Организация без шефове – възможно ли е? Когато има компания, винаги търсим кой стои начело, кой раздава задачите и кой носи крайната отговорност. Има обаче хора, които работят в т.нар. плоска структура – нещо като кооператив, където всички са равни и еднакво полагат усилия за работа, успех и вдъхновение. По темата си говорихме с Виталий Филипов от Camplight, чийто отговор е твърдо „да“ за използването на този тип работна организация. На страницата им във Facebook пише: “Ние не просто работим за някого, ние работим работим рамо до рамо с най-добрите“. Ето какво сподели Виталий за това, какво е да си част от организация без шефове и не само да се чувстваш добре, но и да постигаш завидни успехи.

 

Вие сте част от дигиталния кооператив Camplight. Как възникна организацията и кои са хората, замесени в нея?

Camplight (Camplight.net) е плоска компания с прозрачна култура, изцяло децентрализирана и самоорганизираща се. Работим в Web IT сектора вече 5 години и чрез експертизата си на програмисти и дизайнери създаваме проекти, които имат добавена стойност за човечеството.

Цялото нещо се роди от желанието за свобода - над това, къде работим, как работим, кога и с кого работим. Искрата се запали покрай хакерспейс общността във Варна. Всички се забавляваме с това да творим, развиваме, да допринасяме и облагородяваме “екосистемите” покрай нас. Сплотяват ни амбициите за професионализъм и качествените добри практики, които сме развили през последните години на колаборация помежду ни. Извън организацията има кемплайтъри (това название си сложихме заради името на компанията ни), които се занимават с НПО-та, музика, писане на книги и разкази, будизъм и още много други хобита. Много от нас са привикнали с природата и редовно прекарват време в къмпингуване. Оттам идва и името Camplight - лагерен огън.

Какви услуги извършвате за вашите клиенти?

Имаме клиенти, движещи сферата на образованието, здравеопазването, банкирането, производството, игрите и околната среда. Работили сме и с български малки прохождащи стартъпи (YCombinator, launchub, eleven алумни) както и с големи компании (Еконт). Успешно сме се колаборирали и с други български студиа (Despark). Предимно обаче клиентите ни са извън България. Лично аз в момента работя по един стартъп за филмовата индустрия с едни американски клиенти, които са от WarnerBros и са много добре позиционирани в сектора. Занимавам се, като част от кемплайт екип, с цялостното програмиране на продукта. Обикновено сме в позицията на технологичния гръбнак на дадено бизнес начинание. Освен с програмирането и дизайна помагаме с организацията на процесите така, че да има качествено сечение на бизнес целите, реалността и изпълнението. Занимаваме се също с консултиране и архитектура на софтуерни продукти. Може да заемем и ролята на CTO. Общо взето, покриваме целия спектър за успешното създаване на технологичен проект.

 

Защо избрахте плоската йерархия в създаването на компанията?

Заради независимостта. А също и защото плоската самоорганизация отваря вратите към по-дълбоко разбирателство и доверие между участниците. Това е предпоставка за по-щастливо съществуване и удовлетворение от постигнатото.

Лавинообразният ефект от това е, че качеството се увеличава, радостта и самоосъзнатостта се покачват, дисциплината се затвърждава. Работим само по това, което ни е най-интересно. Тогава стават чудеса с изпълнението.

Аз лично в пирамидалната йерархия нямам свободата, която ще ми помогне да разгърна пълния си потенциал. Чувствам се като в кафез. Еволюцията там е предначертана, а това не ми допада.

 

По-устойчива ли е плоската структура при криза?

По-устойчива е, защото участниците се грижат един за друг. В традиционните организации стресът предимно пада върху най-горните организационни нива, при нас се поема от цялата мрежа и се разпределя така, че накрая се усеща като нещо незначително. Преживявали сме различни кризи - от почти пълен фалит около втората ни година до смърт на един основен кемплайтър преди няколко седмици... И почти всеки път ги преодоляваме само чрез емпатия и отговорност. Самоорганизираме се покрай общи екипни действия, след което излизаме по-сплотени и стабилни.

 

Има ли общо този вид организация с фрийлансърството?

Не мисля, че има нещо много общо. Camplight понякога работи с фрийлансъри. Обаче идеологията, културата, съществуването ни са тотално различни. Ние изграждаме приятелски връзки, екипи, създаваме споделени моменти и преживявания, покрай това градим и бизнес. Ние сме една система и бранд, която може да издържи 100 години на промените в реалността. В Camplight сме общност, докато фрийлансърите в повечето случаи са единици. Нo не съм работил дълги години като фрийлансър, така че може и да греша.

 

Вие нямате офис. Какво е да имаш виртуално работно място и виртуални колеги?

Основният минус, който се дискутира, е орязването на комуникацията. Когато обменяш идеи и дебатираш предимно чрез чат, основният ти инструмент е текстът. От време на време и някоя емотиконка ;) Водим комуникацията си асинхронно, защото сме в различни часови зони или с различни навици за работа. Затова няколко пъти в годината се събираме на едно място, някъде на планина или море. Поради това на мен виртуалното работно място ми допада много повече от фиксиран офис.

Смятам, че това е бъдещето на една цивилизация, в която свързаността няма да бъде проблем. Времето, което не прекарваш в задръствания и трафик, можеш да го инвестираш в здравословен и удовлетворен начин на живот - тренировки, социализация, семейство или някакво хоби.

Много от нас обаче не работят само от къщи - събират се във хакерспейсове (www.initlab.org, www.varnalab.org), coworking пространства или coffice дестинации.

 

Как се случва мотивацията без шефове, при равенство между всички замесени? 

Имаме високи нива на дисциплина. Този тип организация не е за всеки. Някои хора са свикнали да имат шеф, да им се казва какво да правят. Да се отчитат на мениджър след мениджър. Да са заети с работа, но да не са ефективни. За някои това да имат шеф им става зона на комфорт. Чувстват се странно, когато попаднат сред самоорганизираността на Camplight. На някои не им допада това да градят доверие чрез действия и постигнати резултати, докато в Camplight това е основният метод.

Помагаме си, когато има липса на мотивация, но за мен лично дисциплината е по-важна. Изграждаме си стабилни навици. Когато всички покрай теб се развиват емоционално, физически, професионално, ти също започваш да се предизвикваш сам.

Всичко, което генерира компанията, отива в кемплайтъри. Преди имахме общи средства, единна хазна, но вече спряхме да го практикуваме, защото дискусиите за това, как да се инвестират общите ресурси, ни отнемаха много енергия и време. Затова сега всеки е като инвеститор в Camplight. Останаха само споделените ни разходи. Принципът е елементарен - всеки плаща за това, което ползва. Екипите си разпределят разходите за инструментариума, който използват. Всички кемплайтъри плащаме за счетоводство например. Имаме си вътрешен проект, който ни помага с това да следим общите ни разходи и правилно да ги разпределяме.

 

Имат ли почва подобни кооперативи у нас и имате ли наблюдения за тяхното разпространение?

Мисля, че имат почва в цял свят. Има редици примери за самоорганизиращи се компании в различни бизнес отрасли. Някои с 40 000 човека други с 15 като нас. Основното обаче е, че фокусът им не са финансови приходи, висок стандарт и слава - a щастлив, осъзнат, приятен живот. И следствието на това може да са колосални финансови приходи, космически стандарт и замайваща слава. В България не са много примерите, но тук ври и кипи от енергия, та предполагам еволюцията на съзнанието ни е само въпрос на време.

 

Защо бихте препоръчали този вид организация на работата на млади хора като вас, които искат да работят по-независимо?

Бих препоръчал само защото е предизвикателно и нетривиално. Независимият човек може да има по-голямо въздействие и да помага на трите си емпатични кръга (семейство, приятели и цивилизация) по-ефикасно. Разбира се, всеки сам избира пътя си.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от Social

Facebook се кани да тества GIF бутон за секцията с коментари

0 | Преди 22 ч.