Дулото на снайпера ми едва се подава измежду високите треви, толкова типични за прериите на щата Монтана. В слушалките ми дъни модерно кънтри парче, почерпило доста от труда на легендарния Джони Кеш. Бавно загасям цигарата си и изцъквам с език към вярното ми гризли Чийзбургер. Кафявият мечок все едно прочете мислите ми. Изкачи се ловко по стълбата на стражевата кула и само с появата си изплаши сектанта на върха ѝ. Той мръдна. Главата му едва се показа иззад металното скеле, зад което се беше скрил. Беше напълно достатъчно. Натиснах спусъка и първата ми жертва падна.

Чуха се викове. Сред тях - и ревът на Чийзбургер. Прибрах снайпера и затичах към укреплението с леката картечница M60 в ръка. На кого му пука за тактическо инфилтриране на вражеска база, когато мечката ти е в опасност, нали?

Стигнах точно навреме! Мърляв южняк пристъпваше към милото ми гризли с огнехвъргачка. Едно натискане на спусъка и резервоарът на гърба му гръмна. Двете му съседчета се подпалиха от експлозията. А с тях - и Чийзбургер. Мечокът затича към мен, аз се опитах да побегна от пътя му… и се натресох право на боса на укреплението и няколко експлозивни варела. Едва имах време да пусна една благословия и Чийзбургер се заби в барелите. Гръмна и боса, и мен, и половината укрепление. Камерата започна да се отдалечава драматично от горящите ми останки, докато аз се заливах от смях.

'Murica!

Добре дошли в Хоуп Каунти, Монтана! Където добрият стар експлозивен Far Cry екшън се завръща, придружен от харизматичен злодей с фетиш към жълти очила, разбиващи законите на физиката скунксове и американски селяндури, използващи израза “Броба-Фет”. А Чийзбургер? Той е готин космат бонус.

Добрата стара Far Cry супа с щипка интересни подправки

Гигантски отворен свят. Богатство от оръжия и возила. Една камара странични активности. Опасни животни. И добра история, водена от завладяващ злодей. Far Cry 5 не изневерява на нито един елемент от познатата ни Far Cry формула. Затова и първото и най-точно нещо, което мога да кажа за играта, е: феновете на sandbox жанра ще я харесат, останалите има защо да я изиграят, а за всички преживяването ще е забавно.

Най-новата част от екшън поредицата на Ubisoft обаче вкарва няколко малки, но значими нoвости, които ѝ помагат да изгради самостоятелна същност, а не просто да изглежда като копие на предходните части. Споменах всички тези новости в превюто на играта, но чак сега, след като преминах по-голямата част от кампанията успях да усетя истинската им стойност.

И да се порадвам на малките радости в живота. Като гризлито с диабет Чийзбургер!

Геймплеят е много по-предизвикателен. Дори на нормална трудност ще се сблъскате с врагове и ситуации, които ще ви накарат да премислите тактиката си след първия провал. Допълнителна тактическа дълбочина вкарват системите Guns for Hire и Fangs for Hire. Те ви позволяват да използвате дадени NPC-та и дори животни, за да се бият редом с вас или да ви помагат с изследването на света. Ще трябва да прецените кои от тях да използвате, за да извършите задачата си най-успешно, както и къде да ги разположите за най-висока ефективност.

Обикновеният клас Guns for Hire са хора от региона на Хоуп Каунти, борещи се срещу сектата Project Eden’s Gate, които са способни да отключат полезни умения, след като избият определен брой сектанти. Някои служат за танкове, други са екипирани с базуки, трети могат да се грижат за вашето животинче, ако падне в битка. По-интересни са т.нар. Специалисти, които отключвате след поредица от куестове. Освен че са в пъти по-силни от стандартните войници (Чийзбургер на практика е космат танк), всеки от тях има интригуваща история и собствен характер. Можете постоянно да си говорите с тях, да разбирате мнението им за случващото се и да ги оставите да ви забият в главата фрази като “Джеронибро!”.

Типично в южняшки стил redneck хуморът е в изобилиe

Премахването на Mini Map интерфейса може да не звучи като нещо супер голямо, но веднага ще усетите свободата, която липсата му дава в гигантския свят на Хоуп Каунти (това е най-голямата карта, която Far Cry игра е имала досега). Във всяка посока, в която поемете, ви очаква нещо. Може би ще е малко, може би ще е голямо. Вероятно ще е някое от стотиците NPC-та, с които можете да побъбрите. Да чуете за ужасите, които малкият човек преживява под лапите на зловещата секта Project Eden’s Gate, и това да ви насочи към някое укрепление, криещо повече от две дузини сектанти. Има шанс да откриете насоки за заровени ресурси и писма и радиозаписи, разказващи още за историята на Хоуп Каунти. Или пък да превърнете шосето в парад на взривените с базука пикапи на сектантите.

Всички тези малки неща, които сме виждали и в други Far Cry игри, тук са преоблечени в логична за света на Хоуп Каунти кожа. Но не това е голямата разлика, а т.нар. Resistance Meter. Всяко дори малко покушение срещу Eden’s Gate, като освобождаване на заложници например, ви носи точки. Те изобразяват колко голям отпор сте успели да организирате в съответния регион, в който се намирате. Колкото повече отпор трупате, толкова по-често ще заварвате как бунтовници се бият срещу сектанти. Ще виждате как действията ви имат смисъл. Как светът на играта се променя заради вас. И през цялото време ще усещате тежката ситуация, в която се намира регионът - било заради коментарите, които чувате от собствените си партньори, от хората около вас или защото сте попаднали на поредното жертвоприношение.

Куестовете, които не са обвързани с Resistance Meter-а, са ключови за развитието на героя ви чрез Perks системата. В менютата ви чакат огромни списъци с предизвикателства от рода на “улови 5 сьомги” и ще бъдете възнаградени за това с Perks точки, за да подобрите уменията си или да научите нови такива. Хубавото е, че дори няма да ви се налага да ловите тези предизвикателства. Геймплеят и светът са достатъчно въвличащи и забавни, че просто да се шляете или да нацелите “онази сърна там” (защото кой не се кефи да стреля по неща във Far Cry игра?) и ще получите точките. Освен това прогресът ви през Perks системата е валиден и може да бъде развиван през мултиплейъра. Т.е. всички бонуси, които трупате в соловата, кооперативната или мултиплейърната част на играта, ще важат и за останалите.

В превюто бях обещала да отговоря на един важен въпрос. Дали интеграцията на страничните активности в главната сюжетна линия успява да ги спаси от еднотипния им характер, толкова типичен за задачите в игрите с отворен свят. Е, отговорът е “не". Повечето куестове си приличат - отиди някъде, убий сектанти, вземи награда, - но тази допълнителна тежест, която се бележи с Resistance Meter и Perks системите, ги прави най-малкото значими. А организирате ли достатъчно голям отпор - от ловеца се превръщате в плячката и е време да влезете в мисия от главната сюжетна линия.

Едно зловещо американско семейство

Вече многократно изразих адмирациите си към главния злодей на играта - Джоузеф Сийд. Да видя по-голяма част от историята само затвърди това мнение. Нещо повече, сега не само той ми е влязъл в главата, а и цялото му семейство.

Джейкъб, Джон и Фейт Сийд са продължения на волята на “Светия Баща”. Всеки от тях контролира по един регион от гигантската карта на Хоуп Каунти и в него налага с ужасяващи методи и настървение влиянието на Eden’s Gate чрез пропаганда и садистични генерали (страничният куест около The Cook е повече от отвращаващ). Няма да влизам в подробности около наративните линии и характерите на тримата Сийд. Всяко разкритие има потенциала да развали историята за вас, а тя наистина си заслужава. Мога само да споделя, че сюжетът около Джейкъб Сийд е колкото логично продължение на характера му, толкова и горчив урок, който ще ви накара да си повтаряте под носа “Всичко е въпрос на гледна точка” и “Шегуваш се, нали?!”. Фейт от своя страна е дразнещ и междувременно смразяващ кръвта персонаж ала Мария Магдалена, а Джон е просто садист с готина брада. Но никой от тях не стъпва на малкия пръст на Джоузеф Сийд. Още на втората ви среща с него ще разберете, че религията, вярата му в края на света и милитаризираната му секта са само върхът на айсберга.

Семейство Сийд са злодеи, към които няма как да не бъдете привлечени. Дори това привличане да се състои само в нездравословното ви любопитство, което не води до нищо хубаво за мълчаливото ви аватарче. Те ще ви накарат да си зададете много екзистенциални въпроси и дори да поразсъждавате върху религиозния фундаментализъм в нашия свят. Но от една доста ограничена гледна точка.

За разгръщането на чара и шекспирианския им характер огромна роля играе начинът, по който историята е разказана. Белият лист, който представлява немият ви протагонист, просто няма значение. Фабулата се разкрива пред вас все едно гледате филм и актьорите просто гледат директно в камерата. Усеща се дистанция. Не сте част от играта, а просто свидетел на случващото се. Това няма как да не ви извади от блажения унес, в който Far Cry 5 е способна да ви вкара. Фактът, че светът реагира на действията ви, започва да избледнява по важност, защото виждате, че не сте част от голямата история. Рискът на Ubisoft с немия протагонист наистина не се отплати тук и вкарва леко горчив привкус в едно иначе добре подготвено ястие.

Въпрос на нагласа

Както казах и в превюто ми: бях скептично настроена към Far Cry 5. Играта не e типичен пример за това, какво харесвам, а поносимостта ми към игри с отворен свят е крайно ограничена. Но опасният ѝ чар, готиният саундтрак и запомнящите се герои си намериха местенце в списъка "препоръчай на приятел". Far Cry 5 е игра за хората, които търсят нещо, с което да се забавляват. И лично аз с удоволствие бих я преиграла кооперативно. Мултиплейърът не е нещо специално, но добавя още забавно съдържание към вече веселия пакет. Геймплеят е достъпен и междувременно предизвикателен. Историята има огромен потенциал и като изключим няколко слаби момента, предизвикани от крайно ограничение на това, какво можете да правите по време на главни мисии, успява да го реализира. Тук ще спомена единствения “бъг”, на който попаднах по време на изиграването ми. NPC-та из света започнаха да говорят за ситуация, която не се беше случила. И така провалиха един иначе интересен обрат.

Хоуп Каунти е наистина красив!

Като PC геймър няма как да не спомена и колко добър е PC портът. Именно него имах удоволствието да играя. С личната ми старичка машина, оборудвана с GTX 980 и Core i7 4770K, играех почти на ултра графики, като кадрите в секунда варираха между 40 и 80 (Shadows на Low и изключен Motion Blur). Странна амплитуда, но съм сигурна, че това ще бъде оправено с излизането на официалния драйвер на Nvidia за играта. Портът има и доста широки възможности за настройка, включително поддръжка на Tobii Eye Tracking и специален профил за периферия на Corsair.

Far Cry 5 наистина успя да ме изненада и да надмине очакванията ми. Дали е шедьовър на гейминга? По-скоро не. Но има един тон неща, които я правят дяволски забавна игра. Както се казва, за всеки влак си има пътници. За пикапите, кънтрито и мечките на име Чийзбургер важи същото.

Оцени:
Рейтинг: 5
Най-четени
Всички

Кои от вас спечелиха големите награди от гласуването в годишната класация на HiComm

30 | 12.12.2018
Още от Play

Project CARS 3 се отправя към пистата

0 | Преди 12 ч.