През октомври 2016 г. Българската асоциация за електрически превозни средства (БАЕПС) направи своя “Анализ на международния опит, добри практики и сценарии на авторитетни външни институции за развитие и навлизане на електрически ПС (ЕПС) в автомобилния транспорт - по години до 2020 г., както и общо за периода до 2025 и 2030 г.”. Анализът използва данните от годишния доклад Global EV Outlook 2016 на Международната енергийна агенция (International Energy Agency - IEA), който дава обстойни обобщения на съществуващото положение и прогнозите за навлизането на електромобилите и свързаната с тях зарядна инфраструктура на основните пазари в световен мащаб. Заедно с това докладът прави и преглед на стимулите, използвани в отделните страни за насърчаване навлизането на чистите, тихи и енергоефективни електрически превозни средства. Документът ни беше предоставен от Камен Василев, член на управителния съвет на БАЕПС. Очаквайте интервюто ни с него за разпространението на електромобилите в страната, проекта MOBY и Зелената идея в предстоящия брой на списание HiComm.

 

Електромобилът Harmony, разработен като част от европейския проект MOBY, вероятно ще бъде произвеждан и в България


Реализираните цели и бъдещите планове

Да минем по същество. Анализът представя доста подробна картина на продължаващата популяризация на електрическите превозни средства по света. Най-голям прогрес в увеличаване на пазарния дял на електромобилите на местно ниво отбелязват Норвегия, Холандия, Швеция, Дания, Франция, Китай и Великобритания.

Норвегия продължава да бъде световен лидер по брой електрически превозни средства с цели 23% пазарен дял за алтернативно захранваните возила. Т.е. 23% от целия автопарк на страната се състои от електромобили. Ръстът на местния пазар на електромобили е, меко казано, експлозивен. Всъщност държавата успя да изпълни поставените цели за брой електромобили от Зеления си план за 2018 г. още през 2015-а.

Второто място по прогрес в това отношение се държи от Холандия с 10% пазарен дял за еко колите. Гледайки към Азия, е важно да отбележим развитието на Китай по въпроса. Макар само 3% от автопарка на страната да се състои от електромобили, в градския транспорт вече са интегрирани над 170 000 електробуса, които обслужват линиите всекидневно.

 

Една от причините за високата популярност на електромобилите в Норвегия е високият брой зарядни станции, придружаващи паркоместата в големите градове. На снимката: няколко електромобила Nissan Leaf се зареждат на паркинг в столицата Осло

 

Какво можем да очакваме за напред по това направление? Вече ви разказахме накратко за целите в Зеления план на Холандия и идеята за използването на 200 хил. електрически автомобила в страната до 2020 г. и повече от 1 млн. такива до 2025 г. Амбициозни са целите за масовото навлизане на електромобилите и на Полша, която дава силна заявка за 1 млн. електромобила до 2030 г. Словакия пък се надява 31% от новорегистрираните превозни средства през 2030 г. да са с електрическо захранване. Румъния от своя страна разработи програма за намаляване на емисиите на парникови газове. В първите си три сесии тя се фокусира върху популяризацията на нискоемисионни превозни средства чрез директни субсидии от повече от 173 хил. евро, отиващи за директното закупуване на нискоемисионни превозни средства и изграждане на нужната инфраструктура. Предстои инвестиране на още 13 млн. евро за инсталиране на до 1000 зарядни станции в цялата страна.

На пръв поглед целите може да изглеждат доста амбициозни, особено когато говорим за държавите от бившия социалистически блок. Реално обаче те са в унисон с вече ратифицираната Парижка декларация за климата от декември 2015 г. Тя поставя цел за поне 20%-ен дял на електрическите превозни средства по европейските пътища през 2030 г. и минимум 100 милиона електромобила, движещи се по пътищата на Стария континент.

 

Tesla Model S

 

Българската гледна точка

Да поставим тази информация в контекста на въпроса “А докъде сме ние?”. Според статистиката на Министерство на вътрешните работи електрическите превозни средства към 15.09.2016 са 746 на брой. Ако трябва да бъдем по-точни, в страната в момента са активни: 403 мотопеда, 5 мотоциклета, 4 триколесни, 101 четириколесни, 183 леки автомобила, 43 товарни автомобила, 2 автобуса, 3 електрокара и един трактор. Това представлява по-малко от 0.02% от общия автопарк на страната. Или накратко казано - назад сме и ако не бъдат предприети мерки, разликата ни с останалите европейски държави по направление електромобили само ще се увеличава “заедно с всички негативни последствия по отношение на чистота на въздуха, енергийна ефективност на транспорта и качество на живот за населението”, пишат от БАЕПС.

Важно е да отбележим нещо. Макар пазарният дял на електромобилите в страната да е незначително малък, особено в сравнение с този в други европейски държави, той е постигнат без каквито и да било официални стимули от страна на правителството. На практика популяризацията на електромобилите в България протича благодарение на ентусиасти, които успяват да покажат, макар и в ограничен мащаб, екологичните и икономически позитиви от използването на електрически превозни средства.

За да погледнем още по-обективно на нещата, особено следвайки ратифицираната и у нас Парижка декларация за климата, до 2030 г. средно 3% от целия български автопарк трябва да се състои от електромобили. За да се случи това, електромобилите в страна трябва да учетворяват броя си всяка година, за да достигнат общо около 124 000 бр. към края на 2020 г. и след това да продължи плавно покачване на бройката. “При запазване на сегашното положение с на практика липсващи политики и мерки за подкрепа на електрическата мобилност, електрическите превозни средства в България към края на 2020 година може да се очаква да бъдат в рамките на 3000 - 8000 броя, движени основно от падащите цени на електромобилите втора употреба на европейските пазари”, пише в анализа на БАИПС.

 

Служебните електромобили на ProCredit Bank


Логично популяризацията на електромобилите трябва да бъде започната именно от държавата. В страните - лидери по пазарен дял на нискоемисионни превозни средства, виждаме директно стимулиране за ползвателите на електромобили и индиректни ограничения за по-ниско енергийно ефективните превозни средства, които излъчват и повече вредни емисии при използване. Разбира се, конкретните мерки са различни навсякъде и не можем да очакваме моментално налагане на толкова агресивни мерки, колкото биват прилагани в Норвегия например. БАИПС са съставили списък от възможни мерки, като смятам, че стандартите за емисии и стимулите при покупка трябва да се прилагат на национално ниво, докато мерките, стимулиращи ежедневното използване на нискоемисионни автомобили, трябва да са резултат от политиките на местната власт:

 

- Норми за разход на енергия при движение (приложими не само при първоначална регистрация, а и при последваща продажба/регистрация на превозни средства)

- Норми за емисии за пътни превозни средства (приложими не само при първоначална регистрация, а и при последваща продажба/регистрация на превозни средства)

- Въвеждане на зони за достъп (особено в централни градски части) само с енергоефективни и нискоемисионни превозни средства

- Прогресивно данъчно облагане, насърчаващо използването на енергоефективни и нискоемисионни превозни средства

- Директни субсидии при покупка на нови превозни средства с нулеви емисии в точката на използване (валидно за ограничен брой/срок, до достигането на минимална критична маса превозни средства)

- Данъчни кредити при покупка и използване на превозни средства с нулеви емисии в точката на използване (валидно за ограничен брой/срок, до достигането на минимална критична маса превозни средства)

- Достъп до автобусни ленти за превозни средства с нулеви емисии в точката на използване (валидно за ограничен брой/срок, до достигането на минимална критична маса превозни средства)

- Използване на електромобили за нуждите на публичната администрация и местните власти

- Стимулиране на навлизане на услуги за споделеното използване на превозни средства с нулеви емисии

- Стимулиране преминаването на таксиметровите компании и публичните превозвачи към използване на превозни средства с нулеви емисии

 

Разбира се, това важи само за разпространението на самите автомобили. За адекватната им работа и наистина ефективно използване е нужно да се изгради и добра специализирана инфраструктура. Според Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива е дефинирано осигуряването на достатъчно зарядни станции в зависимост от броя на електрическите превозни средства, които се очаква да са в експлоатация към 2020 г. Препоръчително е на 10 електромобила да има една зарядна точка.

 

Зарядна станция на KIA България пред Булстрад

 

Ако си представим идиличното положение със 124 хил. електромобила в експлоатация до 2020 г., то в страната трябва да бъдат монтирани 12 400 зарядни станции. Лошото е, че инсталирането на тези станции отново се движи от чист ентусиазъм без особено активно включване от страна на държавата, като в момента в страната функционират 41 зарядни точки. Тук обаче има една добра новина. През лятото на 2016 г. бе обявен стартът на платформата за електромобилност, Елдрайв, чиито първи инсталирани зарядни станции бяха открити в София и Варна. Предвижда се по проекта да бъдат инсталирани над 500 зарядни точки на територията на България, Румъния, Македония, Гърция и Албания, включващи два типа станции - бързозарядни от 50 kW DC и стандартни от 22 kW AC.

Инвестиции за инсталиране на зарядни станции идват и по други направления, основно частни, разбира се. KIA България например предвижда във всяко дилърство на марката да има публично достъпна точка за зареждане. Към инсталирането на зарядна станции интерес проявяват и собствениците на редица хотели, ресторанти и хранителни магазини, които виждат това да се случи на паркингите им.

От своя страна БАЕПС работи активно по два проекта за осигуряване на зарядна инфраструктура и използване на електромобили в централни градски част и жилищни зони. Първият се фокусира върху оборудването на паркоместа на обществени паркинги със зарядни станции, а вторият - инсталиране на зарядна инфраструктура и електромобили за споделено ползване от обитатели на жилищни сгради и комплекси. Последната тема обсъдихме доста подробно с Камен Василев по време на интервюто ни.

 

 

Паркинг със зарядни колонки пред кметството на Сан Франциско, САЩ

 

Зеленият път напред

Има два факта, които придобиват изключителна важност в контекста на последния доклад на БАЕПС. Първият е, че в страната ни е нужно да започнат да се прилагат по-сериозни мерки за популяризацията на електрическите превозни средства. Разбира се, в разумни граници и с вземането на фактори като финансово положение и пътна инфраструктура на ум. Според БАЕПС мерките трябва да включват три основни елемента: 1) директни стимули за покупката на електрически возила; 2) рестрикции за покупката и използването на енергийнонеефективни и замърсяващи въздуха превозни средства с двигател с вътрешно горене; 3) стимули и административни улеснения за инсталирането на подходяща и отговаряща на нуждите зарядна инфраструктура. Ако тези мерки бъдат осъществени и доведат до очакваната положителна промяна, то това ще доведе до драстично намаляване на вредните емисии и шума от транспорта. Особено в градска среда.

Вторият важен факт е – двигателите с вътрешно горене са проблем за околната среда. Неслучайно високата степен на замърсяване на въздуха в големите градове в световен мащаб доведе до радикални решения както от чисто държавна точка в САЩ, Европа и редица азиатски държави, така и в самите автомобилни производители. Надпреварата в автомобилостроенето започва все по-силно да измества фокуса си към производството на автомобили с електрическо захранване, които съчетават в себе си красив дизайн, висока мощност и богата функционалност. Колкото до реакцията на редица държави по-въпроса – рестрикциите са радикални, но разпределението им на адекватни времеви интервали ще помогне на гражданското общество да се адаптира постепенно към идеята. Какво имам предвид? Да вземем Норвегия и Холандия за пример. От 2025 г. в тези две държави ще е напълно забранена продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене. В Германия забраната започва през 2030 г., като Бундесратът планира да предложи валидацията й за целия Европейски съюз. И макар тези дати да изглеждат сравнително далечни, ефектът им ще започне да се усеща съвсем скоро – първо върху бизнеса, а впоследствие и върху общественото възприятие.

България има потенциала да настигне и дори надмине доста европейски държави по направлението „електрически превозни средства“. Дали това ще стане чрез дружно отваряне на очите, адекватни правителствени мерки и инициативи за популяризацията на еко возилата, или просто 20-годишните автомобили ще излязат в групова пенсия, няма никакво значение. Резултатът може да бъде само един.

Sofia AI Summit, защото няма как да игнорираме изкуствения интелект

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от HiComment

Умните градове: компютри на открито

27 | 28.08.2017