2009. Един изключително близък мой приятел, който, уви, вече не е сред нас (мир на праха му), ме покани в man cave-а си, за да ми покаже удивителна нова игра. Игра, каквато лично аз не бях виждал дотогава. А това говори много, предвид на факта, че съм болен геймър от горе-долу 8-годишната си възраст.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Nioh 2: смазващият PlayStation хит, за който никой не говори? (РЕВЮ)

Играта беше мрачен, дарк фентъзи епос, правен от японци, но от нея струеше подчертано „западна“ средновековна атмосфера. Понеже копието не беше съвсем… хм, легално, въпросната игра дори не беше преведена на английски и надписите бяха с неразбираеми японски йероглифи. Което гарантираше допълнителен слой… знам ли... мазохизъм към преживяването, понеже играта беше трудна. Всъщност не – аз и преди това бях играл трудни игри – Ninja Gaiden например беше ме изпотила доста няколко години преди това на Xbox-а.

Въпреки това нищо, което бях играл до момента, не ме беше подготвило за предизвикателството на тази странна японска игра. Игра, която не беше просто трудна, а буквално садистична на моменти. Игра, която изискваше от играча концентрация, наблюдателност, постоянство (дори тъпо упорство). Игра, която не издаваше лесно тайните си, в която всеки малък детайл беше уникален пъзел сам по себе си, очакващ, изискващ от теб да го разплетеш самостоятелно, да вникнеш в същността му, да откриеш смисъла му – без удобни подсказки, без дежурните „карта и компас“, без удобни стрелкички, които да ти сочат верния път.

Тази игра беше Demon’s Souls и когато се появи през 2009, едва ли дори самите From Software и основният гений зад нея – маестро Хидетака Миязаки, са предполагали в какъв уникален феномен, в какъв ключов стълб на геймърската субкултура ще се превърне тя десетина години по-късно.

Днес вече отдавна не говорим за Demon’s Souls, Dark Souls или Bloodborne. Говорим за Souls-like игри – цял отделен поджанр, обозначаващ един много специфичен вид игрално преживяване. Дяволски трудно, но справедливо в предизвикателствата си. Мистериозно, бликащо от атмосфера.

Разбира се, дори след толкова много години (и толкова много клонинги) заглавията, които успешно успяват да възпроизведат онази специфична Souls съставка, която прави игрите на Form Software толкова успешни, са сравнително малко на брой.

И понеже следващата ударна доза класическо Souls преживяване, която обещава Elden Ring, е все още далеч, в краткия списък, който следва, сме подбрали някои от най-добрите примери за игри, които са достойни алтернативи на заглавията със запазената марка на From Software

Remnant: From The Ashes

Дело на малкото студио Gunfire Games, оглавявано от Дейвид Адамс (създателя на оригиналния Darksiders), тази игра предлага интересна вариация на класическата Souls формула. Не по-малко предизвикателна от всяка друга Souls игра, но с акцент по-скоро върху дистанционните атаки, а не класическите меле оръжия, Remnant притежава една особено уникална характеристика – при всяко ново стартиране на играта нивата ѝ се генерират на случаен принцип.

Това е гаранция, че всяко ново плейтру ще е различно и уникално – не само заради различната организация на локациите, но и заради вариацията в разположението и видовете врагове по нивата, съответно плячката, на която ще се натъкнете – брони, оръжия, магически предмети.

Визията е мрачна, но с характерен cell shading, т.е. по-скоро анимационен, отколкото фотореалистичен привкус, и това придава на играта характерно, собствено излъчване, което я отличава от традиционните Souls заглавия на From Software.

В същото време не очаквайте същото ниво на фин баланс, с каквото могат да се похвалят перфектно полираните заглавия на японското студио – все пак говорим за малък разработчик, разполагащ със значително по-малко ресурси, отколкото компания като From.

Mortal Shell

Предвид на факта, че студиото, разработило тази игра, се състои от едва 15 души, това, което са постигнали те, е, меко казано, респектиращо. По отношение на предизвикателство и атмосфера Mortal Shell е сред най-добрите модерни представители на Souls жанра. Освен това играта не просто копира геймплейните формули на оригиналите Souls заглавия, но се старае да предложи своя собствена интерпретация – например по отношение на механиките за блок, възможностите за използване на коренно различни билдове в рамките на едно плейтру и други.

Тъй като е раздвижена с една от последните версии на Unreal 4 енджина, Mortal Shell изглежда смазващо и може да се похвали с пълен набор модерни „глезотии“, като Ray Tracing, DLSS, HDR.

Death's Gambit

Една от най-интересните вариации на класическата Souls формула в последно време е комбинацията от сайд скролър перспектива, метроидвания геймплей и характерните за Souls жанра механики. Някои от най-ярките примери в това отношение са заглавия, като Salt and Sanctuary, Hollow Knight, Ender Lilies, Blasphemous, Eldest Souls и разбира се – Death’s Gambit.

За нашия скромен списък със Souls-like заглавия сме се спрели именно на Death’s Gambit, защото от всички изброени най-точно копира класическата Souls формула. Това, разбира се, нож с две остриета – от една страна, ако идеята за Dark Souls преживяване, но в 2D перспектива ви звучи интригуващо, тази игра ще ви го предложи в изобилие – с все концепцията за събиране на „души“, с които да трупате експириънс, левълинга на точно определени локации („Огньове“), бойните механики, разнообразието от оръжия, всяко със специфичен набор от собствени движения.

От друга, ако смятате, че Death’s Gambit е просто груба кражба на всичко оригинално от Dark Souls и пренасянето му в 2D перспектива, тази игра може и да не ви допадне, дори малко да ви подразни, защото почти не се напъва да поправи това, което не е счупено.

Ashen

Като визия Ashen е много близка до първата игра от списъка ни: Remnant. Очаквайте същата cell shading стилизирана графика и специфичен стил на нивата, враговете и героите.
За разлика от Remnant обаче Ashen няма претенции да иновира прекалено много установената Souls концепция – всъщност играта е ни повече, ни по-малко любовно писмо към класическия Dark Souls, като повтаря почти дословно всичко, което предлага оригиналът.

Ако смятате, че имитацията е висша форма на ласкателство, то значи спокойно може да броите малкото новозеландско студио A44 сред най-големите и посветени почитатели на From Software.

Единствената по-ключова иновация тук е по-специфичният метод за кооперативна игра, който на практика изисква винаги да имате още един играч до себе си – независимо дали управляван от жив човек или движен от компютърното ИИ. Без партньор много от специфичните пъзели и препятствия по нивата на практика не могат да бъдат преодолени.

Darksiders III

Първите две игри от тази серия, дело на Vigil Games, бяха класически екшън-приключения с изключително оригинален сетинг, много характерно излъчване и визия. Третата част от поредицата след много юридически перипетии в крайна сметка беше поверена на различно студио, макар и оглавявано пак от Дейвид Адамс. Да, става дума за същите Gunfire Games, на които дължим и Remnant: From the Ashes.

Съответно и завоят към по-скоро Souls-like тематика едва ли е много изненадващ, предвид на факта, че явно студиото видимо се доминира от фенове на този специфичен жанр.

Реално Darksiders III запазва повечето отличителни черти на предшествениците си – уникалната вселена, специфичната cell shading визия и до голяма степен отново е центрирана около един от Конниците на Апокалипсиса – в случая Гняв.

Оттам нататък обаче вместо класически екшън-адвенчър играта се опитва да бъде Souls-like и… честно казано, на моменти успява. За съжаление само на моменти. Остро липсва например един от най-ключовите елементи на Souls формулата – богатото разнообразие от брони и оръжия. Тук реално нещата са значително по-постни и честно казано, играта става, без обаче да блести с нищо особено. Все пак, ако сте зажаднели за Souls преживявания и вече сте изиграли всичко останало от списъка…

Nioh

За финал оставихме вероятно най-добрия Souls-like, дело на студио, което не е From Software. Nioh и продължението му Nioh 2 предлага не просто уникална, собствена интерпретация на класическата Souls формула, но и оригинална, собствена вселена, герои, lore, геймплейни механики и като цяло е по-скоро еволюция на оригиналния Souls, отколкото просто клонинг.

На пръв поглед всички елементи на Souls жанра са на лице – събирането на „души“ като форма на трупане на опит и вдигане на нива, огромен набор от брони, оръжия, магии и магически предмети, всеки от които със специфични, уникални характеристики и набор от движения. Отличен баланс и гъвкави възможности за развитие на огромен набор от различни билдове.

В същото време Nioh предлага и цял куп оригинални геймплейни иновации, които го отличават от Souls класиките – например всяко от оръжията може да бъде използвано в три различни позиции (stances) и в зависимост от това има различно поведение с характерни предимства и недостатъци.

Освен това героят ви може при определени обстоятелства да се трансформира в демон, който е чувствително по-могъщ от базовата му „човешка“ форма. Отделно светът също е разделен на две много специфични като вид и характеристики измерения – реална и „демонична“ версия – всяка със свои собствени правила.

Иновации има и по отношение на т.нар. stamina management, магическата система, ролевата структура за развитие на героя и още тонове други аспекти на геймплея.

Честно казано, от всички изброени до момента заглавия в нашия кратък списък Nioh в най-голяма степен заслужава внимание и ако не сте се сблъсквали с тази поредица до момента, горещо ви я препоръчваме – особено ако сте запален фен на Souls жанра.