Aко определим Надя Данабашева - Хера просто като ярък образ за гейминга в България, би било малко. Първата ми среща с нея беше на TEDxMladostWomen през 2015 г., когато разказа историята на сина си, диагностициран с аутизъм, и бруталните сблъсъци със системата и общественото неразбиране на проблемите, с които върви тежката диагноза. В този контекст фактът, че ръководи родното гейм студио Fury, след богата и изключително успешна история в индустрията, може да звучи незначителен. Именно той обаче е причината за последната ни среща, от която си тръгнах с широка усмивка, явно обичайна за този екип.

Автор: Илия Темелков

 

Практично отделяне

Наистина, въпреки че хората в екипа са по-скоро стеснителни, усмивка е първото, което човек вижда, когато влезе в офиса на Fury, а второто са моделите на изобретенията на Леонардо да Винчи върху бюрото на Надя Данабашева. Самият офис е разположен в съседство с помещенията на XS Software, което не е случайност, тъй като Надя и петимата души в екипа й са бивши служители именно на XS Software. Раздялата с голямото студио се случва преди около две години без никаква драма, а по чисто практични причини. Идеята за Ragewar изисква финансиране, но когато то се появява, инвеститорът казва, че не иска да инвестира в голямата компания. Така Надя решава да вземе двама програмисти и трима гейм дизайнери и да се отдели, за да реализира проекта си.

Студиото, което основава, стартира с гордото име Stormbringer, вдъхновено от песента на Deep Purple. За беда обаче то се оказва заето, но не от каква да е фирма, а от грузинско студио, което разработва кросплатформени игри. Какъв е шансът хора със същата идея да изберат същото име, е въпрос, който очевидно мъчи Надя и до днес. Въпреки плановете за купуване на правата на песента, за да бъде в сайта на новото студио, се налага да се избере ново име, което води до Fury. „И до днес трябва да обясняваме, че е като Fast and Furious, а не като furry („покрит с козина“ на английски - бел. авт.).

Тази история обаче се смесва с друга геймърска история, в която Надя е част от Fury - най-познатия отбор, решил 77 ескейп стаи в цялата страна. „Първо ни поканиха от Dextrophobia, когато графикът им беше пълен за месеци напред“, разказва Надя. Всъщност поканата е била към Христо Тенчев, изпълнителен директор и основател на XS Software, който не успява да отиде, но отстъпва мястото си на Надя. „Отидохме и връщане назад нямаше. Бяхме ненормално запалени, защото в отбора ни има трима гейм дизайнери и всяка механика много ни вълнува, най-вече как да я „счупим“, обяснява тя. Отборът им става толкова добър и популярен сред стаите, че скоро започват да ги викат, за да откриват грешките и загадките, които са прекалено лесни или прекалено сложни.

 



Не на пуцаницата

Ако трябва да върнем часовника още по-назад, то трябва да отскочим до 1988 г., когато 15-годишната Надя посреща баща си от пътуване в Япония, а той й носи фалшива SEGA със 151 игри на нея. Сред тях са класики като Super Mario, Battle City и Bomberman, които са и първите й игри. При компютърните заглавия първата й любов е Neverhood - куест, в който Надя открива „невероятен хумор и никаква стойност за повторно изиграване, въпреки че съм я превъртала около 60 пъти“. Тя се определя като фен точно на куестовете и стратегиите, „игрите, в които градиш и има приключение“. Опитите си с по-познатите шутъри описва цветущо. „Докато се науча как да презаредя в Counter-Strike, умирах постоянно и след 5 рунда просто се отказах, а пък с Lara Croft скачах на една лоза, от която трябваше да се прескочи, за да започнеш играта. Два дни по-късно сложих край и изтрих играта.“ Въпреки това нищо не й пречи да харесва интензивни екшън заглавия, като една от любимите й поредици е Diablo, чиято последна част продължава да играе и днес. „В общи линии играя игри, в които ние сме срещу лошите, а не един срещу друг“, обяснява Надя. „Любимият ми елемент са загадките, включително и в мобилни игри като The Room, която е фантастична“, допълва тя.

 

От бан до гейм дизайнер

Успоредно с класическите игри Надя развива вкус и към браузър игрите, като историята за това, как така създава игри днес, започва именно от там. „Преди 13 години, още преди в България да има сериозен гейминг, играехме TDZK - безплатна космическа браузър стратегия“, разказва Надя. „С брат ми толкова се зарибихме, че ставахме в 4 сутринта, за да играем с американците. В един момент обаче играта се напълни с българи, играещи с много акаунти, което накара админите да баннат всички IP адреси от страната.“ Благодарение на този бан Надя и компанията й откриват Bulfleet, а само дни по-късно се налага да се регистрира във форума на играта. Там се запознава с Христо Тенчев - създателя на Bulfleet и към онзи момент десетокласник.

Месец по-късно Надя вече е преминала от играч, през модератор и е администратор на форума, а още два месеца по-късно администратор и на играта. Така започва кариерата й с идеята, че ще се занимава с Community management и поддръжка. Няколко години по-късно Хера дава идеята за женска игра на Христо Тенчев, като му разказва подробно какво иска и защо вярва, че идеята й може да е успешна и печеливша. „Той беше достатъчно ненормален, че да ми даде програмисти, за да направя играта. Днес това е Lady Popular, която само в България има 50 хил. активни играчи месечно, а в световен план над 300 хил. и милиони регистрации.“ Последното Хера обяснява с категоричен тон, който очевидно е характерен за всяко решение, в което вярва напълно. Точно той и нюхът й са елементите, които я превръщат в един от най-успешните гейм дизайнери на XS Software, работила по Хановете и други заглавия.

 

 

Шифърът на Деонардо

Връщането на часовника назад във времето не е само начин да си обясним що за лидер е Надя Данабашева, това е и основата, на която стъпва Ragewar. Историята тук е проста - главният герой е Деонардо Лавинчи, който успява да открие машината на времето. За съжаление тя се разбива по време на пътуване, което го праща в каменната ера. Целта ви е да му помогнете да събере частите на машината и да се върне в своето време, преминавайки през различни епохи.

Тази идея е есенция на две желания - за исторически акуратна игра и такава, която да е с много хумор и да е забавна. „Тези две стремления обаче се сблъскаха много силно“, разказва Надя, „което ни накара да решим, че повече държим да сме забавни“. От историческата идея бягат с неща като Деонардо Лавинчи, тъй като моделите по бюрото на Надя не са случайни. „Много уважавам Да Винчи и историята му, изобретенията и мистичните неща, които му придават, затова много искахме да присъстват при нас, без да се подиграваме с истинската му личност“, с вълнение обяснява Надя. Това води до Деонардо, а естетичните вкусове на Надя и Жоро Георгиев - единствените с претенции в екипа, пък са причината последната достъпна в момента епоха да е стиймпънк, а плановете за следващата са да бъде теслапънк (нещо като стиймпънк, но с електричество, а не с пара - бел. авт.).

Не по-малко интересни са и механиките на играта. В основата си тя е безплатна браузърна игра, разчитаща на микротранзакции, за да печели пари. В нея имате град, който изграждате от нулата, събирате войска, с която можете да пробиете пътя си към по-големи нива, повече ресурси и напред в историята. В същото време Ragewar се отличава с това, че има и версия за смартфони, което поставя някои интересни предизвикателства.

 

Между браузъра, телефона и парите

„Браузърната игра разчита на дълги сесии, в които играеш например по 6 часа без прекъсване“, обяснява Надя. Този пазар обаче не е достатъчен и затова Fury се насочват към мобилните игри с Ragewar. „В тях се залага на чести и кратки сесии - влизаш, правиш неща за няколко минути и поне час нямаш ангажименти“, допълва тя. Затова и основна част от механиката на Ragewar е изборът. Ако можете да влезете след 8 часа, можете да зададете темпото на играта, така че, когато влезете следващия път, да имате какво да правите. Ако обаче искате да играете продължително, можете да го правите без проблем.

„Това е огромно предизвикателство, минали сме шест итерации и продължаваме да работим върху баланса“, разказва Хера. Целта на екипа й е играчите да могат да постигнат нещо в играта, независимо как играят. Ако искат да отделят 20 минути на ден за играта, да постигнат нещо подобно на някой, който ще заседне пред екрана за 2 часа например. За момента предизвикателството се получава и Ragewar е една от най-приятелски настроените игри в своя жанр, до която съм се докосвал. Прогресията е плавна и задоволителна, а изиграването според Надя ще отнеме около година с по две-три 20-минутни сесии дневно.

Друг елемент в играта са микротранзакциите и балансираното им внедряване. „Ако си платиш, ще играеш много по-бързо и може да стигнеш по-напред в класациите“, разяснява механиката Надя, отново с по-сериозния си тон. „Печелиш единствено слава, но в играта нямаш какво да биеш и ти е скучно.“ Според нея най-интересно е в средата на класацията, а целта на екипа й е наследство от XS Software - „искаме поне трима от топ 10 играчите ни никога да не са плащали“. В обобщение тя казва, че „не продаваме сила, а комфорт - нещата да стават по-бързо, по-удобно и по-красиво“.

 

 

И нещо за вдъхновение

С хора като Надя и екипа й да намериш вдъхновение не е особено трудно. Освен интересни продукти, които развиват със сарказъм, даже и лека доза цинизъм, но много специфично и лично отношение, Fury може да се похвали и със счупване на рамките. На визитката на Надя пише Chief Game Designer, което самата тя определя като позиция, в която си „майка, баща, поддръжка, мениджър на проекта, гейм дизайнер и управител“, но и като измислено понятие. „Защото ние сме 6 човека, които се карат всеки ден, но са абсолютно равнопоставени, включително и Смилянов, който дава акъл, не е в нашата фирма, но слушаме, защото искаме да направим нещо окей.“ Именно с тази философия на равенство и възможност да си прям с всички, въпреки че си жена в гейминг индустрията, Надя и екипът й си пробиват пътя напред. Единственият въпрос е дали този път крие само лично удовлетворение или още големи и глобални успехи.

Защо Bee Smart Technologies е един от най-вдъхновяващите български стартъпи?