Днес много хора се чудят на какво се дължи подновеният интерес към лунните изследвания. Буквално преди дни лично президентът на САЩ Доналд Тръмп внесе корекции в и бездруго респектиращия бюджет на NASA и го увеличи с цели 1.6 милиарда долара, за да гарантира, че в следващите 5 години агенцията ще успее да осъществи повторен, пилотиран полет до естествения спътник на планетата ни.

Подобно действие от човек като Тръмп, който спечели президентския пост именно с непрекъснатите си призиви за икономии, вероятно изглежда нелогично и дори странно. Спокойно, не сме свидетели на поредната ексцентрична проява на известния с нетрадиционното си поведение лидер на свободния свят.

Напротив – сигурни сме, че Доналд Тръмп разглежда тези 1.6 милиарда долара като отлична бизнес инвестиция. Защо? Много просто – защото Луната отдавна не е просто обект на научни изследвания. В следваните две десетилетия тя може да се окаже един от най-доходоносните ресурси за световната икономика.

Лунна надпревара

Докато през 60-те космическата надпревара е по-скоро политически инструмент и мощно пропагандно средство на Студената война, днес, половин век по-късно, зад нея се крият съвършено различни, най-вече икономически интереси.

Виж още: Битката за Луната: кой ще стъпи там отново. Първи?

Китай, Израел, Индия и, разбира се, Щатската космическа агенция (NASA) са само част от участниците с претенции за парче от скъпоценната лунна повърхност. Частни компании като Blue Origin на Джеф Безос (собственика на Amazon) и базираната в Кейп Канаверъл Moon Express също работят усилено в тази посока.

Разбира се, зад някои от тези инициативи стоят сериозни научни интереси, но истината е, че все по-голяма част от тях са движени от един далеч по-тривиален мотив – алчност (или по-меко казано – стремеж към печалба).

Сигурно недоумявате: какво пък толкова може да се спечели от безжизнената повърхност на огромно парче скала, носещо се в далечна околоземна орбита.
Отговаряме ви веднага: повече, много повече отколкото предполагате.

Колко струва Луната?

Оказва се – адски много пари! Откъде ще дойдат те ли? Основно от минни операции. Луната всъщност е потенциален източник на десетки различни, скъпоценни ресурси, които или са в крайно недостатъчно количество по повърхността на планетата ни, или просто са на изчерпване в резултат на стотици години безжалостна експлоатация.
Ето кратък списък само на най-важните от тях:

Силиций

Защо по дяволите някой ще ходи чак до Луната, за да събира пясък? Да, факт е, че на теория тук, на Земята, имаме повече от достатъчно от този ресурс, но за бъдещите лунни заселници силицият може да се окаже по-скъп от златото.

Той например би могъл да се разтопи и от него да се изработят безценни полупроводници, които са в основата на всеки соларен панел. Благодарение на липсата на атмосфера и практически непрекъснатия достъп до пряка слънчева светлина (при това с почти 30% по-голям интензитет, отколкото тази, която получаваме върху земната повърхност) една лунна соларна централа би била значително по-ефективна, отколкото аналогично съоръжение тук, на планетата.

Това означава, че тя би могла не само да осигури повече от достатъчно енергия за нуждите на една бъдеща лунна колония, а дори и да изнася ток за все по-ненаситната земна индустрия.
При това материал за соларни панели на Луната колкото щеш – над 20 процента от праха, който покрива повърхността й, е силиций.

Редки елементи

17-те химични елемента от групата на лантанидите почти до един без изключение са високопроводими метали и са безценни за модерната хай-тек индустрия. Без тях неща като мобилни устройства или хибридни батерии за електромобилите са невъзможни. Проблемът е, че през последните десетина години те се добиват основно в Китай. Страната осигурява над 90% от световното производство, но съвсем скоро няма да може да задоволи пазарното търсене, което расте средно с по 10% на година.

В момента, в който земните находища се изчерпят, следващото логично място за добив е, разбира се, Луната. Според учените локациите с висока концентрация на калий и фосфор по лунната повърхност могат да се окажат изключително богати находища на редки земни (пардон, лунни) елементи.

Титан

Погледнете нагоре. Виждате ли огромните тъмни петна по повърхността на Луната? Това са т.нар. лунни морета – повече от две дузини, които всъщност представляват огромни равнини, покрити с базалт – една от най твърдите, вулканични скали.

Другото, с което е характерен лунният базалт, е изключително високото съдържание на титан – метал, който широко се използва в авиационната, космическата индустрия, корабостроенето, медицината, дори в бижутерията.

По груби сметки около 8% от цялата лунна маса се състои именно от подобни базалтови скали. Което е МНОГО!

Алуминий

Останалата част от Луната – светлите участъци, които виждате по повърхността й, пък са характерни с високо съдържание на друг, не по-малко ценен и масово използван от земната индустрия метал – супер лекия и издръжлив алуминий.

Между 10 и 18 процента от реголитите, с които са покрити тези участъци, са богати на този метал. Не е точно „златна мина“, но определено внушителен ресурс, който не е за пренебрегване.

Вода

Защо пък би ни потрябвала лунната вода? Особено предвид на факта, че 2/3 от лицето на собствената ни планета са покрити именно с въпросното H2О.

Да оставим настрана възможното приложение за питейни нужди и напояване в бъдещите лунни колонии – водата би могла да послужи като източник на ракетно гориво, с което да се захранят евентуални полети до Марс, а някой ден знае ли човек – и по-далечните планети.

Това би могло да превърне Луната в безценен плацдарм, от който човечеството да щурмува Слънчевата система, а после (защо не?) и Космоса! При близо 3 милиарда метрични тона замръзнала вода поне „гориво“ ще има достатъчно!

Ценни метали

Платина. Злато. Сребро. Без по-детайлни изследвания е трудно да се предвиди какво количество от т.нар. благородни метали се крие под надупчената като швейцарско сирене повърхност на Луната. Сигурно е само едно – залежи има и една бъдеща лунна „златна“ треска в никакъв случай не е изключена.

Хелий-3

Предполагаме чували сте за т.нар. студен ядрен синтез – един от най-безопасните методи за генериране на атомна енергия и вероятен отговор за всички енергийни проблеми на планетата ни.
Ако (или по-скоро когато) най после се появи достатъчно перспективна, действаща технология за ядрен синтез, един от ключовите химически елементи, от които ще се нуждае тя под формата на гориво, е именно въпросният хелий-3.

Става дума за изотоп на хелия, който на Земята се открива в изключително скромни количества – едва няколко десетки грама на годишна база.

Проблемът е, че земната атмосфера пречи на този елемент да достига повърхността на планетата, носен от слънчевия вятър. На Луната обаче подобен проблем не съществува, затова върху повърхността на естествения ни спътник има запаси от над 500 000 тона от скъпоценния изотоп.

За справка при типична термоядрена реакция, в която изгарят тон хелий-3 и 0.67 тона деутерий, се освобождава енергия, еквивалентна на изгарянето на над 15 милиона тона нефт!

Виж още: Битката за Луната: кой ще стъпи там отново. Първи?