През 2002 година Ричард Морган пише книгата Altered Carbon (на български издадена под заглавието „Суперкомандос“) и разгръща пред читателите си свят, в който смърт не съществува, технологиите владеят бъдещето, а човечеството е по-различно от всичко, което можем да си представим. Днес една прекрасна екранизация на книгата ни изпраща право в центъра на света на Такеши Ковач - през 2384 година, в дистопия, която може да се опише само като преобръщаща вътрешностите. Получаваме сериал от десет епизода, създаден от Лаета Калогридис (сценарист на "Злокобен остров" и „Терминатор: Генисис“) в безумно и перфектно сливане на киберпънк, космическа епика, стил нео ноар и драма с елементи на криминале. Това е и сериал, поставящ необозрими въпроси, само един от които е какъв е смисълът на живота в контекста на неговата вечност. Altered Carbon вече е наличен в Netflix за България, а ето и какво да очаквате от него.

Надолу има частична информация за сюжета на сериала Altered Carbon, затова, ако не искате да знаете - спрете дотук.

Безсмъртието, което корумпира

Книгата, на която е базиран сериалът, е обединена около идеята, че независимо в кой век и независимо сред какъв технологичен напредък се намира, човечеството винаги ще има своите безскрупулни властелини, които живеят сред корупция и богатство. През 2384 година, когато съзнанието на хората може да се транспортира от тяло в тяло чрез специален чип (и дори облачна услуга), смърт реално не съществува. Единственият начин да умреш завинаги е чипът ти да бъде разрушен, но най-богатите избягват дори това, презастраховайки се с непрекъснати ъплоуди на съзнанието си в защитена база данни. Така човечеството бавно се видоизменя от смъртни хора, които живеят един живот и прекарват дните си смислено, в такива, които корумпират мисленето и постъпките си, обвивайки ги около идеята, че смъртта никога няма да настъпи. Това има своите минуси – например бедните хора нямат средствата да получат нови тела и често пъти се оказват в тяло, което ще им донесе само страдания (като 7-годишно момиченце, попаднало в тяло на 50-годишна жена).

Разделението по класи е огромно – съществуват „богоизбраните“ – богатата каста, която живее буквално "над нещата" – във въздушен град, намиращ се над бедните и претъпкани квартали долу. Именно там лежи най-голямата корупция в човешкото съзнание – или ако цитирам един от героите в сериала, „безсмъртието доскучава“. Забавленията на елита пък са потресаващи за страничния наблюдател, но трябва да отбележа, че цялостно сериалът изобщо не се свени от сцени със съдържание, което на моменти те кара да извръщаш очи. Това, което изглежда абсолютно обезценено в този бъдещ свят, е човешката индивидуалност и съзнание – те са просто разменни монети, а плътта, която обитават, е нов вид икономика. Нищо не е табу, когато виртуалната реалност ти позволява да измъчваш и убиваш някой отново и отново за информация. Нищо не е сакрално, когато просто можеш да отнемеш човешки живот с обещание за по-добро тяло. Всичко е поправимо и нищо не е забранено, ако отново не си сред най-бедната прослойка на обществото.

Такеши Ковач

Джоел Кинаман, познат ни от новата версия на "Робокоп" и "Отряд самоубийци", заема главната роля в Аltered Carbon. Той е новото тяло на Такеши Ковач, бивш терорист, „събуден“ 250 години след физическата му смърт. В началото можем да определим причината като "мъглява конспирация", която дълго време остава... именно такава - неясна. 

Кинаман си дели ролята на Такеши с актьорите от азиатски произход Байрон Мен ("Стрелата") и Уил Юн Лий ("Върколакът"), които в проблясъци от миналото виждаме като „оригиналното“ тяло на героя, вече безвъзвратно изгубено. Поставен в тялото на ченгето от специалните части Елиът Райкър, Такеши се озовава под опеката (и властта) на един от елита - аристократа Лорънс Банкрофт (в ролята Джеймс Пюрфой, познат ни от "Като рицарите" и "Заразно зло"), който издирва убиеца си - човека, буквално пръснал главата и чипа му. Въпреки че Банкрофт има "облачен" архив на паметта си, обновяващ се на всеки два дни, убийството му е извършено малко преди поредното синхронизиране. Това прави лицето на извършителя мистерия, но е причина за завръщането на Такеши: той трябва да открие убиеца на Банкрофт, за да получи свободата си - или да откаже и да остане отново без тяло, с архивирано съзнание и без право на живот.

Интересно е бавното осъзнаване на Такеши в какво се е превърнал светът, докато той е „отсъствал“ от него 250 години. Едновременно с объркването и болката от новото тяло той има болезнени спомени за жената, която е обичал и изгубил, отряда бунтовници, от който е бил част, и сестрата, която е останала в миналото. Изчакването на това историята на Такеши да се разкрие пред зрителя е доста мъчително, тъй като през по-голямата част от времето той действително е енигма - чакането обаче си заслужава.

Пред протагониста бавно се разкрива разложението под кората на един изключително напреднал свят, а изследването на толкова интересната тема за това технологично бъдеще е построено по изкусен начин. Действието се разгръща на фона на разкошна кинематография с поразително красиви сцени. На техен фон един човек търси новото си начало и нещо много по-важно - отдавна загубения смисъл. В свят, в който цари разделение, малцина са онези, които виждат истинския път към автентичността, и по естествен начин именно тези герои се обединяват около Такеши. А той трябва да реши какви точно са приоритетите му в центъра на режим, който някога се е опитал да предотврати, и да намери начин да върви напред, докато мистерията на убийството на Банкрофт го води към истини, за които той съвсем не е готов.

Религия и разделение

В света на Altered Carbon всичко е разнообразно – толкова разнообразно, че понякога от случващите се неща и странично представените сюжетни линии ти се завива свят. Интересното е, че това е свят, в който бариерите на раса и пол са паднали изцяло, но са заменени от бариери на класово разделение и такова между хора и изкуствен интелект. Така един от най-магнетичните герои в сериала се оказва По – изкуствен интелект, който ръководи, управлява и е хотелът, в който се настанява Такеши. По е ИИ, създаден, за да помага на хората, но за разлика от своите събратя (които от време на време се събират на игра на покер и хапливо и злобно обсъждат колко по-нисши от тях са хората), той няма нищо против това. Напротив, По е дружелюбен, абсолютно приел подкрепящата си роля към човечеството и опитващ се да се сприятели с всеки, който прекрачва прага на хотела му. Той съзнателно избира да стане нещо като дясна ръка на Такеши и дори изучава детективски романи от ХХ век, за да може да му помага по-добре в задачата му.

Така това, което отличава героя на По от останалите, е неговата огромна човечност – нещо, което е иронично, когато говорим за изкуствен интелект. Както в Blade Runner 2049, изкуственият човек се оказва повече човек от истинските хора и може би най-ясно от всички осъзнава, че това е истинска привилегия, неоценявана от онези, които я имат.

Интересно е, че и в този така високотехнологичен свят продължават да съществуват религията и групите хора, които вярват, че за да отиде душата ти в Рая, трябва да умреш, когато му дойде времето, без да се връщаш в друго тяло. Свързана с това е една от главните героини Кристин Ортега, полицай, който се оказва въвлечен в конспирацията покрай Такеши. Кристин е отгледана в консервативно семейство с майка, която смята технологичното прераждане за „мерзост“, и сериалът отделя подобаващо време на това противопоставяне – най-вече на вътрешните борби на героинята в тази насока. Както Такеши обаче, така и Кристин е част от по-голямата картина и това води до някои от най-добрите моменти в сериала, най-вече когато двамата комбинират усилията си в обща цел.

Лесно е да потънеш

Сюжетът и ритъмът на сериала са с чудесна градация и сам по себе си той е толкова добър пример за научна фантастика, че е лесно да потънеш неусетно и да изгледаш всички епизоди наведнъж. Най-вече защото поставянето на въпроса, „какво означава да си човек“, се случва по толкова завладяващ начин, че зрителският интерес нараства с всеки епизод и дори има шанс да се стигне до препускане с цел по-бързо да се види финалът. Въпреки че има и слаби моменти (4 и 5 епизод бяха значително по-скучни и провлачени, но 7 и 8 бяха толкова добре направени, че мигновено простих всичко), Altered Carbon е изпипан най-вече откъм дълбочина на героите. Всеки от тях има своето минало, превърнало го в това, което е – и зрителят вижда това ненатрапчиво, по вълнуващ и лек начин, в моменти едновременно бурни, но и с вплетена тънка сантименталност.

Така една история, която е центрирана около бивш терорист, непобедим боец, който дълго време е живял с идеята, че няма какво да губи, се разгръща в история на човек, който се оказва обграден от смисъл; но не смисъла, който е очаквал. И бавно стигаме до заключението, че това, което можеш да изгубиш, е много по-голямо от смисъла на нещо безсмъртно и безкрайно. Такеши, който дълго време живее преследван от призрака на Куел, жената, която е катализатор за огромна част от човека, в който се е превърнал, започва бавно да се изгражда сам и без нейна помощ - само благодарение на настоящето. Пътят на главния герой е обогатен и от прекрасните и силни образи, изградени около него - те се разгръщат най-вече в последните три епизода от първи сезон. Именно тези три епизода направиха за мен този сериал шедьовър.

Така един свят, представен на малкия екран, се превръща в интригуваща история, предизвикваща дебат, защото, говорейки за бъдещето, Altered Carbon намира начин да обсъди и настоящето – и всичко онова, към което се стремим, уж засилени към по-добър живот. Можете да го гледате като приятно и неангажиращо (и гарантирано) забавление, а може и да изберете да си поставите въпроси за утрешния ден, които макар и неприятни, може да са необходими.