Представете си, че работите в огромна международна компания, която отговаря за поддържането на сървърите на друга голяма международна компания – номер едно химически концерн в света. Техните дата центрове са разпръснати буквално в цял свят – на всички континенти без Антарктида. Макар че може да имат и там и просто да не знаете.

Броят сървъри (без да считаме потребителските PC-та) на една такава компания се измерва в десетки хиляди! Да, това е една огромна „гора“ от сървъри и хай-тек инфраструктура, която обикновеният потребител дори не може да си представи.

Онези от вас обаче, които знаят какво е твърд диск, RAM памет и Storage, вероятно веднага си задават въпроса – какъв е обемът информация, с който разполага и работи една такава голяма корпорация? Честно казано, трудно е да знаете точната цифра, а и тя най-вероятно е корпоративна тайна. Но със сигурност само споделените в мрежата данни, без онези в крайните потребителски компютри, е от порядъка на 2.5 до 5 петабайта (Petabyte).

Колко информация съдържа 1 петабайт? Ами екзабайт, мегабайт, терабайт? Имате ли представа от тези мерни единици, с които работи всеки съвременен компютър? Нека разгледаме интересни сравнения за това, кой колко е „голям“ в… нули и единици.

Да се научим да различаваме мерните единици

Думи като байт, мегабайт, гигабайт обикновено се отнасят до количеството записани цифрови данни. Но често хората ги бъркат с единиците мегабит и гигабит. Затова е полезно да знаете какво точно означават те и как точно са свързани, особено когато сравнявате обемите на паметта на харддискове, таблети и флашки. Както и когато трябва да прецените коя скорост на използвания от вас интернет е по-голяма. Да, тези единици са различни, въпреки че са свързани.

Килобит е различно от килобайт. Мегабит е различно от мегабайт. Ето защо.

Основната и най-малка единица цифрова информация се нарича бит (b). Тя може да записва и запазва само една-единствена цифра – 1 или 0. По-скоро това е „състояние“ – пълно или празно. Така компютрите предават и записват информацията. Когато говорим за битове информация, често използваме съкращението “b”. А тъй като битовете са доста малко количество данни, то през годините сме ги обединили и групирали в по-големи, кратни мерни единици, като килобити (Kb), мегабити (Mb) и т.н. Когато например стане дума за домашната ви интернет връзка, която е 45 мегабита за секунда (45 Mbps), ние просто използваме съкращението "45 мегабита". Това разбира се не означава, че можете да свалите 45 мегабайта (MB) файл за 1 секунда. За да пресметнете това, просто трябва да разделите вашите "мегабитове" на 8 - колкото е дължината на 1 байт информация. Така че вашата 45 мегабитова домашна интернет връзка в идеални условия може да постигне скорост на сваляне на файлове от максимум 5,625 мегабайта. Калкулатор за целта ще намерите тук: Google MB to Mb calculator

Някъде тук трябва да направите разликата между бит и байт, килобит и килобайт, мегабит и мегабайт.

Битът може да бъде само 1 или 0. Байтът се състои от 8 бита. Но тъй като съвременните компютърни системи се основават на двоичната бройна система, трябва да имате предвид някои особености - 1 килобайт е равен на 1024, а не на 1000 байта.

Килобитове,  мегабитове, терабитове се използват за измерване на скоростта на предаване на данните и според международната система за мерни единици SI, променят представката (единицата си) през 1000.
Един байт се състои от 8 бита. Но един килобайт, мегабайт, терабайт и т.н. (използвани за обем информация) са кратни на 1024. За да ви стане по-ясно, ето една нагледна таблица

Една логическа стъпка нагоре от бит е мерната единица байт. Тя е създадена, за да могат първите компютри да обединяват обработваната информация в „думи“, които се обработват на един тактов цикъл (процесорно време). Един байт съдържа 8 бита, тъй като първите компютри са били 8-битови. За съвместимост тази логика се е запазила и до днес, като само и единствено повишаваме обема им. Ако приемем, че един байт (отбелязван с главно B), може да съхрани една-единствена буква, то тогава една обикновена думичка например се нуждае от 10 байта, за да се запише.

Следващата стъпка нагоре е килобайт (КВ), което е еквивалентно на 1024 байта данни (или 8192 бита). Когато използваме съкращението КВ, можем лесно да оценим записването на една средна страница с текст, която заема около 10 KB (килобайта). По този начин, използвайки мерните единици за обем, можем да обединяваме и преценяваме все по-големите обеми информация.

Мегабайт (MB)

В един мегабайт информация се съдържат точно 1024 килобайта (KB). През 90-те години на миналия век масовите потребителски запаметяващи устройства – харддисковете се измерваха с обеми в мегабайти – 20, 40, 80, 140, 240, 500 MB. Ето и няколко примера за това, колко информация можете да съхраните в мегабайтовата област

1 MB = книга от около 400 страници чист текст

5 MB = стандартно записана и кодирана песен в MP3 формат

650 MB = 1 CD-ROM с около 70 минути музика или данни

Числото 1024 е порядъкът, в който се увеличават или намаляват обемите данни. Така че, следвайки принципа от килобайтите нагоре, ефективното измерване на обема данни винаги е кратно на 1024. Един мегабайт е равен на 1024 килобайта, един килобайт е равен на 1024 байта и т.н.

Гигабайт (GB)

Едва ли ще се изненадате, че 1024 мегабайта правят точно 1 гигабайт (1024 MB = 1 GB). Гигабайтите днес все още са широко разпространено понятие, когато става дума за памет. Въпреки че повечето масови твърди дискове днес се измерват в терабайти, другите типове памети, като флашки, SSD, RAM памет се измерват предимно в гигабайти. Примерите са следните:

1 GB = около 10 метра книги от лавицата на вашата библиотека

4.7 GB = капацитетът на стандартен DVD-ROM диск

7 GB = обемът данни, които сваляте за около един час гледане на UHD видео в Netflix

Терабайт (TB)

Следвайки досегашната логика, не е трудно да се досетите, че 1024 гигабайта правят точно 1 терабайт (1024 GB = 1 TB). В наши дни терабайт е най-често използваната мерна единица за харддискове. Ето примери:

1 TB = 200 000 песни от около 5 минути, 310 000 снимки или 500 часа компресирани видеофилми

10 TB = обемът данни, които създава космическият телескоп "Хъбъл" за около 1 година

24 TB = обемът от видео, качвано в YouTube за един ден през 2016 година

Петабайт (PB)

В един петабайт (PB) информация се съдържат точно 1024 терабайта (TB) данни. Ако досегашната компютърна еволюция се запази, в близко бъдеще петабайтите ще заменят терабайтите, като стандартна измервателна единица за потребителските компютри. Примерите са следните:

1 PB = 500 милиарда страници стандартен текст (или 745 милиона флопи диска)

1.5 PB = 10 милиарда записани снимки във Фейсбук

20 PB = Обемът данни, обработван от Google само за 1 ден през 2008 година

Екзабайт (EB)

В тази гигантска единица информация се съдържат 1024 петабайта. Технологичните гиганти като Google, Amazon и Facebook, които ежедневно обработват мащабни обеми от данни, днес са почти единствените, които боравят с подобни мерни единици и се грижат за записа на такива обеми данни. На ниво потребител днес само някои операционни системи имат теоретични способности да разпознават такива огромни файлови системи. Екзабайт е просто много за обикновения Windows, но бъдещите версии, както и Linux/Unix системите ще могат да боравят с тях. Примерите:

1 EB = 11 милиона видеофилма в 4К резолюция

5 ЕB = всички думи, изречени някога от човечеството

15 EB = общото количество данни, записани към момента от Google

И още и още?

Този списък, разбира се, може да расте с още по-големи мерни единици. Следващите три нива на обеми от данни, ако сте любопитни да ги узнаете, се наричат зетабайт, йотабайт и бронтобайт. Но, честно казано, след границата на екзабайтовете вече започваме да навлизаме в толкова астрономически големи числа и капацитети, че в наши дни няма с какво да ги сравняваме. Все още сме толкова малки и дребни…