Началото на годината е и в технологичния свят това значи само едно – CES. Едни от най-големите компании се надпреварват в Лас Вегас коя ще покаже най-впечатляващ прототип на нещо невиждано и иновативно. Това ме накара да се замисля за технологиите, които биват показвани и след това трябва да чакаме години, преди да имаме какъвто и да е достъп до тях.

Ако следите изкъсо бранша, то тогава може би има едно име, което веднага изплува в съзнанието ви – Tesla. Колкото и да е добър маркетингът от страна на Илон Мъск, истината е, че компанията почти никога не спазва първоначално зададените срокове.

Cybertruck беше представен през ноември 2019, а все още дори не е започнало масовото му производство. Нещо повече, по последна информация то трябва да стартира в края на 2022 и направилите предварителни поръчки да получат автомобилите си през 2023. Малко след като самият Мъск обяви тези срокове, те бяха премахнати от сайта на компанията.

Още по-куриозен е случаят с Roadster, който бе обявен през вече далечната 2017, а се очаква производството му да стартира през 2023. Дори този план да се осъществи, едва ли купувачите му ще го получат преди 2024, което значи, че са чакали цели 7 години за колата си. Tesla са автомобилна компания и щом се бавят толкова с представянето на нови автомобили, какво остава за робота, който показаха преди няколко месеца?

Защо не сме видели човекоподобен прислужник от Boston Dynamics, чиито видеа на роботи циркулират от години в социалните мрежи? Защо Sophia, свръхреалистичният робот, който даваше интервюта още през 2017, не е развит до степен, която да е практична в ежедневието? Защо всъщност никоя друга компания не е излязла на пазара с подобно предложение? Нека поговорим за това.

Лошата новина

Да си го кажем направо – човечеството дори не е близо до това да създаде хуманоиден робот, който да върши домакински задължения. Може би някои ще се опитат да опровергаят тази хипотеза, давайки за пример Atlas, робота на Boston Dynamics, който визирах малко по-рано. Оставям още едно негово видео, за да се порадваме на уменията му.

Проблемът е, че колкото и да са впечатляващи, конкретно тези прототипи са програмирани да извършват единствено предварително зададените им действия. Тоест, независимо дали става дума за танц или преминаване на трасе с препятствия, всяко малко движение е предварително симулирано с анимиран 3D модел на робота, както и самото трасе заедно с маршрута, който трябва да бъде изминат. След това информацията бива разбита до нули и единици и изпратена до робота, който си я конвертира и прилага в реална среда.

Точно тук идва и проблемът. 99% от населението не можем да чертаем подобни 3D модели и след това да ги задаваме като команди на съвсем различен хардуер. Дори да можехме, нямаше да е рентабилно, понеже щяха да са ни необходими часове само за да накараме робота да нареди съдове по масата.

Следващият аргумент е, че разполагаме с изкуствен интелект, така че защо не прикачим един голям кибер мозък към дадено тяло? Проблемът далеч не е, че никой не се е сетил за това досега, а че подобен мозък просто не съществува. Едно е да създадеш робот, който изпълнява ОПРЕДЕЛЕНИ задачи в лабораторна среда, съвсем различно нещо е да го накараш да оперира инстинктивно в света навън.

Всеки от нас използва куп смарт устройства, които могат да изпълняват определен набор от функции, ограничени от хардуера, с който разполагат. С други думи, ако искаме робот, който да сменя изгорели крушки, от инженерна гледна точка няма логика да го оборудваме с 2 чифта крайници. Достатъчно е едно подвижно рамо, което може дори да е прикрепено към стена, и сензор, който да открива разположението на лампата.

Поради същата причина не сме измислили човекоподобни роботи, които да ни носят на ръце от точка А до точка Б, а разполагаме с автомобили, които използват колела, за да изпълнят много по-ефикасно задачата.

Към момента, ако искате да смените крушка, най-ефикасният начин е да го направите сами. Ако искате да смените 1000 крушки, тогава викнете цяла бригада, за да стане по-бързо. Просто не съществува „генерален“ изкуствен интелект, който може да сменя крушки във всяка дадена среда. Ако обаче имате нужда да смените една и съща крушка 1000 пъти, това вече е перфектна задача за един робот.

Истината е, че сме много далеч от това да преминем от „Сири, ще вали ли днес“ до „Сири, донеси ми чадъра“. Начините да бъде ускорена тази транзиция са, ако се появят извънземни и ни подарят подобна технология или станем свидетели на един от най-големите технологични пробиви на новото десетилетие.

Добрата новина

Все пак има светлина в края на тунела. Наскоро група учени публикуваха изследване с тематика, въртяща се в сферата на по-умния изкуствен интелект. И преди сме чували това, но този път е малко по-различно. Идеята е да бъде дадена повече свобода на действие на изкуствения интелект. Може да прочетете научния доклад ТУК.

Процесите в нашите мозъци се извършват чрез алгоритми и архитектура, но има още нещо, което е от ключово значение за правилното им опериране. Според изследователите тази „тъмна материя“ са социалните взаимодействия. Те твърдят, че AI трябва да е способен на „субективно осъзнаване“, за да развие нужните неврологични връзки, необходими за показване на напреднало познание.

Да бъде изобретен изкуствен интелект на същото интелектуално равнище като Хомо сапиенс, не е само въпрос на създаване на по-големи и по-мощни суперкомпютри, които да са способни на по-бързи изчисления. Настоящите AI системи дори не се доближават до когнитивните способности на човека. За да бъде преодоляна тази разлика, изследователите смятат, че има три ключови фактора – биологична правдоподобност, времева динамика, социално въплъщение.

Аспектът на „биологичната правдоподобност“ включва създаване на AI архитектура, която имитира човешкия мозък. Това означава да бъде имплементиран подсъзнателен слой, който е различен от динамичния слой на съзнанието, но е свързан с него. Тъй като нашето подсъзнание е свързано с контролирането на тялото, учените изглежда предлагат изграждане на AI с подобна връзка мозък-тяло.

Що се отнася до „времевата динамика“, изследователите са на мнение, че роботите трябва да могат да съществуват в обществото по същия начин, както хората. Нашият ум не просто интерпретира информация, а я обработва в зависимост от средата. Придобиването на подобна „осъзнатост“ несъмнено е едно от най-сложните предизвикателства.

И това ни води до „социално въплъщение“, което по същество е буквално създаването на тяло за изкуствения интелект. Изследователите твърдят, че AI трябва да е способен на социално взаимодействие при равни условия. Тук вече се пораждат и морални въпроси като трябва ли машините да имат права и необходимо ли е да наподобяват истински хора до степен, която би ги направила трудно различими?

В крайна сметка няма ясен път към AI на ниво човек към момента. Учените се опитват да обединят световете на когнитивните и компютърните науки заедно с инженерството и роботиката по начин, който не сме виждали досега. Казано накратко – едва ли скоро ще имаме хуманоидни роботи.

Снимки: Unsplash

Вижте още: Този робот е по-добре обучен от домашен любимец (ВИДЕО)