Дивият запад - една наистина интересна тематика, слабо използвана в игрите от край време. Но през 2010 година сякаш почти от нищото Rockstar San Diego направи най-пълното уестърн изживяване, което сме виждали до момента. Това беше Red Dead Redemption. Днес, осем години по-късно, е време и за неговото продължение. В следващите редове ще разберете как изглежда то и заслужава ли си да отпрашите с кон към залеза.

1889 г.: една одисея на запад

Стартът на играта идва 12 години преди събитията в оригинала, когато Дивият запад е наистина див. Ако първата игра беше свързана с това как един бандит трябва се справи с това, че е остарял и заплашен от изчезване, тъй като цивилизацията на 20-ти век навлиза и пограничните райони са опитомени, продължението показва процеса на това опитомяване във всичките му форми на насилие и размирици. Вие сте Артър Морган, ветеран от същата група престъпници, които ловихте в ролята на Джон Марстън в оригиналната игра, и застанал на ръба на своето изчезване.

Дивият запад се свързва с два типа местности - типичните погранични градчета и пустошта около тях. Rockstar явно добре са си свършили работата, защото по време на странстванията ще видите не само пустини с храстчета и кактуси, но и много повече - хълмове, планини, прерии, долини, по някое ранчо тук-там, разрушени и изоставени градове, гробища, мини. Тъй като придвижването тук става на кон, колкото и да са бързи тези животни (ако прекалите със сръчкването им обаче, ще бъдете изхвърлени на земята), те не са автомобили, така че не очаквайте невероятните скорости, които един спортен автомобил от GTA може да развие. Точно заради този факт картата ще ви се стори огромна. Заради разнообразието от терени обаче природата е далеч от скучна.

По пътя си ще видите стотици диви животни, като например птици (дори има предизвикателство, при което убиването им ви прави по-точни), мустанги и мечки, които можете да ловувате - убийте ги, вземете им кожата и я продайте в магазина в близкия град за малко бързи пари. Но не е изключено някои от животните да нападнат и вас, което може да доведе до неприятен край за коня ви и дори самите вас, но пък доставя една сладка тръпка, докато галопирате към следващата си дестинация. В типичен уестърн стил можете да си хванете див кон с ласо и с миниигра да го подчините или да откраднете нечий от завързаните пред кръчмата в града, но ако прекалите с това, може да изпратят ловци на глави по дирите ви.

Като на пощенска картичка

Най-добре разбирате колко голяма е картата, когато отидете в горния край на някой хълм и погледнете във всички посоки - изглежда на хиляди километри надолу, а гледката е невероятна със своите мащаби. Тук е богатият граничен град Сент Дени, тук са блатата на Лемойн и зелените простори на Уест Елизабет. Това е карта, която пресъздава визията на Rockstar за гледките и звуците на американския югозапад от края на XIX и началото на ХХ век. Това е като една минала Америка, едновременно безнадеждно стара и невероятно убедителна.

Мотаенето из голямата местност нямаше да е толкова приятно, ако играта не изглеждаше добре. Дори днес, в края на това конзолно поколение, графиката е чудесна и изстисква всичко от машините. Красивото голямо небе, топлите залези и студените нощи - сякаш почти можете да ги усетите през телевизора си. Ясно ще виждате, когато изведнъж пред слънцето премине облак - над вас се смрачава, а отпред е осветена част, допринасяйки за усещане за минаващо време в пълния цикъл на ден и нощ. Всичко изглежда като оживял пейзаж на американския художник Алберт Бийрщат, от чиито произведения авторите са се вдъхновявали.

Между две епохи

Като геймплей играта е без забележки главно защото всичко, което очаквате да има в един уестърн, го има и тук. Свободно яздене и ходене от град в град, игри с карти и зарове (а след това можете да станете и да надупчите партньорите си), сбивания, пиене на уиски в бара, дуели по улиците, масивни престрелки с множество бандити, стреляне с онези прочути картечници "Гатлинг". Намерили са място дори и няколко стелт мисии, в които противниците ви сравнително адекватно се прикриват, местят се, викат и си помагат. Арсеналът в играта е достатъчно богат - от култовия Colt и подобни на него пистолети, през стандартни за Дивия запад пушки, през полуавтоматични версии на тези оръжия (все пак е 1899 г.) и тихи, но смъртоносни ками за мятане и коктейли „Молотов", та до споменатите картечници, всичките със звуци, каквито се очакват, допринасяйки за страхотната атмосфера. За реалистичното поведение на простреляно NPC и търкаляне при падане от склонове се грижи енджинът за анимации Euphoria (както и за забавното залитане на героя ви, когато прекалите с уискито). Играта е изградена върху енджина собствено производство RAGE на Rockstar, но за разлика от GTA V, която ползва същата двойка софтуер, тук графиката е кристалночиста, докато във втората има един лек ефект на размазване.

Друг аспект, доразвит от поредицата GTA, са случайните срещи с хора - ще намерите всякакви чудаци, които ще ви молят за услуга. Някои от тях имат поредица от свързани мисии, което прави света да изглежда като много повече от просто игрална площадка за вашия куест и нищо повече. Понякога в тези мисии ще можете да решите дали да помогнете или не, а в свободното странстване пък действията ви ще влияят на това, как реагира светът около вас, когато се появите някъде. Е, ролевият елемент в Red Dead Redemption 2 е минимален в сравнение с новата Assassin's Creed: Odyssey например, но е приветствана новост.

Когато натрупате повече положителна репутация, ще имате например намаления в някои магазини и ще получавате двойно повече пари от изпълнение на странични задачи. Базата на бандата ви е като лагер, който може да използвате за ъпгрейди. Като структура мисиите са относително консервативни и залагат на добре изпипания модел, при който с групата си трябва най-напред да стигнете до дадено място, докато слушате разговорите на спътниците си. Там изпълнявате задачата си и отново се връщате в отворения свят. Балансът между линейни мисии и свободата извън тях е добър и позволява на действието да се движи с избрано от вас темпо.

Заедно към залеза

Музиката в играта е просто перфектна и изпълнена главно от инструменти, характерни за онова време. Бавни спокойни мелодии звучат по време на странстванията ви, а в мисиите бърза надъхваща музика ще ви държи в атмосферата, карайки ви да се чувствате като истински каубой.

И въпреки всичкото това съдържание Rockstar отново са добавили малки детайли, които завършват картината на този страхотен свят. Например можете да отключвате и други костюми, а когато играете продължително, облеклото ви става видимо прашно. Поплувайте малко в близката река и дрехите ви пак ще са като нови. Друг пример е напълно работещата влакова система в играта - влаковете спират на спирките, а вие можете да се качите, да седнете и да проследите пътя до следващата гара или да се мотаете в купетата по време на движение. Разбира се, тъй като говорим за игра със истинска свобода, можете да правите и всякакви щуротии тип GTA - например в случая да сложите двуколесна каручка заедно с коня на релсите и да видите какво ще стане, когато влакът дойде.

Основният проблем е, че при всичкото това богато съдържание, неминуемо в един момент сте заплашени да се удавите в него. Red Dead Redemption 2 носи и чувството за каубойски симулатор - бавен, тромав и досаден, дори когато повечето неща са интересни сами по себе си.

Но със своя страхотен жив свят, интересна история, чийто завършек ще ви накара да запомните героя завинаги, и множеството неща за правене Red Dead Redemption 2 все още стои като най-добрата уестърн история, която може да напишете сами.