Напоследък доста се говори относно това, че едва ли не в Тибет е открит нов вид хора – напълно различни от останалата човешка раса. Тъй като Тибет е разположен на височина четири хиляди метра над морското равнище, налягането на въздуха там е едва две трети от нормата. На платото царуват ниските температури и почти няма растителност, което го прави крайно негостоприемно и сурово място за живот. Според последните проучвания причината за необикновената издържливост на тибетците може би се крие в наличието на гени от т.нар. Денисов човек (Homo denisova). Расмус Нилсен от Калифорнийския университет в Бъркли (САЩ) и колегите му неочаквано са открили още един случай на контакти между денисовците и нашите предци, опитвайки се да открият тайната на това, как жителите на Тибет издържат в условия, в които не могат да оцелеят представителите на нито един друг народ на Земята. Кои са тези денисови хора и доколко са различни от съвременния Homo sapiens?

 

Всичко започва в Алтай

Алтайските планини са разположени по такъв начин, че да се населят с многобройни миграции от различни двуноги същества е било просто невъзможно. От една страна, е обширната равнинна част от степи, простираща се от Енисей до Карпатите, която е била истинска „врата за народите“ (обикновено така е била наричана тази част, която минава между Уралския хребет и Каспийско море). От друга страна, са планините – пустини, откриващи пътя към Далечния изток и Югоизточна Азия. Алтай въплъщава в себе си множество интересни и тайнствени места, сред които е и знаменитата Денисова пещера – в нея винаги е сухо, а отворът в горната и част дава светлина и служи за естествен комин за отвеждане на дима. Затова изобщо не е чудно, че в нея от стотици хиляди години са намирали убежище много представители на рода Homo, започвайки от неандерталците, които са се установили тук преди 280 хиляди години. Тук са оставили своята следа и хората от различни исторически епохи – тюрки и гуни, създатели на обширни номадски империи. През целия този гигантски промеждутък от време хората са живели тук, създавали са инструменти, яли са и са си поделяли хванатите по време на лов животни – тук са открити кости от магаре, як, носорог, хиени. По този начин под естествения покров на пещерата са просъществували няколко различни културни слоя, като тук може да се намерят много артефакти – свидетели на живота на различните и обитатели. И ето че през март 2008 г. учените обявяват, че са открили част от пръст на дете от женски пол, което е живяло приблизително преди 41 000 години. Това се оказва знаменателно откритие, тъй като въпросните останки са единственото намерено свидетелство, което разкрива наличието на нов, непознат досега вид човек, наречен на името на пещерата – Homo denisova.

 

Информативните кости

 

Изненадите продължават през 2012 година, когато е била публикувана работата на група учени от института "Макс Планк" в Лайпциг (ръководител на групата е бил шведският биолог Сванте Пийбо). Те са успели с висока точност да анализират както ядрената, така и митохондриалната ДНК на „денисовците“ - име, с което оттогава се славят нашите отдавна измрели „братя“. Наред с това се е появила възможността да се говори за родство между живелите в Денисовата пещера преди 75 до 30 хиляди години хора от Homo sapiens и Homo neanderthalensis. Секвенирането на денисовата ДНК е станало реалност едва след намирането на генетичен материал, който е открит в изкопаните кости. Разликата между съвременния човек и „денисовците“ е 385 нуклеотида, докато разликата между Homo sapiens и Homo neanderthalensis е 202 нуклеотида. Анализът на ядрената ДНК е показал, че неандерталците и денисовците са имали общ предшественик, който е живял вероятно преди около 700 хиляди години. Предшественикът на това разклонение и Homo sapiens – така нареченият „предшестващ човек“ (Homo antecessor) се е появил на Земята преди повече от милион години.

Означава ли това, че относно родството всичко е ясно? Отговорът е – не съвсем! Известно е, че Homo sapiens са се появили преди около 200 хиляди години на Африканския континент. 50 хиляди години по-късно неголямата популация от тях (40 - 50 хиляди човека) са решили да напуснат своя африкански дом и са се запътили към Близкия изток, а потомците на тези хора са населили всички континенти освен Антарктида. По този начин всички жители на Стария и Новия свят с изключение на Африка – това е бялата европейска раса, китайците, ескимосите, американските индианци, – всички те се явяват потомци на бегълците от Африка, броят на които е бил колкото на хората от един голям квартал в София. При това Homo sapiens не са първите, които са влезли в Евразия. Преди тях тук са били Homo erectus, оставили в Европа потомство във вида на Хайделбергския човек, а в Азия – синантропи и питекантропи.

 

Общи деца на различни хора

Идвайки в Близкия изток, сапиенсите са срещнали там по-рано дошлите неандерталци. Моментът, когато се е случило това, науката нарича хибридизация на тези видове – нашите предци и неандерталците са имали свое общо потомство. Предполага се, че това е била първата, но не и единствена вълна на смесване на тези видове. Вторият епизод според генетичните данни може би е станал в Далечния изток с участието от страна на Homo sapiens предците на китайците и американските индианци. В момента процентът неандерталски гени в генома на представителите на различните народи по света е от 1 до 4%.

 

 

След като учените са успели да получат точни данни за генома на денисовите хора, е било направено още едно важно откритие. Оказало се е, че хибридизацията с Homo sapiens не е пропуснала и „денисовците“. Обитавайки районите недалеч от „Вратата на света“, те са се срещнали с някое разклонение на съвременния човек, което след това е просъществувало в страните от Югоизточна Азия и по-точно – нейната островна част. Меланезийците, представители на австралоидната раса (сред тях най-известни са папуасите) имат в своя геном до 6% денисови гени. Въпреки че не е задължително хибридизацията да се е случила в Алтай – сега се счита, че този вид хора са имали широк ареал на обитаване в Евразия.
По този начин някои от съвременните хора, обитаващи основно едно съвсем малко късче от планетата, може да се считат за най-близки роднини на Денисовия човек от всички останали.

Само че налице е и една друга загадка, която е донесла находката в Денисовата пещера. Въз основа на нея може да се предполага съществуването на още един вид хора, от които засега не е намерена нито една костичка.
Неандерталците и „денисовците“ представляват две разклонения, идващи от един общ предшественик, но както вече споменахме, Homo neanderthalensis генетически са далеч по-близо до Homo sapiens, отколкото Денисовият човек. Още повече – в генома на последните има около 1% гени, които липсват у неандерталците и които са забележимо по-древни от останалите – на това е обърнал внимание американският биолог Дейвид Рейч от Харвардското училище по медицина. Остава да се предположи, че хибридизацията със сапиенсите не е единствената, на която са били подложени денисовците. Сега се налага предположението за това, че те по своя път в исторически план са могли да се кръстосват и с други видове от рода Homo.

Изследователите обръщат внимание на това, че намереният в Денисовата пещера зъб, който аналогично на пръстовия фрагмент е станал предмет на генетичен анализ, има необичайно голям размер, което е типично за по-ранните хоминиди. Това означава, че партньори относно кръстосването им са станали представители на някакъв вид хора, които са напуснали Африка по-рано от сапиенсите, денисовците и неандерталците. Възможно е за този вид да не се знае все още нищо, но може и да се предположи, че става въпрос за представители на Хайделбергския човек. Какво пречи това да бъде проверено? - Отсъствието на анализ на генома на последните.

Трябва отново да се напомни, че отделянето на качествена генна информация от изкопаемите тленни останки на денисовите хора е било уникален случай и в голяма степен научен късмет. Това се касае и за генома на неандерталците. Работата е там, че те, както и другите са обитавали сравнително хладните и влажни области на света, като климатът е осигурил съхранението на сложните молекули вътре в костите. В горещия климат, където слънцето е изгаряло костите до бяло, ДНК практически е изцяло разрушена.

 

Откритията все още предстоят

За съжаление поради недостига на изкопаемите материали, намерени досега, е много трудно да се каже как денисовците се различават от съвременните хора на външен вид и поведение и дали са имали подобие на говор и реч. Разликите в генома между сапиенс и денисовите хора може да посочат, че някои мутации в генома ни, отговорни за важни функции, свързани с развитието на нервната система и мозъчната функция, у денисовците и другите представители на различния клон на човечеството липсват. Това може да означава, че в тези изчезнали хора е липсвал човешкият разум в пълния му смисъл, но въпреки това те са оставили общо потомство със сапиенсите.

 

Към тези „първични хора“ може да се впишат и представителите на Homo florensiensisостанките от тях бяха откритие през 2003 година в пещерата Лианг-Буа на остров Флорес. Тези същества, които веднага бяха наречени „хобити“, са притежавали изключително малък ръст от 1 метър и много малък обем на мозъка – 400 куб.см. Това е по-малко от шимпанзетата и е съпоставимо с мозъка на афарския австралопитек, който не е принадлежал към рода Homo. По този начин джуджетата от остров Флорес очевидно са били на по-нисък стадий от развитие в сравнение с неандерталците и денисовите хора. Да, те са правели примитивни каменни сечива, вероятно са ги използвали за лов и строителство, но и австралопитеците са могли да създават каменни оръдия на труда. Според една от хипотезите Homo florensiensis може би са потомци на питекантропите, достатъчно развито същество, което е попаднало в изолацията на остров Флорес и се е видоизменило, един вид деградирало. Последният термин едва ли е много удачен, поне що се отнася до еволюцията, която предполага неизменно движение от нисши форми към по-висши, докато според хипотезата в действителност важна е само адаптацията чрез естествения подбор. Разбира се, твърденията за някакъв вид смаляващи се и оглупяващи питекантропи не се споделят от по-голяма част от научните среди, подозирайки, че зад „хобитите“ седи някакъв вид по-малко развити същества от типа на австралопитеците. В края на краищата, оказва се, че въпросният скелет на „хобит“ може би е просто на болен от „синдрома на Даун“ индивид.

Напълно е възможно да е имало и други видове хора, от които сме заимствали част от ДНК, но ние не можем да открием техни следи поради това, че нямаме техни геноми. Успяхме да направим това откритие само по щастлива случайност – имаме техния „възкресен“ геном, възстановен от малка кост от палец от сибирската пещера. За съществуването на денисовците като отделен вид разбрахме чак след откриването на техния геном, поради което възниква риторичният въпрос: колко видове древни хора съществуват, чийто геном ние още не сме прочели?“, казва Расмус Нилсен.

Дали един фрагмент от зъб и палец, открити в Денисовата пещера, ще променят тотално възгледите на науката за произхода на човека? Интересен въпрос, отговорът на който предстои да бъде разкрит.

Най-четени
Всички

Важна промяна в РС изискванията за Fortnite. Вижте я тук

21 | 23.06.2019
Още от HiEnd

Curiosity засече изблик от метан на Марс - дали все пак там има живот?

48 | 23.06.2019