Легендарният филмов фестивал в Кан вече е в разгара си, но за втора поредна година американският стримийнг гигант Netflix е лишен от присъствие в едно от най-емблематичните събития в годишния кино календар.
„Войната“ между двете институции датира от 2017 и е провокирана основно от това, че френският закон диктува, че трябва да има задължителен 36 месечен прозорец между кино прожекциите на един филм и появата му в каталога на различните стрийминг услуги.
Виж още: Netflix вече поддържа HDR10 съдържание за флагманите Galaxy S10
Това изискване разбира се влиза в рязко противоречие с дигитално ориентираният бизнес модел на Netflix, което според организаторите на фестивала в Кан дисквалифицира продукциите на услугата от участие.
Всъщност това противоречие е просто малка част от значително по-обширния дебат за бъдещето на филмовата дистрибуция.
В САЩ например изискването за „отлагане“ появата на един филм в алтернативен формат (домашна медия или стрийминг) е значително по-либерално – едва 90 дни след официалната му кино премиера. Дори този тримесечен период обаче няма как да устройва Netflix, което според по-консервативните представители на кино средите (като режисьора Стивън Спилбърг например) поставя техните продукции твърдо в категорията „телевизия“. Това означава, че те няма проблем да получат да речем награда Еми (ако са достатъчно добри), но няма как да се състезават за Оскар.
В отговор на подобни (според самите Netflix “остарели“) интерпретации, компанията казва следното: „Ние обичаме киното. Но също така обичаме и осигуряването на достъп до качествено развлекателно съдържание за хора, които не могат да си позволят посещение в кино салон или живеят в населени места, където просто няма такъв. Ние вярваме в равните възможности на всеки да се наслади на един филм; в осигуряването на нови начини за кино творците да споделят тяхното изкуство. Тези неща в никакъв случай не са взаимно изключващи се.“
Въпреки яростната съпротива на консервативното ядро в кино средите, фактите всъщност подкрепят тезата на Netflix. Оказва се, че опасенията, че възхода на стрийминг услугите ще „убие“ киното са силно преувеличени.
Виж още: "Отмъстителите: Краят" чупи рекорди!
Напротив – през миналата година киносалоните в Обединеното кралство отбелязват най-силната си година от 1970-та насам с над 117 милиона посещения.
Междувременно в САЩ и Канада са продадени 1.3 милиарда билети, което е повишение от 5% спрямо предходната година и е генерирало рекордни боксофис приходи от 11.9 милиарда долара. И това се случва на фона на 17 процентен ръст в обема на абонаментните за различни стрийминг услуги за същия период в САЩ.
Как смятате вие? Права ли е кино индустрията да воюва с Netflix? Има ли основания твърдението, че стрийминг услугите убиват киното? Споделете ни в коментарите!