Вековните скици на Леонардо да Винчи разкриват, че той може да е разбрал ключовите аспекти на гравитацията много преди Галилео, Нютон и Айнщайн.

Неотдавнашно проучване на Калифорнийския технологичен институт изследва диаграми в тетрадките на Да Винчи, които отдавна са били забравени. Според изявление от университета дигитализираните вече скици показват експерименти с частици, падащи от стомна, демонстрирайки, че още от началото на 1500 г. е имало догадки, че гравитацията е форма на ускорение.

„Едва през 1604 г. Галилео Галилей ще теоретизира, че разстоянието, изминато от падащ обект, е пропорционално на квадрата на изминалото време и едва в края на 17-и век Сър Исак Нютон ще разшири това, за да разработи закон за универсалната гравитация, описващ как обектите се привличат един към друг“, се казва в изявлението. „Основното препятствие на Да Винчи е да бъде ограничен от инструментите, с които разполага. Например липсва му средство за прецизно измерване на времето, докато обектите падат.“

Някои от скиците на Да Винчи показват триъгълници, създадени от частици, изливащи се от стомна, когато се движат по права ос, успоредна на земята. Това, което Да Винчи разбира в тези експерименти, е, че ако стомната се движи с постоянна скорост, линията, създадена от падащ материал, е вертикална, докато ако стомната се ускорява с постоянна скорост, падащият материал създава наклонена линия - или хипотенузата на равнобедрен триъгълник, образуван между началната и крайната точка на падащия материал.

Скиците също показват, че ако движението на стомната се ускори със същата скорост, с която гравитацията ускорява падащия материал, това създава равностранен триъгълник, който Да Винчи идентифицира като Equatione di Moti, което означава „изравняване (еквивалентност) на движенията“.

„Това, което привлече вниманието ми, е, че той пише Equatione di Moti върху хипотенузата на един от своите скицирани триъгълници – този, който е равнобедрен правоъгълен триъгълник“, казва в изявлението Мори Гариб, водещ автор на изследването и професор по аеронавтика и медицинско инженерство в Caltech. „Заинтересувах се да видя какво е имал предвид Леонардо с тази фраза.“

Когато анализират скиците, изследователите трябваше да преведат италианските бележки на Да Винчи, които бяха написани с неговото прочуто огледално писмо с лява ръка, което се чете отдясно наляво. След това изследователите използват компютърни модели, за да повторят експериментите на Да Винчи.

Бележките на Да Винчи установяват, че скоростта на падащия материал се ускорява надолу и че когато частиците падат, те вече не се влияят от каната, а вместо това се ускоряват само от гравитацията, която ги дърпа надолу. По онова време обаче той не успява да формулира наблюденията си в уравнение.

„Това, което видяхме, е, че Леонардо изпитва трудности, но той го моделира, тъй като разстоянието на падащия обект е пропорционално на 2 на степен t [като t представлява време] вместо пропорционално на t на квадрат“, добавя Крис Ро, съавтор на изследването и асистент в университета Корнел. „Грешно е, но по-късно разбрахме, че той е използвал този вид грешно уравнение по правилния начин.“

При моделирането на експериментите с водни вази екипът допуска същата грешка, която Да Винчи направи преди векове.

„Не знаем дали Да Винчи е правил допълнителни експерименти, или е изследвал по-задълбочено този въпрос“, каза Гариб в изявлението. „Но фактът, че той се изправя пред този проблем по този начин – в началото на 1500 г., – показва колко далеч напред е било мисленето му.“

Снимка: British Library

Виж още: Джеймс Камерън призна, че все пак е имало възможност за алтернативен финал на "Титаник"