След доволно количество време, прекарано с PlayStation Classic, стигнах до заключението, че този продукт е правен за мен. За играчи като мен. За хора, живели пълноценно в рамките на лудата последна декада на предходния век. За богоизбрани, споделяли стая с оригиналния PlayStation. За отворени хлапета, мечтали със саундтрака на Wipeout, чупили си главата с Trainspotting вдъхновения и сънували мокри сънища с участието на особено кубичния модел на Лара Крофт реколта 1996 година.

РЕТРОградна епопея

Истината е, че основната притегателна сила на модерните ретро конзоли е носталгията. Носталгия с включен капслок. Замислих се също, че причина да не посегна към предходните опити на Nintendo за ретро конзоли се състоеше във факта, че преди оригиналния PlayStation бях чистокръвно SEGA Kid. Mega Drive беше първата конзола, която закупих със собствени финикийски знаци през пролетта на 1994 година. В края ѝ направи дебютът си в Япония и PlayStation.

И независимо че инвестирах до последно в конзолите на SEGA (Saturn и Dreamcast бяха мое притежание), основната част от личните ми младежки гейм преживявания бяха именно пред класическата конзола на Sony. О, какви преживявания!

Мисъл в три измерения

Споменах в първия ни текст по темата PS Classic, че ми е любопитно как скейлват игрите за конзолата на модерни 50+ инчови телевизори. А всъщност прекрасно знаех какво ме очаква, предвид факта, че имам закупени през PSN близо 70 оригинални PlayStation заглавия, към които се връщам посредством PlayStation 3. "Картинката", разбира се, е 90-арска до крайност. Спрямо first party игрите за PlayStation 4 тези за оригиналния PlayStation са архаични. В някои случаи не само от визуална гледна точка. Именно в тази архаичност обаче се състои голяма част от чара им. Защото по един много първичен начин те образуват машина на времето, която ни връща в годините, в които стартира налагането на 3D в игрите. В годините на вихрен кубизъм по отношение на моделиране на... всичко. В годините на фул моушън видеата преди началото на всяка игра. Във времената на изцяло нов за тогава начин на потапяне в триизмерна околна среда. Във времената, в които започнахме да мечтаем в три измерения.

Въобще цялата идея да се впусна в щателни размишления относно технологичното изпълнение на PS Classic и в частност неговите игри би била знак, че тотално не съм разбрал значението и притегателната сила на продукт като тук представения. И повярвайте ми, от гледна точна на гейм разработчик с прясно издадена и прилично комплексна игра в три измерения мога (и искам всъщност) да кажа много неща. В основата на повечето е най-вече преклонение към разработчиците от онези времена, защото, драги ми читателю, тези хора са били истински магьосници предвид хардуерните (че и софтуерни) лимитации, при които са творили.

Хард софтуерът ми го говори...

Както вече споменах в предходните текстове, изработката на PS Classic е тотално преклонение към оригиналния хардуер. Тотално и изключително акуратно. PlayStation Classic стои по един особено възвишен начин, поставен редом до персоналните ми PlayStation 3 и PlayStation 4 конзоли.

И да, с 20 игри няма как да бъде обхванат изумителният каталог от заглавия, които предлага PlayStation. От друга страна, като изключим може би оригиналния Rainbow Six (наистина нямам идея как е попаднал след 20-те избрани игри – бел. ред.), всяко от останалите деветнадесет заглавия носи духа на деветдесетарската PlayStation епоха. Като започнем от Tekken 3, Destruction Derby и Rayman и стигнем до Final Fantasy VII, Resident Evil, Oddworld: Abe's Oddysee, Grand Theft Auto и Metal Gear Solid, всяко едно от тях е понесло със себе си класическия статут на PS1 ерата и до голяма степен е готово за още едно изиграване. А защо не и дебютно изиграване.

Фактът, че мини конзолата се предлага с два геймпада, означава също, че Tekken 3, Super Puzzle Fighter II Turbo и Battle Arena Toshinden могат да бъдат играни в духа на другарското дигитално ступване. И особено първите две игри продължават да се играят превъзходно двадесет години след своите премиери.

Бих предпочел също така Sony да беше избрала вариант, включващ един Dual Shock 1 контролер, плюс един стандартен, но подобно решение от друга страна би оскъпило изработката на целия продукт, а оттам вероятно повишило и цената му. Последната на българския пазар е 199 лв.

Единствената игра, която обаче е практически невъзможно да се играе, е споменатият Rainbow Six. Останалите софтуерни творения се играят прилично. Нещо повече, самият аз навремето започнах да използвам DualShock в края на 1998 година. Тоест съм се насладил на класики като Metal Gear Solid, Final Fantasy VII, Resident Evil и Oddworld: Abe's Oddysee именно с оригиналния PlayStation контролер. Прочее емулацията на игрите в PlayStation Classic е адекватна. Като минус обаче мога да вмъкна малката подробност, че част от игрите, които се предлагат, са в PAL формат. Това означава, че въпросните заглавия вървят при по-ниски кадри за секунда.

Burdega за финал

Burdega e култовата реплика на маската от Crash Bandicoot Aku Aku, която описва по изключително адекватен начин PlayStation 1 периода. А именно такъв на болезнена креативност и дива джунгла по отношение на дизайн и опипване на всичко ново и триизмерно, свързано с разработката на игри. В този смисъл PlayStation Classic е (комерсиално) напомняне, носталгичен къс история, който с удоволствие ще демонстрирам след няколко години на новородения ми син.

Разопаковахме PlayStation Classic – комплектът включва приятна изненада (ВИДЕО)

---

Samsung QE85Q900R - 8К ТВ рез(в)олюция (РЕВЮ)

Тагове:
Най-четени
Всички

Galaxy Note 10 с нов чипсет. Вече е властелинът на производителността

125 | 18.07.2019
Още от Play

Извънземен Хитлер язди T-Rex! Сега вече съм виждал всичко (ВИДЕО)

80 | 19.07.2019