Кажете ми дали ви звучи познато: животът на група тийнейджъри се преобръща изцяло, когато в града, където живеят, при мистериозни обстоятелства, изчезват две деца. Те започват да разследват заедно и поотделно случващото се, докато родителите им преминават през собствени драми, а мракът владее целия сюжет. А после бързо става ясно, че нещо свръхестествено е намесено в изчезванията, че никой не е застрахован и че много от замесените крият опасни тайни... В микса има и тайнствени гори, зловещи пещери, разходки по тъмно с фенерчета и придвижване с велосипеди от страна на тийнейджърите.
И ако вече отговорихте в ума си, че това определено ви напомня на Stranger Things, ще ви кажа, че не сте единствените. Но въпреки че Dark, новият немски хитов сериал в Netflix, бива наричан от мнозина смесица между Stranger Things и "То", той притежава собствени качества, които успяват успешно да го разграничат от тях. Има и собствен характер и се оказва точно толкова странен, мрачен и разтърсващ, колкото е необходимо, за да улови вниманието ви. И въпреки че има своите слабости, той е на точното място в точното време. И така, да тръгнем смело в мрака към Dark!

В ревюто има частична информация за сюжета сериала Dark, затова, ако не искате да знаете - спрете дотук.

Трилър с характер

Ако трябва да определим точно в какъв жанр попада Dark, то със сигурност първото, за което ще се сетим, е „трилър“, но с много ясно изразени черти на мистерия и научна фантастика. В началото всичко в Dark е объркващо – той започва с едно самоубийство, едно оставено писмо, с инструкции да се отвори в конкретен ден и час и непрекъснато повтарящ се лайтмотив, че това, което се е случило преди, „ще се случи отново“. Героите са точно такива, каквито бихме очаквали – малко еднотипни, от всички възрасти и приличащи повече на пионки в по-голяма игра, отколкото на единици, около които се върти наративът. Усещането през цялото време е, че нещо по-голямо управлява сюжета и вместо героите да го карат да върви напред, те са тласкани от невидима ръка, която води към ужасяващи развития.

Създателят на сериала, Баран бо Одар, със сигурност се е постарал да покаже бавно разпростиращата се паника в малко немско градче, където след изчезването на тийнейджъра Ерик Обендорф родителите му са в истерия, а общността е в ступор. Приятелите на Ерик – 16-годишните Магнус, Джонас, Бартош, Франциска и Марта – скоро разбират, че изчезването му не е случайно, а Джонас, който е син на самоубилия се в началото на първи епизод Майкъл, започва да преживява странни видения. Повечето неща в историята се завъртат около Джонас и той ненатрапчиво повежда като може би най-главен герой щурма срещу мистерията, с която ни среща Netflix тук.

Сериалът се развива в две линии. Първа са децата (тийнейджърите), заплетени в мистерията, а втората е на техните родители, които, израснали в същия този град, имат своя собствена и доста заплетена история помежду си. Използването на интриги, ревност и сенки от миналото като кукички, с които се развихрят обратите от епизод в епизод, е постигнато наистина по изкусен начин. Именно всички малки нюанси в отношенията между героите и силните паралели между случващото се при тийновете и това, което са преживели родителите им, придават на Dark специалния му характер. А доказателствата за това, че каквото се е случило преди, ще се случи пак, валят непрекъснато. И въпреки че атмосферата силно напомня на други сериали, които сте гледали преди това, можете да ми вярвате, че в нито един момент нещата не стават предвидими.

Сериал за пораснали хора

Докато Stranger Things умело танцува по границата между „сериал за възрастни“ и „сериал за деца“, тук таргет аудиторията със сигурност е закована при възрастните. Сюжетът е много заплетен, липсва нотката на хумор, която присъства в Stranger Things, и главните герои са тийнейджъри, в онази възраст, в която всичко е драматично и тегаво и всички са против теб, защото... просто така. Много пъти, докато гледах сериала, се замислях дали мракът наоколо не символизира изцяло героите и тяхното съзнание. Те са изградени така, че да са дълбоки, емоциите им са сложни, а историите им – понякога потресаващи.

В Dark няма почивка, ритъмът на историята е еднакъв от началото до края и всичко е изпълнено педантично. Това е огромен плюс за сериал, в който понятия като време и пространство започват да се размиват със скоростта на светлината още от трети епизод нататък. Още от първите секунди на първи епизод пък, когато един глас зад кадър ви казва, че „разграничаването на минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“ и че „вчера, днес и утре не са последователни, а са свързани в един безспирен кръг“, става ясно, че за да гледаш този сериал, трябва да си готов за него. Преминаването на точно този първи епизод всъщност е най-трудно – трябва малко усилие, за да се усетят ритъмът и идеята, но веднага след това започваш да нямаш търпение да се поразходиш в гората с фенер и да проучиш дали наистина Dark е толкова страховит, колкото изглежда. Както и да решиш дали имаш смелостта да попътуваш малко във времето.

В епизодите постепенно, но както вече казах, с добра ритмична стъпка се разкриват постепенно множеството теми на сериала. Само някои от тях са чувството за вина, преследващо не един от главните герои (най-вече Джонас, който е и последният, който вижда малкият Микел, преди той да изчезне на една среднощна разходка в гората), и опозицията „приятелство – предателство“, преминаваща през живота на всички в историята на равни интервали. Като по чудо Dark успява да „нахрани“ онзи стръвен интерес на зрителя, който го кара да гледа епизоди един след друг – това, около което е построен Netflix като идея. Всяка сюжетна линия дава точно колкото е нужно на историята, всеки пореден епизод, така че да поискаш още, а в същото време усещането е за интелигентно написан сценарий и добре позиционирани обрати, които нито веднъж не се усещат евтини.

Тъмна красота и стил

Нищо в Dark не е недодялано – всичко, от играта на актьорите до зашеметяващата кинематография, визия и стил на сериала, е добре обмислено и засилено към зрителя едва след перфектно изпипване. Това е нещо, което е трудно да се постигне в сериали тип „пъзел“, където всеки епизод намества конкретно парче и служи като проблясък светлина точно когато си се почувствал объркан. Личи си заимстването от сериали, които са се доказали като успешни в миналото, но дава и собствена гледна точка към някои от най-интересните теми от научна фантастика, които сме срещали – пътуване във времето, червееви дупки, паралелни вселени, манипулация на време и пространство и относителност в реалността. Защото нищо в този мрачен разказ не е линейно и за да се предаде в пълнота историята, тя прескача през поколения, за да сподели случилото се с родителите на децата днес и дори с техните родители през 33 години време.

Около четири семейства в града се заплита странен сюжет, взаимовръзките между тях стават все по-сложни, а в дъното на всичко стои въпросът: Кой отвлича деца в града? В коя ера се зараждат за пръв път особените събития, довели до пропукването на едно мирно общество, и има ли главен виновник за тях? Колко са замесените и има ли сред тях хора с власт, или всичко е резултат от детски дела отпреди много години? Dark успява да дръпне с позната структура, а после да увлече с атмосфера, в която няма нищо приятелско и все пак... не искате да излизате от нея, преди да разберете всичко, което има да ви предложи.

Тийнейджърските сюжетни линии, които по принцип дразнят в други сериали (най-вече с тъпотата си, която е присъща на повечето телевизионни хлапета на възраст 16 - 17 г.), тук предизвикват приятна носталгия и топлина. И въпреки че присъстват типичните пушене на трева, бягане от училище и бунт срещу родителите и системата, повечето герои са поставени толкова умело на точното място, че започваш нетърпеливо да се питаш: докъде ще доведе играта тази пионка, а какво ще се случи с другата; и кой ще падне накрая? Междувременно в метафизичната вселена сякаш всички закони са обърнати наопаки, а в центъра на всичко е семейството (с доста оплетени, признавам, кръвни връзки) – и емоционалната борба със загубата, гнева и вината.

В подземните тунели на мистерията

Като обобщение може да се каже, че Dark е силно непредвидим сериал, към който е трудно да се настроиш в първия момент, но веднъж щом „честотите“ ви съвпаднат, нещата стават супер лесно смилаеми. Всъщност това, че не поднася отведнъж детайлите и не можеш да ги отгатнеш толкова лесно, колкото в други телевизионни проекти от този тип, е може би най-големият плюс на сериала. В него има и доста приятни препратки към гръцката митология, немски детски приказки, шантави научни теории, природни аномалии и световна история, които ще ви накарат да отворите Google, за да видите повече информация за тях. Чрез подрастващите главни герои и най-вече през очите на Джонас виждаме неща, които варират от любопитни до шокиращи. А финалът, точно както би трябвало за сериал като този, поставя повече въпроси, отколкото отговори – но това се приема доста леко, предвид факта, че вече сме получили доста подсказки и разкрития в десетте епизода на първи сезон. В края му става ясно едно: тъмнината може да е привлекателна и пристрастяваща. Доказва го Dark.