Да си го кажем направо: мракът е плашещо нещо, а светлината - това, към което най-много се стремим. Дуалността обаче съществува и във всеки живеят и двете. Но можем ли да избираме кое да надделее? Подобни размисли са сред запазените марки в работата на Робърт Къркман, автор на комиксите „Живите мъртви“ и „Изгнаник“, първоизточник на едноименните сериали. „Изгнаник“ е по-новото попълнение. Да го гледаш е като да се разходиш из песните на Джейми Н. Комънс, а за да ти хареса, трябва да осъзнаеш, че демоните идват под всякаква форма и понякога не се различават от човеци. Първият сезон на „Изгнаник“ ни запрати дълбоко в света на Къркман, а предстоящият втори има шанс да ни помогне да изплуваме от илюзиите и най-после да получим истината. Но само ако сме достатъчно смели за нея.

В главата на Къркман

Специалното при „Изгнаник“ е, че Робърт Кърк­ман не е просто автор на комик­са, а и създател и изпълнителен продуцент на сериала. Познат от работата си по „Живите мъртви“, тук Къркман отново изследва идеята за хора, които всъщност са нещо друго, като заменя зомби транс­формацията с нещо по-дълбоко - бавно убиване на човешкото и подмяната му с  демонични пориви, кръв, насилие и жестокост. И в тази история отново се набляга на хората, които стоят като основополагащи колони на главния конфликт.  

Предаването на дадени сцени от комикса на малкия екран е почти дословно - и се получава.

В историята на главния герой Кайл има сила - въпреки цялата мъка, през която е минал и като дете, и като възрастен, поради факта, че демоните завземат цялото му семейство, все пак накрая тази сила се проявява достатъчно ярко. В историята на Меган, в чието семейство Кайл е осиновен, след като майка му изпада в кататонично състояние, също има сила, произтичаща пак от невъобразимо нараняване и травма. Всички по-основни герои имат мисия, свързана с това да приемат собствените си демони - нещо, което е много типично за всички образи, сътворявани от Кърк­ман. Предаването на дадени сцени от комикса на малкия екран е почти дословно, а с умела режисура и заснемане всички дребни детайли, които феновете на графичните книги обичат, успяват да достигнат и зрителя. По-интересното обаче е, че Къркман пише комикса си с идеята, че ще има сериал, което обяснява и повечето разлики. Така някои сцени, които в комикса се развиват едва за 1 - 2 панела, в сериала имат възможността да прераснат до нещо по-значимо, а други са пропуснати на малкия екран просто защото медиумът не е подходящ. Така „Изгнаник“ успява да се превърне в нещо повече от просто сериал по комикс, а влиза в ролята на допълващ се организъм.

Сам вкъщи, а после вече не

Не можем да говорим за „Изгнаник“, без да започнем от самата му сърцевина - човекът, който се превръща в център на заплетения сюжет. Макар че на повърхността това е сериал за демони и екзорсизъм, в него аналогиите и метафорите са толкова много, че няма да преувелича, ако кажа, че е прекалено дълбок, за да се определи с една дума. Всичко тръгва от Кайл Барнс - главния герой, когото срещаме за пръв път потънал в мизерия и мръсотия, хапващ набързо в кухнята си, претъпкана с мухъл и боклуци. Той живее изолирано в родната си къща в малкото провинциално градче Рим, Западна Вирджиния, и въпреки че сам го е пожелал, това съвсем не означава, че се чувства удобно там, където е. Или дори в собствената си кожа. Но Кайл е много повече от доброволно скрил се от хората изгнаник - той е центрофугата, задействаща всичко, което се случва в малкия Рим, където хората са обикновени, тихи и бедни… И където мракът скоро започва да заплашва да погълне и последната прашинка светлина. Блестящо предадените спомени за домашното насилие над малкия Кайл от озверялата му майка, контрастно предадени със светлите кадри от любящото й отношение към него, преди да бъде обладана от демон, са достатъчни, за да накарат зрителя да настръхне.

Кайл Барнс е сърцевината, човекът, който се превръща в център на заплетения сюжет.

Тънкостта в индиректното предаване на това, за което всъщност става дума, докато в същото време следим паралелно миналото на героя, е голяма. Изгнаникът Кайл, влачещ след себе си свръхестествени нещастия още от ранна детска възраст, иска да избяга от тъмните сили, които помитат обичаните от него хора. И сравнително голяма част от първи сезон е посветена именно на това негово желание - да се отдръпне от съдбата си, да се направи, че тя не съществува, и да се върне към хармонията на живота на съпруг и баща. Скоро обаче става ясно, че не само, че този живот е напълно разрушен, но и всичко останало скоро би могло да го последва. Също като Кайл,  зрителят остава потресен от разкритието, че единственият начин да се отскубнеш от ужаса на това, което ти се случва, е да се изправиш срещу него напълно.  Преходът към излизането от доброволно приетото изгнаничество се случва постепенно и отчетливо води към финала, когато Кайл излиза от самоналоженото си изгнаничество и заедно с отец Андерсън започва да помага на хората, в които е влязла демонична сила, да се отърват от нея.

Злото, което живее в нас… и извън нас

Големите въпроси и главният конфликт в сериала изглеждат пределно ясни: нещо зло витае из града, демонични сили обладават нищо неподозиращи хора, включително деца, и създават адска обстановка. Демоните в този сериал са точно толкова ужасяващи, колкото и онези, които сме гледали в други филми и сериали - но може би до някаква степен са по-хит­ри. Те са готови да лежат в „заспало“ състояние, подмолно ровейки в съзнанието на обладания, за да изскочат в зверско нападение в най-неочаквания момент. Да не говорим, че сякаш не толкова обсебват съзнанието на човека, колкото се сливат с него в някаква извратена хибридност.

Критиците на сериала обаче повдигат интересен въпрос: наистина ли става дума за демони? Това, че невидими същества влизат в хора и ги карат да действат нелогично и да, понякога ужасяващо, не ги прави непременно демонични. Държанието на хората, обладани от тях, определено изглежда брутално близо до Ада, но отец Андерсън - още един много ярък образ в сериала - невинаги съумява да извади с библейски цитати и пръскане със светена вода това, което вилнее в тялото им. Бавното и сигурно обладаване на все повече хора в града създава не друго, а армия, но защо - все още не е ясно. Присъствието на демоничните енергии е толкова силно, че скоро започва да намеква за обсебване не на конкретен човек, а на целия град.

Доброволното изгнаничество на главния герой е причинено от ужаса, с който живее.

Появата и на Сидни, мистериозния и зловещ мъж, който би могъл да бъде самият Сатана и който единствен даде някакви отговори на Кайл относно това, защо демоничните създания непрекъснато витаят около него и нараняват хората, които обича, е също толкова странна.  Думите му: „Открихме как да влизаме във вашия свят всеки ден. Не можем да останем там, откъдето сме, затова идваме тук“, едновременно казват и не казват какви точно са неканените гости. Стана ясно обаче, че всички сили, нахълтващи непоканени в телата на жителите на Рим, са от друг свят, а Кайл е нещо като техен фар в тъмнината - той ги привлича, събира и подхранва. И… може да ги убие с допир или да ги натрови с кръвта си - нещо, което го превръща в спасител на града и невинните хора в него. Всъщност това, че той еднакво силно привлича и противодейства на злите сили, го прави един от най-интересните герои на малък екран през последните години. А и за разлика от други филми за хора с някакъв вид свръхестествени сили, тук няма праволинеен герой - и Кайл, и отец Андерсън са доста обременени от миналото си и имат травми, които ги правят тотално несъвършени. Но по-добре несъвършен спасител, отколкото никакъв, нали?

Малка светлинка…

Така наричат Кайл и Алисън (вече бившата му жена) своята дъщеричка Амбър. След финала на първи сезон, когато за детето се разкри един много важен детайл, поставящ я наравно с другите главни действащи лица в сериала, вече е ясно, че ролята му ще е една от ключовите. Ениг­мите, с които се сблъскахме в първи сезон, ни карат повече да предполагаме, отколкото да знаем, но и отварят вратата към интересни възможности. Кой ще оцелее и кой ще бъде завладян от тайнствените тъмни енергии в Рим, е само един от въпросите, които се поставиха - както и дали градът и жителите му ще влязат в режим на оцеляване, ако армията от демони наистина се събере и атакува. И въпреки че все още не знаем най-важните разкрития, фактът, че зрителите на сериала са толкова сериоз­но ангажирани емоционално с него, дори без да разбират всичко, което се случва, говори за страхотната способност на Къркман да твори светове и истории. Чакането ще приключи на 10 април, когато точно в 23 часа по FOX, „Изгнаник“ отново ще нахлуе в домовете ни и ще ни накара да настръхнем от вълнение.