Преди капитан Кърк е била лейтенант командир Майкъл Бърнам. И преди Спок е бил Сарек. И преди онази Федерация, която всички фенове на франчайза Star Trek познават, е съществувала друга такава – по-различна, по-млада и по-неосъзната към враговете си. Премиерата на първите два епизода на Star Trek: Discovery по Netflix вече е факт и ако не сте ги гледали все още – можете да спрете да четете дотук, тъй като в това ревю ще има частични спойлери и информация за случващото се в тях. Защотo Star Trek се завърна с вихрушка от успех и много силен старт на телевизионен екран и не остави никой безразличен. Ето какво видяхме и какво можем да очакваме от сезона от 15 серии, начело със Соникуа Мартин-Грийн.

Обещаващо начало

Първото нещо, което прави впечатление в премиерните два епизода, е голямата инвестиция, вложена в заснемане и ефекти. Изпипани до последния детайл, сцените разкриват сериозното намерение на създателите да направят нещо наистина качествено и за не малко пари.
Star Trek: Discovery учудващо започва не показвайки главната героиня и нейното обкръжение, а показвайки клингоните. Расата от воини е първият кадър на първа серия и задава една от главните и важни отправни точки в сериала: клингоните се опитват да обединят 24-е племена на расата си, за да се превърнат в едно цяло. Една мощна машина за убиване, която е насочена към разпалването на нова война, с цел да унищожат „онези, чийто пагубен поздрав е „Идваме с мир“. Ясно е, че става дума за Федерацията и техните кораби и че конфликтът, който знаем, че идва, се задава като предпоставка още от първите секунди на епизода. Клингоните изглеждат различно от тези, които сме свикнали да виждаме в другите екранизации, но са достатъчно интересни, за да предизвикат любопитство и да склонят дори най-закоравелите феновете да им дадат шанс.

Следва прехвърляне на вниманието към главната героиня – жената с мъжко име, първи офицер Майкъл Бърнам (Сонекуа Мартин Грийн, „Живите мъртви“), която кръстосва пустинна планета, изследвайки я рамо до рамо със своя командващ капитан Джорджио (актрисата Мишел Йеон). В новия сериал се набляга на силните женски образи – начинът, по който обикалят и си говорят, опитвайки се да избегнат приближаващата пясъчна буря, е интригуващ и показва увереността и силата им като офицери и приятели. Следва завръщането им на Шензоу – кораб, изпратен заедно с екипаж в периферията на федералния Космос, за да проучи какво се случва с един от излъчвателите му. Когато той е открит, става ясно, че е повреден, но без ясна причина за това. И на офицер Бърнам се пада задачата да излезе на космическа разходка, за да провери отблизо какво се е случило.

Така се стига и до първия сблъсък между нея и клингоните. За съжаление – заглушен от странични шумове и отломки. За съжаление, защото предавателят на офицер Бърнам не успява да предаде истината за това, което е видяла и първоначално никой не й вярва. Майкъл се сблъсква лице в лице с враждебно настроен клингон, който директно я напада и показва, че расата вече няма никакво намерение за мир с Федерацията. А до края на двата епизода ще стане ясно, че проблемите на офицер Бърнам са вече много по-сериозни от просто агресивна раса воини и недоверие от страна на екипажа.

Различните герои

Първите епизоди хвърлят поглед и към миналото на Бърнам – проблясъци от живота й като дете, когато след нападение от Клингоните, родителите й са убити, а тя е осиновена и отгледана от родителите на Спок, Сарек и Аманда на планетата Вулкан (нещо, което знаехме още от промо клиповете на сериала). Именно историята й с клингоните кара всички на Шензоу да бъдат скептично настроени относно мотивите й, когато тя започва да настоява те първи да нападнат клингонския кораб, за да ги изненадат, да покажат сила и да имат шанс за победа. Зрителят също започва да се съмнява дали всичко не идва от жажда за лично отмъщение: особено, когато Бърнам буквално напада собствения си капитан, която не е съгласна с атаката, в опит да накара екипажа да изпълни плана й.

Въпросното нападение, с цел преврат, е нещо, което силно се различава от подхода във филмите от франчайза, които познаваме. Офицер от Флотилията да нападне свой старши командир и да откаже да се подчини на директна команда, опитвайки се да направи вместо това метеж, е толкова шокиращо, че е трудно да се преглътне. Просто защото обикновено във Флотилията всичко е подчинено на точни правила, лоялност и йерархия, която всички спазват без въпроси. Но нека за момент се обърнем към тази главна героиня.

Майкъл Бърнам е по-различен главен герой от всички, които сме гледали до момента: тя е човек, отгледан от вулканци и не е командир на кораб (каквито типично са главните герои във франчайза). Живее с травма и демони от детството си и се опитва да действа в живота си според канона на вулканците: потискайки всяка емоция. Това обаче не й се отдава. Интересна е динамиката й със Сарек – осиновителя й, чието възпитание е отговорност за огромна част от това, което представлява Майкъл днес и зрителят има възможност да я види с него като малка, но и като голяма.

Поддържащите роли също са много интересни – тази на капитан Филипа Джорджио е балансът в първите два епизода. Истински достоверно изглежда на екрана, че тя и Майкъл са служили заедно години наред – те сякаш се разбират само с поглед, динамиката им е силна и доверието истинско. И случилият се обрат в края на втора серия само затвърждава, вместо да разваля сплотеността им. Актьорът Дъг Джоунс прави убедителна роля като Сару, създавайки смесица от характерите на Спок и г-н Дата – спокойствие и премереност и абсолютната им противоположност: невротичен страх от опасности. Всички, които взаимодействат в премиерата, изглеждат напълно естествено, без изкуствени моменти. Отново в това взаимодействие има различия от това, с което сме свикнали в другите филми от поредицата: то е много по-неофициално, отколкото по принцип е в тях. В Star Trek: Discovery между екипажа се усеща топлота, която лично аз не съм срещала в останалите екранизации. Присъства и много силно послание в отношенията между Бърнам и Джорджио и Бърнам и Сарек.

Самите клингони също, както казахме, изглеждат различно отпреди, но бързо биват приети от старите фенове – може би се дължи на добрата игра на актьорите или на добре изпипаните костюми и грим. Тук виждаме клингоните на ръба на обединението – 24 различни племена, които трябва да застанат заедно и единни под ръководството на техния лидер К‘Тумба. Засегната е силно и тяхната религиозност и боготворенето на Кахлес Незабравимия, първия клингонски владетел и основател на Клингонската империя.  

Човекът сред звездите

Централната тема на Star Trek: Discovery е учудващо ефективна и учудващо проста: той залага на драмата около инвидидуалните герои и около институциите, които те представляват – и които трябва да се изправят една срещу друга. Обединената Федерация на Планетите е въплъщение на толерантност, равнопоставеност, мир и единност. Клингонската империя има само последното и сблъсъкът ще бъде неизбежен. А борбата ще бъде не само външна, но и вътрешна. Дори само да вземам главната героиня като пример, веднага става ясна комплексността на човешката природа, която е в центъра на всичко. Бунтовническите черти на Бърнам и опитът й да направи „това, което трябва“, независимо от всичко, са освежаващи, най-малкото защото тя не се води задължително по стандартите на институцията, която представлява. И всъщност това ще й помогне да се забърка в много голяма каша още до края на втори епизод. 

Интересното и привличащото в Star Trek: Discovery е индивидуалността. И тя е пропита във всичко, което виждаме още от самото начало и несъмнено ще присъства и до края. Сериалът съумява едновременно да задоволи носталгичния копнеж към старото и традиционното и да осигури свежа, неусещана до момента атмосфера. Също така, Сонекуа Мартин-Грийн е първата чернокожа жена, получила главна роля във франчайза. И това също си заслужава да се отбележи. А има нещо, която тя внася в ролята, което я прави истински забележителна: колко човешки представя героинята си, каква емоция влага в нея и колко истински реакции й придава. Благодарение на това този път в света на Star Trek има място за слабост, различност, чувствителност. И вече е ясно, че предстои да гледаме огледалния образ на истинската, смислена и понякога объркана човешка природа, там, сред звездите.