Ако и вие като много хора имате ирационален страх от паяци, може да се разочаровате от факта, че животът в космическото пространство без лазещи твари не е достатъчен за облекчаване на параноята. Страдащата от арахнофобия астронавтка Меган Макартър наскоро сподели пост в Twitter за своите вродени реакции към плаващия прах на МКС. Тя беше специалист по време на мисията STS-125, а сега Меган служи като пилот на съвместната мисия Crew-2 на NASA-SpaceX, която стартира на МКС в края на април.

Микрогравитационната среда на Международната космическа станция означава, че малки парченца отломки - прах, парче храна и др. - могат леко да се носят наоколо, понякога преминавайки през вашето зрително поле при безцелното им пътуване из тесните космически помещения. В своя туит Макартър разкри, че въпреки че е прекарала 100 дни на (най-вероятно) свободната от паяци Международна космическа станция, тя все още има инстинктивно отрицателна реакция на плаващи отломки, реагирайки за кратко като на потенциална среща с лазеща твар, преди да потуши усещането с напомняне, че в Космоса няма паяци.

Изживяването на Макартър звучи напълно разумно за всеки, който страда от ирационален страх от паяци, разбира се. Силната реакция към тези малки същества често е незабавна и автоматична, като тялото се хвърля, за да се измъкне от ситуацията, преди умът да навакса, за да успокои ситуацията. Като се има предвид уникалната среда на МКС, отломките вероятно плават в нулевата гравитация със същите бавни, подскачащи движения като паяк в мрежата си, предизвиквайки несъзнателната реакция на тялото.

Снимка: NASA

Виж още: Куче робот помага на SpaceX за ракетата, която ще ходи до Марс (ВИДЕО)