлично и с озвучаването.

Теренът е адски детайлен (за VR игра), а съществуваха не една и две локации, при които просто се спирах, за да съзерцавам околната среда. Чувството за присъствие, че си там, на коренно различно място от невируалната ти същност, е неописуемо. Заден лондонски двор, вечерно време, специфично осветление, навън вали, а ти си там, част от тази атмосфера, част от този друг свят. Магическо е!

При все още ниската резолюция на моментните популярни VR устройства и в частност PlayStation VR, нито една „2D” игра в рамките на последните шест месеца не ми е дала подобен визуален коктейл, който да покачи до такава степен адреналина ми. Честно казано се плаша какво ще сътворят студията на Sony с PlayStation 5 и следващата версия на PlayStation VR.

Защото като гейм разрабочик (включително и на VR продукти) определено мога да установя какви са моментните ограничения, които срещат разработчиците, които трябва да се съобразяват с хардуера на стандартния PS4 от 2013 година и ограниченията на моментната VR технология. Както визуалните, така и тези, свързани с дизайна.

И въпреки това, като цялостно преживяване Blood & Truth буквално ме отвя. Ще станете свидетели на сцени, които никоя нормална 2D игра не може да възпроизведе по подобен начин. Ще усетите емоции, които идват от спецификата на VR хардуера и подобренията в работата на софтуерните инженери и дизайнери в продължение на вече три години.

Прочее, горещо препоръчвам играта с два Move контролера. Моушън контролерите на Sony датират от 2011 година и на практика са създадени за PlayStation 3 (съответно изостават от предложенията на Facebook и HTC), но Blood & Truth e конструирана около техните ограничения и набор от възможности. Така например е възможно носенето на две оръжия (всяко в отделна ръка), възможно е вторият Move да служи като свободна ръка, с която играчът да вади и зарежда пълнители (определено най-якото презареждане на оръжия в игра до момента), да хвърля гранати, да хаква компютърни системи и т.н.

Споменатата поостаряла технология на Move от време на време се изпречваше на възможността ми за тотално потапяне, но за щастие работеше достатъчно добре, че да не почувствам високи нива на фрустрация. Добрата новина е, че Blood & Truth работи и със стандартния DS4 контролер, но преживяването с него е далеч по... статично. За протокола, играх на стандартна степен на трудност, а за по-неопитните желаещи да влязат под кожата на Райън Маркс се предлага и режим, който поне на хартия би следвало да премахне всякакви трудности с напредването в играта.

В заключение Blood & Truth е отлично показно на VR технологията и предвестник на бъдещето на епичните екшън игри, възползващи се от виртуалната реалност. Минусите на заглавието идват най-вече от ограниченията на технологията и споменатия сюжетен финал. Те обаче по никакъв начин не могат да попречат на „Кръвната истина“ да бъде едно от най-лудите гейминг преживявания въобще. Широко вдигнати палци горе, SIE London Studio!

Тагове:
Още от Play