Aко сте попаднали на Ajin и сте го подминали с пренебрежение и погнуса, няма да ви съдя. Причината е, че студиото Polygon Pictures не дава никакви признаци, че си заслужава да отделите време именно на това заглавие. Все пак кой иска да гледа грозна CGI анимация, чия­то история звучи като поредното свръхестествено приключение на гимназист, който се бори срещу непобедимо зло? Да, точно така - никой. И точно тук се крие възмжоността за голяма грешка, от която да пропуснете нещо повече от интересно.

Началото бе грозно

Ajin: Demi Human е дело на Polygon Pictures - студио, което залага на компютърно генерирана анимация в продукциите си, при това с ужасно нисък успех. Въпреки че има развитие спрямо Knights of Sidonia, предишното аниме на студиото, Ajin продължава да е визуална катастрофа, в която ще се нагледате на изключително много, изключително дървена работа по отношение на арта. Тук виждаме ужасни движения, придружени от евтини трикове, които да спестят анимиране. Така например има сцени, в които няма да видите какво се случва, защото действието е извън кадър, въпреки че би било интересно да се покаже. Това са само част от нещата, които демонстрират абсолютната артистична некомпетентност на Polygon Pictures. По-лошото е, че тази некомпетентност пряко повлиява един от елементите в Ajin, които имат най-голям потенциал, а именно неспиращия екшън.

Слабото място на Ajin е компютърната анимация, която в най-добрия случай е поносима.

Ако трябва да съм честен, на първо четене историята също не звучи обещаващо. Преди 17 години човечеството открива за съществуването на нов биологичен вид - аджин. Те изглеждат като най-обикновени хора, но имат свръхестествени способности, като най-очевидната е способността да се лекуват изключително бързо и да са привидно безсмъртни. Поради факта, че се срещат рядко, аджините се превръщат в нещо като мит, докато не се появяват отново в модерна Япония. С това започва обществената лудост, в която срещаме Кей Нагаи - гимназист, който се оказва аджин и основната причина да смятам, че Ajin всъщност е нещо повече от грозен екшън.

Герои, но без тъпи клишета

Типичният главен герои на подобно аниме е досаден, шумен, високоморален тийнейджър, който освен това често е с интелекта на глуповат домашен любимец. Кей Нагаи е егоист, мизантроп и визитка на стоицизма. Той е готов да симулира емпатия и емоции, за да се измъкне от лоша ситуация, стига това да го доведе по-близо до целта му. Като цяло Кей не е особено заинтересован от световното благо и разчита на острия си ум, макар да не стига до нихилизъм, но и в никакъв случай не е обичайният рицар-спасител. Всъщност неговата основна цел е да има тих и спокоен живот, в който да не бъде занимаван излишно от други хора.

Главният герой Kei Nagai е като визитка на стоицизма - разчитащ на логиката и ума си, независимо от случващото се.

В този смисъл Кей е безкрайно необичаен главен герой, който представя един друг поглед над “добрите”, в който няма висок морал, а просто необходимост от конкретни действия. Тя не е предизвикана от нищо повече от логика и твърди факти, които изискват действие. Тези факти най-често са обвързани с това, че бездействието на главния герой потенциално ще доведе до неговата смърт или нещо като своеобразен апокалипсис на комфорта му. На фона на досадници като Наруто, Лъфи и Нацу, например, това е огромна глътка свеж въздух. И ако трябва да дам само една причина да гледате Ajin, то тя ще е Кей Нагаи.

За щастие мога да ви дам още и втората е истинската звезда на Ajin: Demi Human, а именно Сато - злодеят. Той е възрастен аджин, който има топло излъчване и приятна усмивка, говори меко и плавно и е като еманация на мъдростта и справедливостта. В първите моменти със Сато той създава илюзията за нужния морален гид в грубия свят на Ajin, който е пълен с несправедливост и странна мотивация за другите герои. Под повърхността обаче прозира един от най-откровено откачените злодеи, които съм виждал. Без никакви морални задръжки, Сайто е готов на всико, за да постигне целите си и показва това достатъчно бързо, а в последствие и изключително категорично.

Ако все пак търсите малко по-типични герои, ще намерите и такива. Ю Тосаки е типичният защитник на болната си роднина, който минава отвъд собствените си граници, за да плати сметката от болницата. Неговата помощница Изуми Шимомура пък е типичният поданик, спасен от ужасна съдба и вечно благодарен, докато Ко Нагано е местният Наруто - винаги шумен, хиперактивен и лишен от особени мисловни процеси.

Зрелище с мисъл

Именно тази комбинация от герои води до следващия ключов елемент, който ужасната анимация проваля, а именно финия баланс между брутален и невероятно зрелищен екшън и зачекването на гигантски теми. И когато казвам брутален и зрелищен екшън имам предвид неща като внимателно планирано взривяване на сгради, впечатляващи битки между хора и аджини и стратегическото изключване на тока на цял квартал в Токио, последвано от брутална кървава баня. Лошото е, че именно тези елементи са погубени от анимацията, което е силно вероятно да отблъсне по-претенциозните към визуалните качества на аниметата.

За щастие визуалната некомпетентност не пречи на големите теми като ксенофобията, толерантността, моралът в политиката и какво ли още не, да са изключително фино вписани. Преплитането с екшъна се случва леко, без излишно задълбочаване и с откровен финес, който за съжаление липсва в много далеч по-претенциозни продукции. Навигирането между интригите и лъжите на японското правителство, борбата на Кей с неговата същност, човешките норми и моралните кукички на Сайто и насилствените екшън сцени е изпълнено чрез постоянно действие. Това прави Ajin много по-достъпна история, която може да се изгледа на един дъх без да неутрализира посланията й.

Докато на пръв поглед Ajin: Demi Human е просто поредната CGI катастрофа в света на анимето, то под повърхността се крие нещо много по-хубаво. Стига да изтърпите анимацията, която за мен е напълно поносима, ще получите наистина интересни герои, изключително динамичен наратив и любопитен свят, които не са напълно типични за жанра.

Двата сезона на Ajin: Demi Human са в Netflix