Предвид факта, че Supermassive Games е студио, което харесвам и уважавам, ще опитам да бъдат кратък в описанието на новия им продукт, носещ името The Dark Pictures Anthology: Man of Medan.

Кратък, защото Man of Medan е по-скоро разочароваща игра. В основата си тук представеното заглавие е духовен наследник на PlayStation 4 ексклузива Until Dawn. Последната е една от най-добрите трактовки на тийн хорър/слашъри на териториите на гейм индустрията и към днешна дата отново силно бих я препоръчал на хора, които не са отявлени геймъри.

Man of Medan се опитва да твори история по отъпканите от Until Dawn пътеки, но може би поради липса на време, по-голям бюджет или напуснали хора от оригиналния екип крайните резултати бледнеят.

С няколко думи за жанровата принадлежност на подобен тип заглавие - Man of Medan е приключенска игра, която може да се играе както самосиндикално, така и с приятели (онлайн и офлайн). При нея основната движеща сила не е някаква гениална геймплейна механика, а сюжетната линия, базирана на изборите на различните персонажи.

В този смисъл, ако сюжетът издиша, то единичното изиграване губи почти всякакъв смисъл. И за съжаление в конкретния случай имаме не особено интересна в основата си история, която същевременно не е и много добре разказана. Без да навлизам в детайли, докато в Until Dawn стереотипната природа на персонажите беше изключителен бонус за вкарването на играча в образите на екрана, то в Man of Medan говорим за опит за представяне на по-реалистични и близки до нашето модерно ежедневие герои. Голяма част от които просто не желаеш да срещаш по никакъв начин извън, примерно, работната си среда. С други думи скука, протяжност и крайна студенина. Тоест, ако случайно имаш намерение да се забавляваш самосиндикално с Man of Medan, то лично аз препоръчвам алтернативни забавления.

Прочети още: Samsung изоставя LCD панелите? Не, точно обратното!?

Отново ще натъртя, че целенасочено държа този текст да е максимално кратък поради простата причина, че харесвам Supermassive Games, а в конкретния случай ми е ужасно трудно да открия позитиви. Като разработчик на развлекателен софтуер знам колко е сложно да уцелиш струните на конкретен играч, да влезеш под кожата му. Да го накараш да проумее какво самият ти искаш да разкажеш и представиш на екрана. Но поне в мое лице британците са свалили много качеството спрямо споменатия няколко пъти Until Dawn.

И ако качеството на сюжетната линия може да бъде адски субективно понятие, а скоростта на действието да се понрави на някого, то техническите параметри на играта си страдат на бинарно ниво.

Man of Medan използва Unreal 4 (срещу Decima при Until Dawn) и определено не е задължително лошо изглеждаща игра. Напротив. Проблемът обаче идва на първо място от оптимизационните цикли. Дори след повече от пет пача играта попъпва текстури като за световно (играх PS4 Pro версията), а понякога дори не зарежда детайлните такива. Стриймингът на асети работи, но не и плавно, съответно преходите между отделните сцени страдаха от това. За силно кинематографично заглавие това е сериозен недъг. Играта поддържа HDR, но в случая говорим за една от най-лошите имплементации, на която съм ставал свидетел. Предвид по-тъмната визуална природа по идея има мегдан за адски изпъкващи хайлайти на динамичните лампи например. Лошото е, че липсват каквито и да е ингейм настройки за HDR и въпросният също така не може да се изключи. Предвид факта, че съм работил с HDR при Unreal 4, смятам, че англичаните просто са пуснали HDR поддръжка, без осветлението да е оптимизирано за по-широката цветова гама на технологията. Жалко.

Прочети още: Този робот ще засрами и най-големите гимнастици (ВИДЕО)

Последният елемент, на който искам да обърна внимание, са лицевите анимации. Трябва да подчертая, че моделите са адски детайлни, материалите са убийствено реалистични, същото се отнася до голяма степен и за анимациите на телата на персонажите. Тъй наречената uncanny valley теория, валидна например за хуманоиди роботи, обаче важи с пълна сила и за Man of Medan. А именно, въпреки адски детайлните модели на персонажите, последните просто не изглеждат истински. Изглеждат твърде "артифишъл", далеч дори от най-добрите лицеви анимации при PS3 заглавия като The Last of Us. А това при дигитална творба, която разчита почти ексклузивно на близки кът сцени, за да разказва своята история, ами, не е добре.

Цялостно обаче визията и звукът са по-скоро едни от силните страни на Man of Medan. Интериорът, макар и немного разнообразен, е изключително детайлен. Художниците на Supermassive Games са се справили отлично при избора на конкретни материали и осветление (въпреки че както споделих, въпросното не е мислено за HDR). В не един и два кадъра играта действително изглежда като AAA заглавие. Звуковият дизайн е отличен – ембиънт звуците създават търсената атмосфера и специфични настроения, но предвид лошия сценарий и за съжаление не много качествен каст, част от споменатите настроения се губят. Голямото актьорско име в случая е Шон Ашмор, който играе добре въпреки текста, който трябва да чете. Честно казано, останалите актьори поне за мен са крайно непознати, а предвид представянето им в Man of Medan, не се и учудвам. Отново искам да подчертая обаче, че цялостното им екранно излъчване не е задължително да е базирано на липса на актьорски качества, а по-скоро на сценарната вакханалия, която е трябвало да пресъздадат.

Ок, този текст въпреки всичко си набъбна, при това основно с негативни въжделения. За съжаление мога лесно да продължа да изброявам такива.

Ще завърша обаче със спасителната сламка на този продукт, който за щастие не се продава и на пълна цена. Кооперативният мултиплейър. От години се събираме при премиерите на подобен тип заглавия с приятели, които не е задължително да са отявлени играчи, и се забавляваме неистово. Идеята до петима (в тук разглеждания случай) души да управляват конкретен главен персонаж и да вземат решения, които могат да не се понравят на някого от присъстващите, е просто разкошна.

При кооперативна игра сюжетът и сценарият в частност на Man of Medan не се превръщат магически в такива, реализирани от братята Коен. Но е далеч по-интересно и по-важното – сюжетни дупки са леко запълнени посредством допълнителни сцени, които просто не присъстват в единичната игра.

Истината е, че при още няколко драфта на сценария и допълнителни 3 - 4 месеца техническа оптимизация първата история от The Dark Pictures Anthology: Man of Medan можеше да бъде далеч по кохерентен продукт. Да се изчистят елементи като изключително бавното начало, лошите преходи заради неоптимизираната стрийминг система, осветлението да се оптимизира и за HDR (това би дало съвсем различен облик на толкова визуална игра). И тук мога да изброявам продължително как дребни неща, тъй наречените QoL елементи, можеха да направят цялостното преживяване далеч по-въздействащо. В края на първата история присъства тийзър на втората. И след споменатия край на първата все още съм почитател на работата на Supermassive Games, но се надявам вторият епизод да е значително по-добре отлежал...